Дончо Дончев: За мен изкуството е мисия!
Дончо Дончев е един от най-интересните съвременни български художници, който реализира поредица успешни проекти в чужбина. Представя свои произведения в галерии и престижни музеи в Италия и Швейцария. Участва във форуми за изкуството в цяла Европа и Турция. Самият той казва за себе си, че не си налага ограничения в творчеството, рисува на различни теми, използва разнообразни материали. С произведенията си поставя важни и значими въпроси за времето в което живеем, за бъдещето на човечеството, за мира и войната, за непреходния характер на изкуството… За най-новите си проекти, за художниците, от които се е учил и за мястото на творчеството в своя живот, разказа Дончо Дончев в едно откровено интервю за ВАРНА Е.
Дончо, една от последните Ви творби е Icona Gioconda, разкажете ни повече за нея. Правилно ли се усеща традиционен източен стил…
Действително е така. Кой ли не е рисувал Джокондата, кой ли не я е осмивал, кой ли не я е правил или стилизирал по различен начин… През какви ли не течения, стилове и форми е минавала. Но аз също обичам да правя нещата с усмивка, в произведенията ми винаги има малка загадка и закачка. И в Icona Gioconda така се получи… Реших да я нарисувам, тъй като си дадох сметка, че няма вариант на най-известната картина в света, който да е правен тук, в нашия регион, по един източен начин, заимстван от древността, от византийската живопис, преминала през нашата източната живопис. Исках да я стилизирам в този дух, и разбира се да го направя с усмивка, с усмивката на Мона Лиза, пречупена през нашите източни виждания.
Моята Мона Лиза се усмихва “от изток” на другата, западната Джоконда.
Получи се нещо интересно, тъй като творбата ми е в почти същия размер като оригинала, върху платно е нарисувана с молив, запечатана с лак. Реших да я оставя просто като един ескиз, който няма нужда от дорисуване, идеята вече е постигната и това е достатъчно.
В голяма степен, чрез изкуството си, сякаш пренасяте мъдростта на древността в съвремието ни. Приемате ли това като основна мисия на творчеството си?
Да! За мен изкуството е мисия и не си поставям ограничения от къде да черпя мъдрост. Вдъхновяват ме древността и старите писания, митологиите... Всички те са толкова красиви и изпъстрени с фантазия и полет на човешката мисъл, които се опитвам да пресъздам в творбите си. Имам проекти, които са свързани точно с митологията, например “Codex Metamorphoses”, това е моя много дълга серия, която е заимствана от древността и “Метаморфози” на Овидий, но се долавя влияние и от метаморфозата на модерниста Кафка. Произведенията ми са своеобразен мост между древност и съвремие.
Как се насочихте към изкуството? Сам ли направихте този избор или някой откри таланта Ви на творец? Има ли в рода Ви и други хора с творчески професии?
Винаги съм смятал, че творецът, човекът на изкуството, се ражда такъв. Според мен това е заложено вътре в него. Най-важното обаче е, дарбата му да бъде открита във времето. Моите родители не са с творчески професии, и двамата са учители. Щастлив съм, че откриха и видяха у мен тази дарба, и започнаха да я крепят, да ми помагат да я развивам. Разбира се рисувам от съвсем малък. По онова време нямаше толкова много източници на информация за изкуството. Спомням си руските книжарници, които бяха достъпни и албумите на различни художници. Родителите ми купуваха всички тези албуми, и у нас библиотеката е пълна с албуми на ренесансови художници. От тогава съм се запалил истински по изкуството. Започнах от дете да рисувам, да ходя на уроци, кръжоци, курсове. След което започнах да се подготвям професионално при учител художник.
И така, съвсем закономерно кандидатствах и ме приеха в художествената гимназия в Трявна, и продължи моят път. Най-важното за мен е, че родителите ми винаги са ме подкрепяли в моя път на художник. Винаги са били до мен, дори и в трудни моменти. Талантът е важно да бъде открит, но за да се съхрани и да се развива, трябва да има условия и да се усеща подкрепата на най-близките, на семейството.
Роден сте в Габрово, живял в Дряново а образованието си получавате в Трявна и Велико Търново. По какъв начин тези градове с утвърдени художествени школи са повлияли върху формирането Ви като творец?
Роден съм в Габрово, но аз съм си дряновец. От малък живея в Дряново, родителите ми са в Дряново, те са все още там, както и моите приятели, първите ми стъпки са били там. Разбира се това е моят любим град, тъй като аз там съм израснал до една определена възраст, когато заминах да уча в Трявна.
