Графики на Константин Калинович представя галерия Ларго 

Галерия Ларго кани варненци и гости на града на откриването на самостоятелна изложба на известния украински майстор на графиката Константин Калинович. Експозицията носи поетичното заглавие "Моята зимна градина" и ще представи великолепна серия от екслибриси и свободни графики, които изобразяват приказният, спокоен и изящно меланхоличен свят на украинския график.

Ето какво споделя за творчеството на автора изкуствоведът Елена Шостак:

" Творбите му са увлекателни и провокиращи размисъл, карат ни да се задълбочаваме в детайли, да търсим нови значения. Те често са толкова тъжни, колкото е животът на един мислещ и чувстващ човек, но винаги са изпълнени с усещане за вечна одухотворена красота.

Светът се променя, променя се и това, което знаем за него.

Нещо, което ни е изненадвало преди триста години, сега е добре прието и разбрано; обаче това, което ни се е струвало очевидно, сега е мистериозно. Езикът на изкуството се променя, променя се и обществото. Но изображенията, създадени от древните майстори, продължават да вълнуват нашите съвременници. За художника Константин Калинович тези образи са абсолютно жизненоважни, защото му помагат да разкаже за радостта и болката на живота."

Константин Калинович е изключително утвърден в света на графиката и екслибриса автор. Виртуоз на класическите техники офорт, суха игла, мецотинто и акватинта, той майсторски изобразява творбите си най-фините, въздушни и неземни елементи. Творчеството му отразява идеята, че изкуството е начин да съпреживеем едновременно както радостта, така и болката на художника, докосвайки се до дълбините на съкровения му вътрешен свят. 

Настоящата експозиция, в абсолютен контраст с юлските жеги, е посветена на зимния сезон и магията, която витае във въздуха в студените дни.

Изложбата е озаглавена „Моята зимна градина“ и ни представя композиции от въображението на автора, които ни шепнат за спокойствие, мистерия, меланхолия и лекота. Пейзажите предизвикват усещане за дежавю, напомняйки за далечен сън или мираж, и ни пренасят в неясното минало или бъдеще. Един сюрреалистичен свят, който прилича на нашия, но и е сякаш безкрайно далечен, непознат. Плясък на криле на птици в полет, студен вятър и дребни снежинки, призрачни звуци и ухание на зима. Същества, преминаващи разделението между естественото и свръхестественото, ангели и демони, които ни помилват или осъждат.

Зимната градина на Константин може да се разглежда като контрапункт на Райската градина и падението на човека.

Тя символизира един свят, който е изоставен и изгубен, подобно на Едем след изгонването на Адам и Ева. В този контекст зимната градина се превръща в портал към миналото; към това, което някога е било, но вече не съществува. Това е място на размисъл и носталгия, където миналото и настоящето се преплитат, създавайки усещане за преходност и трансформация.

Откриването е от 18:30 часа на 25-ти юли, четвъртък, а експозицията ще бъде на разположение на жители и гости на морската столица до 13-ти август в ЗАЛА 1 на галерия Ларго, както и онлайн на www.largogallery.com.

За автора: Константин Калинович е украински художник, роден на 9 август 1959 г. в Новокузнецк, Кемеровска област, Русия. Живее и работи в Киев, Украйна. Учи Графика в Украинската академия по печат (1986 - 1992). През септември 1992 г. е избран за член-кореспондент на Кралското дружество на художниците и гравьорите. Има над 30 самостоятелни изложби в галерии, музеи и артистични пространства в Русия, Финландия, Швеция, Германия, Белгия, Италия, Украйна, Китай, САЩ, Нидерландия, Великобритания и др. Лауреат е на 30 международни награди.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.