Фотоизложба "Далеч от Африка" гостува в Градската художествена галерия във Варна

Изложбата "Далеч от Африка" гостува до 13 май в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Експозицията представя селекция от мащабен проект на двама утвърдени артисти - професионалният фотограф Атанас Кънев и театралната режисьорка Елена Панайотова. В инициативата "Артисти за деца", ръководена от Елена Панайотова в Кения и България, са включени 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа, обучени от български екип в практиките на приложния театър. През 2016 програмата е сред осемте проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО за допринасяне за културно разнообразие в света.

Фотографиите, включени в изложбата "Далеч от Африка", отразяват процеса на въвличането на африкански артисти и деца в риск в творчески обучения и създаването на театрални фестивали върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната фотография, като популяризира уникален български модел за прилагане на сценични изкуства за социална промяна.

Елена Панайотова отбелязва, че изложбата разкрива една различна страна на живота в Африка, която е непозната за повечето българи.

"Дадох си сметка, че нашата представа за Африка е - мизерия, глад, а всъщност моята Африка, нашата Африка, е цветна и жизнеутвърждаваща. Аз смятам, че в Африка е бъдещето и то е абсолютно различно - това са едни хора, които живеят в момента и са изпълнени с благодарност към живота. Това е едно място, в което болестите и нещастието са просто част от живота и не си струва човек да се спира на тях и да се оплаква. По-важна е радостта от живота. Това е много различно за нас, българите, защото ние обичаме много да се оплакваме и забравяме да благодарим - това е последното, което се сещаме да направим."

Изложбата "Далеч от Африка" може да бъде разгледана в Градската художествена галерия във Варна до 13 май. В деня на нейното закриване са планирани две събития - ателие за деца и младежи по улична фотография (от 10:30 часа) и лекция "Приложен театър в Африка" и разговор с авторите (от 16:00 часа).

Представителна изложба на Цветелина Максимова ще бъде показана от 31 юли до 20 август 2026 г. в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. Експозицията събира произведения предимно от последните десет-петнайсет години и очертава посоката, в която се развива творчеството на авторката - от мащабните живописни платна до камерните формати, обектите и работата с природни материали.

Изложбата не е замислена като ретроспекция и не следва хронологично творческия път на Цветелина Максимова. За нея художничката подбира работи, обединени от абстрактно-лиричния дух, който все по-ясно определя нейния художествен език през последните години, споделят организаторите.

"Не бих искала да обхвана толкова мащабно търсенията си от самото начало. По-скоро представям работи от последните десет-петнайсет години. За мен самата е любопитно да видя тези неща заедно. Идеята ми е да се придържам към този абстрактно-лиричен дух, който особено ме вълнува сега. Изложбата е представителна за актуалната посока на моето изкуство", споделя пред Нина Локмаджиева Цветелина Максимова.

За Варненската галерия авторката е подготвила около 25 голямоформатни платна, част от които надхвърлят метър и половина, както и нов цикъл от малки работи с размери около 25 сантиметра. Съпоставянето на двата мащаба е ново предизвикателство и за самата художничка, а окончателният подбор ще бъде определен при срещата на произведенията с пространството на залите. "Това съчетание не съм го правила досега. Любопитно ми е как големият мащаб в живописта и малките работи ще застанат едни до други. Самото пространство ще подскаже какво да остане и как да бъде изградено цялото, ще разчитам и на куратора Румен Серафимов", казва тя.

Произведенията в малък формат се появяват като самостоятелен цикъл, който продължава да нараства. При неговото създаване материалът не е пасивна основа, а участник в художествения процес – повежда композицията и често определя развитието на творбата. В работите се срещат оксидиращ метал и други природни или променящи се с времето материи. "Самият материал, който съм вграждала, ме водеше. Той завърта цялата композиция. Поглеждайки назад, виждам, че ме е вълнувала играта с ефекта на ръждата – върху метал, върху медна пластина, върху различни материали – и тяхното съчетаване. Гамата ми е доста монохромна и сдържана, но в нея търся богатството на финия нюанс", разказва Цветелина Максимова.

