Артистичната двойка Любен Генов и Мария Райчева с изложба в галерия Ларго

От 7 ноември галерия Ларго ще представи съвместна изложба на артистичната двойка Любен Генов и Мария Райчева. Изложбата се нарича “Море. Бряг” и е специален реверанс на двамата художници към варненската публика. Включва предимно морски пейзажи, както и гледки от българското крайбрежие и извън него. Публиката ще съпреживее летните настроения край морето и на брега, а двамата автори са претворили в някои от картините си едни и същи места, но по различен начин.   

Мария Райчева е известна като виртуоз в пейзажната живопис, особено в градските пейзажи, за които е отличавана с множество награди. В нейните картини често мястото е ясно разпознаваемо – Аркутино, Афитос, Тринидад, Соренто, Балчик. Прекрасните, любими крайбрежни градчета тя претворява по особено емоционален, неповторим и колоритен начин. Характерен е творческият ѝ стил и начин на работа - импресионистични мазки, експресионистично движение на четката, разточителен колорит.

Платната на софийската художничка са наситени с пулсиращи, топли цветове, ярка, понякога почти неонова палитра. Тя умело използва експресивността на цвета, за да придаде изключителна динамика на иначе статичните градски пейзажи, съобщават от галерията. 

В контраст със семейната си половинка, Любен Генов е далеч по-сдържан и пестелив в картините си. Пейзажите му са лирични, понякога меланхолични, често съзерцателни. Но също както Мария, и той използва силата на цвета, за да разгърне идеите в творбите си и да постигне внушенията, които търси. В някои от творбите му се забелязва характерният му подход да подбере цветова комбинация и да я раздели, завърти, промени, експериментирайки до безкрайност в една вариация, втора, трета. В друга серия картини Генов, по уникален и присъщ само на него начин, е уловил и пресъздал върху платното красотата и поезията на движението на водата. В „Лагуна“, „Разлив“, „Прилив“, серията „Море - Бряг“ софийският художник рисува, изобразявайки вълшебното, магично и хипнотизиращо движение на морето, наблюдавано от птичи поглед.

Гледната точка, която той често използва и която е като негова запазена марка, е дистанцирана и в същия момент интимна. По тази причина зрителят често се чувства като безтегловна душа, съзерцаваща красотата на морската стихия някъде отвисоко, отгоре, все едно влязъл в ролята не само на наблюдател, но може би и на създател. Уникално, вълшебно преживяване.

Откриването на изложбата е на 7 ноември от 18:30 часа в Зала 1 на галерия Ларго във Варна, ул. „Хан Крум“ № 8. Изложбата продължава до 25 ноември.

Мария Райчева е родена през 1977 г. в град София. През 2002 г. завършва магистратура в спец. “Живопис”, НХА, в ателието на акад. Светлин Русев. През 2008 защитава докторска степен по изкуствознание в НХА. През 2011 г. печели специализация в Сите дез`Ар – Париж. Член на СБХ, секция “Живопис”. Реализира повече от 25 самостоятелни изложби в София, Пловдив, Оряхово, Севлиево и др. Има множество участия в съвместни, национални и общи изложби в България, Германия, Австрия, Полша, Словакия, Гърция, Турция и др. Носител на национални награди, между които Първа награда за живопис – Национална изложба Сливен`2021, Първа награда на Национална изложба „Градски пейзаж”, Шумен (2013), Втора награда в конкурса на Международна фондация “Св. Св. Кирил и Методий” (2003) и др. Живее и работи в София.

Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в Оряхово. Завършва Средното специално художествено училище в Троян, а след това Педагогическия колеж по изобразително изкуство „Св. Иван Рилски“ в Дупница. През 1996 г. се дипломира в Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов със специалност живопис. Специализира в Cité internationale des arts в Париж, Франция (2002). През 2011 г. завършва магистратура в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“, специалност „Образователни аспекти на пластичните изкуства – живопис“. Член е на СБХ от 2001 г. Член на Управителния съвет и завеждащ изложбената дейност на СБХ през периода 2008 – 2011 г. Има множество самостоятелни изложби в България и чужбина, както и участия в сборни национални и международни изложби. Понастоящем е председател на Съюза на българските художници. Живее и работи в София. 

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.