Графики на Константин Калинович представя галерия Ларго 

Галерия Ларго кани варненци и гости на града на откриването на самостоятелна изложба на известния украински майстор на графиката Константин Калинович. Експозицията носи поетичното заглавие "Моята зимна градина" и ще представи великолепна серия от екслибриси и свободни графики, които изобразяват приказният, спокоен и изящно меланхоличен свят на украинския график.

Ето какво споделя за творчеството на автора изкуствоведът Елена Шостак:

" Творбите му са увлекателни и провокиращи размисъл, карат ни да се задълбочаваме в детайли, да търсим нови значения. Те често са толкова тъжни, колкото е животът на един мислещ и чувстващ човек, но винаги са изпълнени с усещане за вечна одухотворена красота.

Светът се променя, променя се и това, което знаем за него.

Нещо, което ни е изненадвало преди триста години, сега е добре прието и разбрано; обаче това, което ни се е струвало очевидно, сега е мистериозно. Езикът на изкуството се променя, променя се и обществото. Но изображенията, създадени от древните майстори, продължават да вълнуват нашите съвременници. За художника Константин Калинович тези образи са абсолютно жизненоважни, защото му помагат да разкаже за радостта и болката на живота."

Константин Калинович е изключително утвърден в света на графиката и екслибриса автор. Виртуоз на класическите техники офорт, суха игла, мецотинто и акватинта, той майсторски изобразява творбите си най-фините, въздушни и неземни елементи. Творчеството му отразява идеята, че изкуството е начин да съпреживеем едновременно както радостта, така и болката на художника, докосвайки се до дълбините на съкровения му вътрешен свят. 

Настоящата експозиция, в абсолютен контраст с юлските жеги, е посветена на зимния сезон и магията, която витае във въздуха в студените дни.

Изложбата е озаглавена „Моята зимна градина“ и ни представя композиции от въображението на автора, които ни шепнат за спокойствие, мистерия, меланхолия и лекота. Пейзажите предизвикват усещане за дежавю, напомняйки за далечен сън или мираж, и ни пренасят в неясното минало или бъдеще. Един сюрреалистичен свят, който прилича на нашия, но и е сякаш безкрайно далечен, непознат. Плясък на криле на птици в полет, студен вятър и дребни снежинки, призрачни звуци и ухание на зима. Същества, преминаващи разделението между естественото и свръхестественото, ангели и демони, които ни помилват или осъждат.

Зимната градина на Константин може да се разглежда като контрапункт на Райската градина и падението на човека.

Тя символизира един свят, който е изоставен и изгубен, подобно на Едем след изгонването на Адам и Ева. В този контекст зимната градина се превръща в портал към миналото; към това, което някога е било, но вече не съществува. Това е място на размисъл и носталгия, където миналото и настоящето се преплитат, създавайки усещане за преходност и трансформация.

Откриването е от 18:30 часа на 25-ти юли, четвъртък, а експозицията ще бъде на разположение на жители и гости на морската столица до 13-ти август в ЗАЛА 1 на галерия Ларго, както и онлайн на www.largogallery.com.

За автора: Константин Калинович е украински художник, роден на 9 август 1959 г. в Новокузнецк, Кемеровска област, Русия. Живее и работи в Киев, Украйна. Учи Графика в Украинската академия по печат (1986 - 1992). През септември 1992 г. е избран за член-кореспондент на Кралското дружество на художниците и гравьорите. Има над 30 самостоятелни изложби в галерии, музеи и артистични пространства в Русия, Финландия, Швеция, Германия, Белгия, Италия, Украйна, Китай, САЩ, Нидерландия, Великобритания и др. Лауреат е на 30 международни награди.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.