Актьорите Христо Петков и Мария Статулова представят във Варна филма "Смирен"

След успешното си турне в САЩ, екипът на филма "Смирен" подновява емоционалните си срещи с публиката и на родна земя. Актьорите Христо Петков и Мария Статулова и режисьорът Светослав Драганов ще представят продукцията във Варна на 23 март, от 18 часа, във Фестивалния и конгресен център. Билети за прожекцията може да бъдат закупени от касата на ФКЦ, както и онлайн.

Дългоочакваният игрален дебют на документалиста Светослав Драганов предизвика дискусии, но и припомня на публиката какво е да се бориш за идеалите си в родината и как да запазиш човешкото във взаимоотношенията си с най-близките.

Историята, която е с автобиографични елементи, залага на автентичност и искреност. Режисьорът Светослав Драганов подбира сам актьорите си, които са както утвърдени имена като Христо Петков, Мария Статулова, Сашка Братанова, Мирослава Гоговска, Борис Луканов, така и натуршчици. Големият коз е изборът на Христо Петков за ролята на Васил, който удивително точно претворява режисьорското алтер его във филма.

Филмът, чието първоначално заглавие е било „Директор на водопад“, е копродукция с Румъния, а от българска страна негови копродуценти са Светослав Драганов и Катя Тричкова, която стои зад успешните филми на Стефан Командарев.

Сюжетът на филма разказва за Васил - 40-годишен документален режисьор, който не е постигнал успеха, за който мечтае. Загърбил собственото си семейството, той влага цялата си енергия в новия си филм, разказващ за скъсаната семейна връзка на монах и неговата майка. Когато  научава, че монахът е в психиатрия, а майка му ще се подложи на операция от рак, Васил решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.

Зрителите, които вече познават филма, споделят впечатленията си от открояващия се естествен и автентичен диалог, което придава на "Смирен" искрен и достоверен характер.

След Варна, турнето на "Смирен" продължава в Плевен (24 март), Благоевград (30 март), Ямбол (31 март) Бургас и Каварна. 

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.