Мобилно меню

Галерия Ларго представя изложбата “Квадрати на зимата” на Мартина Караиванова

Откриването е на 22 февруари от 18:30 часа  
Галерия Ларго представя изложбата “Квадрати на зимата” на Мартина Караиванова
739

Галерия Ларго ще представи за първи път със самостоятелна изложба на търновската художничка Мартина Караиванова. Експозицията е наречена “Квадрати на зимата” и е специално създадена за пространството на галерията.

Мартина Караиванова работи главно в областта на абстрактната живопис, ползва в работата си различни техники и материали, за да получи търсените визуални ефекти. В творбите ѝ разнообразната повърхност, фактурата, понякога колажа, се реализират чрез различни материали като пигменти, пясъчни структури, акрил или хартия. 

За концепцията на изложбата Мартина споделя:

„Четири е числото на зимата. За изявата си във Варна съм подготвила 22 квадрата в една експозиция. Смисълът, заложен в нея, гравитира около авторовия прочит на четвъртия сезон – зимата, наситен с лични психологически послания и емоционални реакции, изнесен извън обичайния му контекст. Ситуирани в зоната на квадратно безвремие, характеризирани с типичните за художника атрибути (образи-знаци, пластични фрагменти и др.), картините се стремят за съзвучие между вътрешната си хармония и строгостта на формàта. Чрез постигнатите „въображаеми“ комбинации на движения и статични структури енергията се задържа, разтяга или свива, създавайки ново сетивно пространство – съзнателно заложен отворен код с лични послания. „Квадрати на зимата“ включват пространството както на грохота, така и на тишината – този своеобразен  мисловен маркер на четвъртия сезон, в който авторът конструира своите образи.“

Откриването с участието на автора ще е на 22 февруари 2024 от 18:30 часа в салона на галерия Ларго, на ул. Хан Крум 8 във Варна. 

Мартина Караиванова завършва Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2002 г. През 2010 г. специализира в Сите-дез-ар, Париж. От 2010 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства (АИАП – Юнеско). Мартина има няколко самостоятелни изложби в София, Пловдив и Велико Търново. В периода 2006 – 2023 г. Мартина участва в повече от 80 национални и международни изложби, пленери, форуми и кураторски проекти. Носител е на над 40 награди и номинации, между които: Приз за живопис, Гренада, Испания (2006), Награда на Община Стара Загора в ІІІ Балканско квадринале “Митовете и легендите на моя народ”(2012), Награда за млад автор на VII Биенале на малките форми, Плевен (2014), Номинация за живопис в „Национален конкурс Алианц България за живопис, графика и скулптура”, Велико Търново (2015, 2019), Награда за живопис на Министерството на културата в Национална изложба “ЛУДОГОРИЕ”, Разград (2015), Награда на СБХ в Шесто Международно биенале "Изкуството на миниатюрата", Русе (2017), Награда на името на Йордан Радичков в Биенале „Тенец“, гр. Монтана (2018), Награда за живопис от II Биенале за съвременно изкуство на ХГ „Христо Цокев“, Габрово, (2018), Втора награда живопис в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2020) и др. Живее и работи във Велико Търново.

2024 © Варна е

Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

Експозицията "Хвърчащи истории" включва 24 творби
Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.

2026 © Варна е