Аниматорът Теодор Ушев обяви, че спира да се изказва пред български медии

Според аниматорът Теодор Ушев в България сме свидетели на пълзящ фашизъм. Това каза той в предаването „120 минути“, дни след официалната премиера на филма му „φ1.618“. Броени часове след това обяви, че дава последното си интервю за българска медия.

Пълзящият фашизъм винаги започва с изгарянето на книги. Вижте какво се случи в Русия – не бяха убийствата на журналисти, фашизмът започва с изгарянето на книги и със затварянето на театри. Същото се случва и в България. Започва се с театрите, журналистите са следващите.

Според Тео Ушев българското общество е разделено само в социалните мрежи и в новогодишното обръщение на президента. Разделението е изкуствено. Хората в страната обаче са нормални, притеснени от случващото се.  

„Не вярвах, че агресията в социалните медии е действителна. Затова направихме един тур с филма в Бургас, Варна и Пловдив. Исках да видя как наистина реагира публиката. Оказах се прав – хората са нормални, не са агресивни, диалогични са и премиерата беше истински празник за екипа на филма. В същото време от месеци срещу филма имаше тролски атаки, които са платени от някого“, обясни той.

След всеки анонс за филма са се изливали по 400-500 обидни коментара срещу Теодор Ушев или някои от актьорите, които са участвали във филма. Ушев призна, че няма проблем с това да бъде обиждан, но изживява много болезнено нападките срещу актьорите и други хора от екипа му.

„Един артист, за да стане добър, трябва да развие дадена чувствителност – всичко да минава през сърцето му. Това е един мускул, който трябва да се упражнява, да бъде, колкото се може по-чувствителен. Но за да работиш в България, трябва да си сложиш скафандър, който да те пази от токсичната атмосфера“, признава още Теодор Ушев.

Предложението бившето руско консулство във Варна да се превърне в център за култура и изкуства беше единодушно одобрено от общинските съветници по време на редовното заседание на Местния парламент. В подкрепа на предложението бе представен подробен и мотивиран проект от дирекция "Култура и духовно развитие". В обосновката към него се посочва, че Варна има нужда от ново пространство, което да събира под един покрив произведения на изкуството и тяхната публика. 

Според одобреното предложение, в сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство. Международното биенале на графиката е едно от емблематичните за Варна културни събития, но не разполагат със свое изложбено пространство.

За Галерията за графично изкуство и нейната изключително богата колекция от близо 1800 графични творби на световни автори екипът на Община Варна търси сграда още от началото на тази година. Дълги години великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък "графичен кабинет", разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. Ръководството на дирекция "Култура и духовно развитие" изтъква, че този забележителен фонд заслужава да бъде представен в постоянна експозиция, достъпна за варненци и гостите на града. Те припомнят още, че за 23-то издание на Международно биенале на графиката са селектирани 720 от общо 1850 творби на автори от 63 държави, експонирани на трите етажа на Градска художествена галерия Варна, галерия "Графити" и галерия "Ларго". 120 от всички изпратени творби са дарени от авторите за фонда на Галерията за графично изкуство.     

Проектант на сградата на ул. "Македония" № 53 е арх. Георги Саваков, проектирал Стоматологична поликлиника – Варна, преустройството на аулата на Икономически университет – Варна и други обществени сгради в страната. През 1979 г. по негов проект е построена сградата на бившето руско консулство, с архитектурна стилистика, която може да бъде определена като бруталистка - характерна с изчистените си форми и изразена функционалност. Според специалистите брутализмът е подходящ за обществени сгради с административно и културно значение, като най-яркият пример за този стил е Националният дворец на културата в София. 

Площта на сградата на бившето руско консулство е 990 кв. м., парцелът е с обща площ от близо 5 дка.  Сградата е с функционално предназначение "административно-делова", подходяща за културен център. В нея са обособени големи и малки зали, достигащи до максимален капацитет до 140 човека, има просторни фоайета. Бившият киносалон с изградена сцена и помещение за сценично осветление и прожекционна е подходящ за зала за сценични изкуства. Концертната зала, прожекционната апаратура и оформеният подиум в рамките на имота са изключително подходящи и за камерни концерти и спектакли. В сградата има и помещения, които може да бъдат пригодени за изложбени и конферентни зали, както и административни помещения. Дворното пространство около сградата и вътрешният двор са ползотворни за експониране на скулптури, инсталации и други произведения на изкуството, както и концерти, фестивали и театрални постановки на открито, нещо, от което градът има силна необходимост.

Предимство е, че местоположението на сградата е в централната част на града, в близост до Община Варна, Регионалния исторически музей и Градската художествена галерия. 

В предходен период имотът на бившето руско консулство е разглеждан за разкриване на детска градина, но архитектурното обследване установява, че сградата не е подходяща да изпълнява такова предназначение. Експертиза посочва, че съществуващата конфигурация на помещенията не позволява обособяване на повече от две пълноценни градински групи с всички необходими функционалности за детско образователно заведение. Основен ремонт и преобразуване на сградата за тази цел изисква изключително сериозен финансов ресурс, посочват експертите.