Емблематичен волейболен треньор подреди изложба във Варна

Художествена изложба във Варна подреди славният волейболен треньор от недалечното минало Георги Василев. С двайсетина свои платна треньорът на бронзовите медалисти от световното първенство в Париж през 1986 г. превърна в приятно кътче за изкуство Bottega Gastronomy на улица "Шейново" 3 в морската столица.

За Георги Василев това е четвърта самостоятелна изложба. След оттеглянето си от волейбола той се отдава на детската си страст – рисуването, и за близо 3 години под четката му са излезли повече от 200 платна. През 2023 година, навръх 70-ия си юбилей, волейболната легенда подреди първата си изложба в регионалната библиотека "Дора Габе" в родния Добрич. Последваха изяви в Шабла и Генерал Тошево, а вече и във Варна.

"Не съм професионален художник, но това е мое хоби от детските години. После животът ме отпрати във волейбола, а вече на пенсионна възраст се върнах към момчешката си страст", признава художникът, който с полезната доза самоирония отбелязва, че всъщност не е майстор на четката, а майстор на спорта.

Като волейболист Георги Василев е носител на различни отличия, сред които и бронзов медал от европейския шампионат през 1981 г., а през 1986 г. е треньор в щаба на селекционера Богдан Кючуков, с когото мъжкият ни национален тим печели бронзови медали на световното първенство в Париж. В богатата си треньорска кариера Василев може да отбележи и позицията на наставник на мъжкия тим на "Черно море – БАСК", когото изведе до бронзовите медали в държавното първенство.

Творческото амплоа на Георги Василев в изобразителното изкуство е богато, което предполага и жанровото разнообразие в платната му. Той е изключителен майстор на морски пейзажи, сътворил е уникални натюрморти – по оценката на професионални художници, има серия великолепни женски фигури. Специалисти коментират, че Георги Василев претворява естетиката на тялото в изобразителното изкуство така умело, както е откривал естетиката във волейбола. Експозицията с негови творби ще остане подредена във Варна до 19 август.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.