Да, разбира се, школите са много важни. Във всички тях научаваш по нещо ценно. Сега, като се връщам назад си давам сметка, че в онези времена, осемдесетте години, когато кандидатствах, беше доста трудно да се влезе в едно такова училище като Художественото училище в Трявна, имаше голяма конкуренция. Петте години, през които съм учил там, са били за мен време на изграждане, което ми е дало много, тази школа е повлияла силно на творчеството ми. Преподавателите бяха много отдадени, със съучениците имахме изградена една приятелска конкуренция, бяхме погълнати от това, което правим. Смятам, че тогава, в тези юношески години, човек се оформя като личност. Тревненското художествено училище много е помогнало за развитието ми като художник, но разбира се и образованието, което получих във Велико Търново, където също срещнах невероятни преподаватели. След като завърших, специализирах и анимация. Но всичко това се изгражда поетапно и ако нямах началната база, този невероятен дух и усещане за изкуството, които получих в тревненската школа, щеше да ми бъде много по-трудно.
Тук бих искал да спомена специалната роля на един мой учител от Дряново - Игнат Игнатов, лека му пръст, почина преди няколко години. Първо започнах да ходя на курсове при него. Но той, освен че ме научи на основното за нашата професия - как да рисувам, той ме научи и защо да го правя, отвори светогледа ми към голямото изкуство, към неговата чувствителност и необятност. След това станахме приятели с него, рисували сме заедно, много разговори сме водили. Когато се оформя един творец, първоначално трябва да получи, разбира се, базови знания, след това обаче, като я има основата, за да е професионалист, за да има чувствителност да изрази себе си, трябва да има някой, който да го подкрепя и да му показва в началото, докато получи увереност. Игнат Игнатов беше този човек за мен, затова е изключително важно да го споменавам винаги!
Често имате изяви в Италия, притежавате и доста творчески контакти на Апенините. С какво Ви привлича родината на Микеланджело и Леонардо?
Основна роля за изявите ми в Италия има един галерист, с когото работя от години - Арминио Скиоли. Често пътувам до алпийската част на Италия и Швейцария, правя различни презентации, най-често в Лугано и Локарно. Участвал съм в доста събития по повод филмовия фестивал в Локарно, много от тях са свързани с рисуване пред публика. Там има една много красива крепост, за която се предполага и вече е почти сигурно, че е построена по проект на Леонардо Да Винчи. Част от тази крепост, под формата на тунел, излиза в галерията на моя приятел Арминио Скиоли и се превръща в естествено продължение на изложбеното пространство. Невероятни места има в Италия, прекрасни… Това е страна, изцяло пропита от изкуство, как няма да ме привлича?! Бих казал, че значителна част от темите, които ме вълнуват, идват от италианския Ренесанс и в голяма степен са вдъхновени от него. Последният проект, по който работя и се надявам да го реализирам до края на тази година е албум, в който търся отговор на въпроса на какви компромиси е способен един творец в името на изкуството. Повод за него е интересът ми към една особена страна от творчеството на Леонардо и Микеланджело, които безспорно са били много надарени, но са “служили” също на кръвожадни деспоти и са реализирали някои чудовищни проекти, като например машини за масово убиване, проектирани от Леонардо, за когото се знае, че е бил абсолютен пацифист.
Церн, Милано, Лихтенщайн… Имате над 20 изложби в цяла Европа, къде се чувствате най-добре приет?
Изключително приятно ми е всеки път, когато ходя в Швейцария. Често пътувам до Цюрих и Локарно, наскоро представих голяма изложба от 40 произведения в националния музей в Лихтенщайн, от който през 2014 година започна голямото израстване в кариерата ми. В Церн до момента съм реализирал 2 големи проекта, което е изключителна стъпка в професионалното ми развитие. Сега подготвям трети, част от който ще покажа първо в София, най-вероятно през май месец.
Аз се чувствам навсякъде добре приет. Никога не съм изпитвал неудобство от това, което съм аз, както и от изкуството си.
Също и в Германия имам проекти. Освен в Европа и в Турция ходя също често. Вече повече от 20 години работя съвместно с един писател, който вече е много близък мой приятел - Керим. Тази година подготвяме още 3 нови книги, които да бъдат издадени в Истанбул. Навсякъде по света се чувствам добре приет, наистина навсякъде…
Музиката има ли място във вашето творческо ежедневие? Каква музика ви вдъхновява? Слушате ли музика докато творите?
