Изложба “Четири сезона” на Гергана Лалова представя Le Papillon

От 17-и март до 22-ри април Арт Галерия Le Papillon ще представи пред варненските ценители  последните творби на Гергана Лалова, обединени в темата „Четири сезона“.

Експозицията е една цветна експозиция в стил постмодернизъм с елементи на фовизъм, с много свобода, непринуденост и ведрост, а това е най-добрият начин да бъде отбелязано началото на пролетта, възраждането на живота, устойчивата топлина на слънцето, разказват организаторите.

Темите и обектите на художничката са още една препратка към постмодернизма и импресионизма на Моне, към чието творчество тя изпитва пиетет. Познаваме авторката главно с предразположението й да запечатва мига на застиналия живот под формата на натюрморти, а с настоящата колекция тя изненадва публиката с прекрасни импресионистични пейзажи, впечатлили я през четирите сезона на изминалата година, допълват от галерията.

От Арт Галерия Le Papillon описват естетиката и темите на Гергана Лалова така:

Темата за натюрморта привлича Гергана като възможност да изрази естетическата си наслада от съзерцанието на нещата, с които живеем и виждаме в ежедневието си. Това са предмети, които носят освен конкретна емоция за нея, но и предизвикват творческия ѝ експресионизъм да създава усещане за простор, загадъчност, истории от цвят и форма.

Естетиката ѝ и добрият ѝ вкус са повлияни от Матис, Пикасо, Моне.

В творческото си израстване е попила много от мащабността в израза на баща си Михаил Лалов, но най-вече от философията и маниера на ментора и учителят си от академията - Вихрони Попнеделев, който предизвиква освободен подход към цвета и формата. Гергана има отличително цветоусещане и живописно чувство и наратива се движи около цвета, независимо дали обектите ѝ са свободно очертани силуети на плодове, цветя и интериорни предмети, щрихи на сгради, отражения или лодки. Колоритът ѝ магнетично привлича вниманието и гали нежно зрителните сетива на наблюдателя. Дори когато се опитваме да открием приликите между близки сини или жълти нюанси от различни нейни картини, разбираме, че всяка творба е от различна палитра, провокирана от вътрешната хармония и вълнения на авторката.

Гергана Лалова обича натюрморта, но в годините експериментира и в абстракцията.

Съчетава ярки цветове в смели контрастни композиции и се забавлява, разгръщайки таланта си и финият си усет за модернизъм в различни техники - масло, акрил, пигменти, пясък, туш върху платно и хартия.

„Когато рисувам, рисувам за себе си, без да се интересувам дали някой ще хареса картината или не. Защото изкуството е изключително субективно. Ти ще харесаш нещо, което аз няма да харесам. Обаче признанието, което получаваш въпреки всичко, когато отидеш на откриване на изложбата и видиш хората, които са дошли и са те уважили, някак си те стимулира. Дава ти крила.“, споделя Гергана Лалова.

Гергана е дъщеря на големия художник Михаил Лалов и носеща съзидателните му гени, тя се развива в същата област като баща си – живописта, но и надгражда. От 2009 г. е и художник-гримьор в екипа на Глобал филмс в едни от най-гледаните предавания и телевизионни проекти: "Господари на ефира", "Като две капки вода", "Маскирания певец", "България търси талант" и др.

Вернисажът на изложбата е на 17 март, вторник от 17:17 часа.

Експозицията може да бъде видяна от 17-и март до 22-ри април 2026 г. в изложбената зала на Le Petit Papillon Art Gallery във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.