Интересът към природата и натуралните материали е свързан и с продължилата 22 години работа на художничката с артгрупа "Дупини". Колективният опит, лендарт проектите и създаването на произведения в реална природна среда оставят трайна следа в индивидуалното ѝ творчество. "Работата ми с артгрупа "Дупини" има изключително влияние. Това са 22 години – буквално като създаване на семейство. Със сигурност този опит е оформил посоката и облика на изкуството ми. В проектите в природата първоначално правех доста мащабни неща, а постепенно ги сведох към по-малкото, по-лаконичното, по-интимното и мимолетното. Колкото е по-малко и запечатва само мига, толкова по-изразително става то за мен", споделя авторката.

Независимо от медията, работният процес за нея остава открито търсене, в което предварителното намерение може да бъде променено от материала, образа или самото действие. "Целият процес на създаване на една творба за мен е търсене. Аз не зная предварително какво искам да постигна. Буквално търся, докато намеря. И, слава Богу, вече зная кога да спра. Не винаги съм знаела – горчивият опит от прехвърляне на границата ме научи", казва Цветелина Максимова.

В изложбата ще бъде включена и инсталацията "СЪ-творение", чието заглавие обединява представите за сътворяване и съучастие. Творбата е изградена от отливки на ръцете на приятели, колеги и съмишленици на художничката. Всяка от тях носи индивидуалните характеристики на човека, който е участвал в процеса, но заедно те създават образ на взаимност и споделено движение. "Всеки е застанал пред мен и ми е подал ръката си, за да взема отпечатък от нея. Тези ръце изграждат една общност, едно общо движение, с отражение в дълбочина и с много допълнителни препратки", обяснява авторката.

Макар да няма предварително формулирана обща тема, изложбата се превръща в една от дълбоко личните срещи на Цветелина Максимова с публиката. За нея подобно представяне не е просто подбор на произведения, а откровение и изваждане на интимния свят на ателието пред погледа на другия. "Болезнен процес е да извадиш ателието си и да го покажеш пред публика. Особено когато организираш голяма изложба и разкриваш много интимна част от себе си. В случая изложбата е без тема – тоест показвам Цветелина Максимова. Мисля, че човек стига до такава изложба, когато усеща, че е натрупал опит, знания и може би някаква мъдрост, която вече иска да сподели с другите", казва художничката.

Едно от произведенията, което е избрано и за визията на изложбата, носи заглавието "Откровение" – дума, която според Цветелина Максимова съдържа и същността на предстоящото ѝ представяне във Варна.

Срещата на авторката с варненската публика има повече от тридесетгодишна история. Тя представя своя изложба в Градската художествена галерия през 1995 г., а през следващите години участва и в други художествени събития в града. "Варна е един от градовете, в които намирам поле за изява. Публиката тук е отворена към подобен вид изкуство. Много харесвам културния живот на Варна, защото е необозрим като хоризонт – има различни, смели и експериментални неща, но и класически. А аз в никакъв случай не бягам от класическото", подчертава Цветелина Максимова.

Изложбата идва в момент на активна работа за художничката. Новият цикъл от камерни произведения, които тя сравнява с краткия и концентриран изказ на източната хайку поезия, няма да приключи с представянето във Варна.

Всяка завършена работа повлича нови идеи, ново желание, някаква жажда. Толкова ми се работи. Това, което ще покажа във Варна, е само началото на цикъла. Продължавам.

Цветелина Максимова е родена през 1966 г. Живее и работи във Велико Търново. Завършва специалност "Текстил" в Средното художествено училище за приложни изкуства в София, а след това – "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Работи в областта на живописта, графиката, обекта, инсталацията и лендарт. Член е на Съюза на българските художници, а от 2000 до 2022 г. е част от артгрупа "Дупини". Специализира в Cité internationale des arts в Париж и участва в артистични резиденции и международни проекти в Европа и Азия. Има самостоятелни изложби в София, Варна, Велико Търново, Плевен, Добрич и Габрово. Представя се в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна още през 1995 г. Носител е на награди за живопис от Националните награди "Алианц България", на Наградата на Община Велико Търново от Биеналето на църковните изкуства и на наградата за утвърден визуален артист от националната изложба конкурс "О, щастливи дни!" през 2025 г. Нейни произведения се намират в музейни, галерийни и частни колекции в България и чужбина.