Галерия Ларго представя изложбата “Квадрати на зимата” на Мартина Караиванова

Галерия Ларго ще представи за първи път със самостоятелна изложба на търновската художничка Мартина Караиванова. Експозицията е наречена “Квадрати на зимата” и е специално създадена за пространството на галерията.

Мартина Караиванова работи главно в областта на абстрактната живопис, ползва в работата си различни техники и материали, за да получи търсените визуални ефекти. В творбите ѝ разнообразната повърхност, фактурата, понякога колажа, се реализират чрез различни материали като пигменти, пясъчни структури, акрил или хартия. 

За концепцията на изложбата Мартина споделя:

„Четири е числото на зимата. За изявата си във Варна съм подготвила 22 квадрата в една експозиция. Смисълът, заложен в нея, гравитира около авторовия прочит на четвъртия сезон – зимата, наситен с лични психологически послания и емоционални реакции, изнесен извън обичайния му контекст. Ситуирани в зоната на квадратно безвремие, характеризирани с типичните за художника атрибути (образи-знаци, пластични фрагменти и др.), картините се стремят за съзвучие между вътрешната си хармония и строгостта на формàта. Чрез постигнатите „въображаеми“ комбинации на движения и статични структури енергията се задържа, разтяга или свива, създавайки ново сетивно пространство – съзнателно заложен отворен код с лични послания. „Квадрати на зимата“ включват пространството както на грохота, така и на тишината – този своеобразен  мисловен маркер на четвъртия сезон, в който авторът конструира своите образи.“

Откриването с участието на автора ще е на 22 февруари 2024 от 18:30 часа в салона на галерия Ларго, на ул. Хан Крум 8 във Варна. 

Мартина Караиванова завършва Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2002 г. През 2010 г. специализира в Сите-дез-ар, Париж. От 2010 г. е член на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства (АИАП – Юнеско). Мартина има няколко самостоятелни изложби в София, Пловдив и Велико Търново. В периода 2006 – 2023 г. Мартина участва в повече от 80 национални и международни изложби, пленери, форуми и кураторски проекти. Носител е на над 40 награди и номинации, между които: Приз за живопис, Гренада, Испания (2006), Награда на Община Стара Загора в ІІІ Балканско квадринале “Митовете и легендите на моя народ”(2012), Награда за млад автор на VII Биенале на малките форми, Плевен (2014), Номинация за живопис в „Национален конкурс Алианц България за живопис, графика и скулптура”, Велико Търново (2015, 2019), Награда за живопис на Министерството на културата в Национална изложба “ЛУДОГОРИЕ”, Разград (2015), Награда на СБХ в Шесто Международно биенале "Изкуството на миниатюрата", Русе (2017), Награда на името на Йордан Радичков в Биенале „Тенец“, гр. Монтана (2018), Награда за живопис от II Биенале за съвременно изкуство на ХГ „Христо Цокев“, Габрово, (2018), Втора награда живопис в Национална изложба за изобразително изкуство, Сливен (2020) и др. Живее и работи във Велико Търново.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.