Различно. Понякога слушам музика или радио, когато рисувам, но и на тишина обичам да работя, случвало се е дори по цели дни да рисувам на тишина. Много обичам джаз, рок, класическа музика. Ходя на концерти, съвсем скоро посетих превъзходен класически концерт. Вдъхновява ме музиката, тя е част и от работата ми. Повече от 10 години участвам в пърформанси с музиканти. Има едно представление в Германия “Ноктюрно в синьо”, в което творя на сцената на живо и докато рисувам, това което правя се проектира на един голям екран на сцената, всичко се случва в реално време. Тук в България съм го правил на различни места с една джаз формация The Golden Project. С тях имахме представяния и на малки и на големи сцени, били сме и в Градската художествена галерия във Варна. Там бях представил графична изложба, имаше и рисуване на живо пред публика. Така че, да, музиката е вдъхновение за мен в голяма степен.
В творчеството Ви сякаш преобладава ахроматичната гама, дори изцяло монохромната.
Различно е. Тази гама наистина в последно време преобладава в произведенията ми, но по-старите ми работи са по-различни, те са цветни. Трудно бих могъл да обясня защо в последно време така се получава. Може би темите, върху които работя напоследък и идеята която искам да пресъздам, ме провокират да използвам тази гама.
Привлича ли Ви минимализмът в рисунката и работата с една линия? Формата и линията ли са с приоритет пред цвета за вас? Какво е отношението ви към рисуване с молив, креда и въглен?
Линията е изключително важна и ценна за мен. Понякога стремежът ми е бил да пресъздам вътрешната си тръпка и чувствителност единствено чрез линията - убеден съм, че в нея се съдържа уникалността на всеки един творец. Наистина обожавам да рисувам с линия и без никакво ограничение в материала, използвам и молив, въглен, креда, бои, а понякога и техниката те води в това което правиш.
Много обичам да разнообразявам материалите, които използвам. Понякога правя експерименти и получавам интересни резултати. Много обичам да правя колажи, обичам да смесвам хартия с рисуване. Нямам ограничения в използването на различни техники и материали, дори смятам че това ме държи в известна степен “на повърхността”, постоянната промяна носи свежест в творчеството ми. Когато задълбая прекалено в една насока, усещам, че “затъвам” и не успявам да изразя пълноценно идеите си. Когато правя различни неща, смятам че се “опреснявам” творчески.
Като стана въпрос за различните техники, скулптурите ви са изпълнени с много интересни материали. Бихте ли разказал повече за тях!
И към скулптурите подхождам по същия начин, както към рисуването - без ограничения! Разбира се още от Трявна правя много творби от дърво. Метал, по-малко използвам, отливам, но по-малко. Един от най-любимите ми материали за скулптура е хартията, работя и с папие-маше, често слепвам различни елементи. Правя маски, портрети, скулптури - много обичам харията! Може би в нея ме привлича точно това, че тя е нетраен материал. Хубав материал, фин, красив, но не е като метала или камъка, и това усещане за хартията много ми харесва. Според мен не е нужно едно произведение да е изработено от стабилен и траен материал, за да оцелее във времето и да бъде запомнено. То може да е нещо, което се разпада, но преди това е оставило трайна следа в съзнанието но хората, провокирало е определени емоции и чувства.
Реализирал сте няколко проекта с рисувани карти за игра. Единият е с политически и исторически персонажи. Вложил ли сте в работата си известна алегория, че политиката е една игра? Какъв е вашият подтик да реализирате този проект? Какво е посланието, което отправяте?
Разбира се, че политиката е игра. Този проект се наричаше “21st Century” и беше с политически и исторически фигури. През 2017 година го рисувах и го представих следващата година в Централния военен клуб в София, по повод председателството на България в Съвета на Европейския съюз, тогава. Рисувах го около една година. Картините са 10 пъти увеличен размера в мащаб на карта. В проекта съм нарисувал водещи политици от 21 век, повечето от които все още са активни. Нарисувал съм ги и съпоставил така, че в една и съща карта са изобразени и двете им лица, и доброто и лошото. Опитах се да представя в сатиричен вид мои идеи и хрумвания в сферата на политиката и геополитиката - за съжаление много от тях се сбъднаха впоследствие… Например на картата с Путин, от едната страна съм представил руския президент като веселяк, народен човек с акордеон и мечка, а от другата страна - мечката до него става зловеща, а той държи в ръце картата на света, който иска да завладее. На картата с Тръмп, от едната страна той държи асо и надцаква, а от другата слонът - символът на републиканците, е представен, като цирков актьор. В картата присъства и надписът вирус, а тогава все още нямаше ковид, рисувал съм ги през 2017 година, както казах. Ето че, странно или не, но няколко години по-късно, символите, които съм използвал, станаха реалност… В картите съм заложил по символичен начин големите човешки проблеми на нашето съвремие, с които политиката е свързана.
Другите Ви два проекта карти за игра са с персонажи от изкуството и митологията. Кои са темите които никога няма да ви омръзнат в творчеството?
Никога няма да ми омръзне да рисувам карти за игра. Задълбах се много в приказно-митологичната тема докато рисувах тази серия карти, тя беше една от първите ми. Към проекта “Festum” бях написал и приказни текстове, предимно диалози, които излязоха обединени в едно малко двуезично издание със същото име.
Другата тема за карти, която съм използвал са художниците - изобразил съм популярни творчески личности, които са ми повлияли и въздействали по някакъв интересен за мен начин. От едната страна на картата съм представил характерното за техния стил или епохата, в която са творили, а от другата съм изобразил самия художник.
Тези проекти станаха обществено значими, понеже бяха отпечатани на стандартни тестета за игра, разпространиха се много. Чрез международната платформа Kickstarter получих добро финансиране, което позволи разпространението им в целия свят.
Картите за игра са тема, която много ми харесва и може би ще продължавам да работя върху нея и занапред.
Кои са личностите, които са Ви повлияли в най-голяма степен? От кого се вдъхновявате? От кого сте се учил?
Художниците, които са ми повлияли са много, повечето съм ги представил в проектите си по един или друг начин. Но ако говорим за силна личност, за творец и човек, който ме е вдъхновил, за мен това определено е Чарли Чаплин. Той освен велика личност, чувствителна, с драматична съдба, е и прекрасен разказвач, което личи и от автобиографията му. Пресъздавам го по мой начин понякога в творчеството си, възхищавам му се, опитвам се да “вляза” в живота му. Той е моят пример за артист и за личност в живота като цяло.
Какви са Вашите интереси извън изобразителното изкуство?
Като се замисля сега, аз сякаш не излизам почти никога от същността си на художник. Давам си сметка, че дори, когато се отдавам на всички любими неща извън изкуството, те ме обогатяват и като човек, и като творец. Всичко което правя, дори само за развлечение, всъщност е и допълнение към работата ми, и то сякаш не е точно хоби. Обичам да чета и това влияе на вижданията и идеите ми за всеки мой творчески проект. Обичам също да ходя на кино, на концерти, да пътувам със семейството си, да спортувам - да тичам в парка. Но винаги и по всяко време, мисля за идеите, които ме вълнуват, като творец. Не мога да изляза извън изкуството чрез някакво хоби, забавленията ми са част от това което съм аз като творец и личност.
Колекционирам старинни инструменти, може би това бихме могли да го определим като мое хоби. Имам голяма колекция от стари рендета, длета, пергели, прави ъгли, ръчно правени инструменти, някои са над 100 годишни. Това са инструменти, които са създадени ръчно от майстори дюлгери. Аз все пак съм от такъв край, дряновският край е дюлгерски. Баща ми е краевед, той пише книги и покрай него от малък съм се запалил по такъв вид колекционерство. Той колекционира стари илюстровани пощенски картички, явно от там ми е дошла идеята.
Какво Ви предстои в творчески план?
От около година работя по проект, който е посветен на насилието, войната и агресията. Бях “сграбчен” от този импулс, когато започна войната в Украйна. Започнах да си задавам страшно много въпроси и изпитах изключително желание да рисувам. Създадох едни грозни рисунки, като гротеска с червена линия и от там тръгна цялата тази серия, която съм нарекъл “Notebook”. Представих я на различни места в София. Трупат се още много рисунки, които обединявам в един албум с малко текст, нещо като своеобразна графична новела. Подобна ще е като стил на тази която издадох през 2020 година - “Persona Satyricona”, посветена на 101 велики личности от световната история. Сега подбирам творбите, които ще включа, приключвам текстовете, редактирам ги и се надявам да успея да я издам тази година. Това ще е един голям албум с рисунки и кратки текстове към тях.
Другият проект, върху който работя в момента, е свързан отново с Керим, моят приятел писател от Истанбул, който живее в Америка. Тази година с него приключваме една трилогия, както и книга с афоризми. Надявам се и те да бъдат издадени тази година.
Проектът който е много сериозен за мен, отново е свързан с Церн. Това е проект, върху който работя от доста дълго време. Подготвям четири големи картини - “Четирите фундаментални взаимодействия”, а към тях и няколко по-малки. Част от него ще представя през май месец в София Тех Парк, по време на европейска научна конференция. До края на годината ще се опитам да го представя и в Церн.
Това съм планирал за тази година, и се надявам да мога да го реализирам.
Пожелаваме Ви да успеете в реализацията на всичко което сте започнали и запланували. Вие какво бихте пожелали на нашите читатели, на читателите на ВАРНА Е?
