Давам си сметка, че наистина съм научил доста неща, но имам желание да науча още повече, искам да напредна още в рисуването, да използвам различни техники, които по една или друга причина не съм изпробвал до момента, споделя творецът пред ВАРНА Е
В деня на своя 50 годишен юбилей, Светослав Здравков представя във Варненската галерия "Графит" втората си самостоятелна изложба под наслов: "50 години въображение".
Израснал във времена на промени, той черпи вдъхновение от класическите и вече легендарни комикс поредици – "Дъга" и "Чуден свят". Впечатлен от различни илюстратори и комикс майстори, той започва да твори в подобен стил - комикс и илюстрация.
От 28 г. основната му професия е "Tattoo artist", което му дава възможност да изпробва различни стилове на рисуване върху телата на клиентите си. Благодарение на многогодишния си опит в Кралство Испания и България той оставя доволни стотици клиенти! Визуализацията и персоналното отношение са основа на неговата работа. "Благодарение на артистите, клиентите могат да получат уникални проекти и отношение, което е най-важното в изкуството!" , категоричен е Светослав Здравков. По настоящем той твори и работи в тату студио "Madrid inK Varna" и "Madrid-España".
Откриването на изложбата "50 години въображение" ще е на 4 януари, от 18:30 часа. Творбите на Светослав Здравков ще останат експонирани в галерия "Графит" до 21 януари. С какво се е развил неговият стил през двете години, изминали между първата и втората му изложба и какви размисли го вълнуват в навечерието на неговата лична 50-годишнина, Светослав Здравков разкри в откровено интервю за ВАРНА Е.
Светльо, каква е водещата тема в новата ти изложба, която отново ще е в галерия "Графит"?
Водещата тема на моята изложба е подсказана и от наслова на експозицията - "50 години въображение". Човешкият вид от край време се води от въображението си и именно заради него съществува светът, такъв, какъвто го познаваме. Ние от малки започваме да си представяме всякакви ситуации, да измисляме картини, истории и образи.
Човешкото въображение е в основата на развитието на наука, архитектура, мода, дизайн, театър, музика т.н.
Може да се заимстват теми, но всичко е плод на една фантазия, която не ни дава мира през нощта и кой върху нотната тетрадка, кой върху белия лист започва да си създава първообрази, които след това да доразвие.
Аз съм убеден, че човек трябва да си измисля, да фантазира, да не спира да твори. Във времена, в които всичко вече е дигитализирано и бързо достъпно, ние просто забравяме да го правим. Дори и ние творците първото нещо, което правим е да се допитаме до Интернет, до бързи изображения, които ни дават представа за това, което искаме да направим. Въпреки това, нека да бъдем предимно човеци, предимно творци и да продължаваме да си измисляме.
Не случайно, изследванията на квантовите физици от НАСА говорят за това, че не може да съществува Вселена, преди въображението и мисълта да са влезли в нея. Това е нещо, което прочетох преди доста години и ми направи адски силно впечатление.
Как подбра картините, които да включиш?
Нарисувах достатъчно работи през последните две години, много от тях не съм включил в изложбата, разбира се. Когато творя аз се водя от определени теми, които ме интересуват и по този начин творбите ми са обособени в малки групи. Имам произведения, които са свързани с киното, имам други, които са свързани с наука, с българска история, с известни герои от мексиканската революция, известни артисти от Мексико. Не знам защо е така, но културата на Латинска Америка ме привлича силно, може би поради дългия ми престой в Кралство Испания и честите срещи с латиноамериканци. Т.е. картините в изложбата съм ги подбрал по някакъв произволен принцип, неща, които съм нарисувал напоследък и ми харесват като тематика, нищо повече.
В какъв период са рисувани, картините, които представяш, само нови творби ли са?
Моята майка ми зададе същия въпрос (смее се…). Казвам ѝ, добре бе мамо, как така ще представя стари работи, нали вече един път ги представях и то в същата галерия. Ако човек ги представя в различни градове и различни страни, може да обикаля години наред, без да представи нищо ново, но аз представям на същото място и представям чисто нови творби, които са от последните две години. Някои от тях са в подобна техника като творбите от предишната ми изложба.
С какво новата ти изложба е по-различна от предишната, какво ново имаш да кажеш на почитателите на твоето творчество?
Работите са подобни като формат. Както и в предишната изложба, и в тази, развивам различни теми, които ме интересуват. Представям познатите на почитателите ми илюстрации, графики, рисунки, тук обаче представям и някои други техники, от които се бях поуплашил може би през годините или по-скоро предпочитах да вървя по отъпкания път и не излизах извън зоната си на комфорт. Дълго време не исках да влизам в техника “негро” например, която е тежка, въпреки че за някои може би изглежда елементарна. Да се изваждат светлини от тъмен фон за пръв път ме впечатли в работите на Ел Греко, особено при неговите портрети, през Ренесанса.
В изложбата си съм включил също така и една живописна творба.
С живописта добре се движех в университета, но след това просто спрях да се занимавам с нея и повярвайте ми над 25 години не бях хващал четка, дори бях забравил кое с какво се смесва, наложи се да се обадя на приятел художник, състудент, малко да ми обясни. Според мен нещата се получиха доста свежи и приятни, посетителите на изложбата ще видят. Представям също така проекти, които съм правил за няколко световноизвестни испански пънк банди - визия за обложки на дискове, за тениски и т.н., а също така и проекти за няколко български банди, имам и една банда от Венецуела, с която работя, друга от Чехия. Представям и мои визии за щампи, които съм разработил за няколко различни модни бранда. Това е новото в изложбата като цяло.
Аз си рисувам по моя си начин, както аз си знам.
Изминаха точно две години от последната ти изложба. С какво се промени ти, като човек и творец за този период?
Първоначално планът беше да направя веднага на следващата година изложба, но поради факта, че аз съм доста зает в студиото си за татуировки, това ми е основната професия, не рисувам по цял ден картини, просто ми отне повече време, за да събера достатъчно нови произведения. Аз основно вечер успявам да рисувам, когато се върна от работа, но имам и семейство, на което да обърна внимание, кучето трябва да разходя. Всичко това малко ограничава времето ми за рисуване. Поради тази причина втората ми изложба идва след две години, но пък съвпада с 50-годишния ми юбилей, така че какво по-хубаво от това и какъв по-добър начин да се отпразнува един такъв юбилей – с изложба, а не просто с веселие някакво.
С какво съм се променил аз – да ви кажа честно не съм се променил много като човек, чувствам се добре, продължавам да върша моите си неща. Като творец съм привлечен от възможността да използвам нови техники, както казах такива, които поради една или друга причина не съм изпробвал до момента или съм се страхувал да посегна към тях. Малко по малко, защо пък не. Сега мисля да наблегна повече върху рисуването, да правя повече изложби, да кажа на хората това, което много години съм изразявал само в татуировките си - те са стотици хиляди, но рисуването като художник ми дава и друг начин на изказ чрез различни материали и похвати.
По отношение на юбилея - 50 години са си 50 години. Аз съм мислил много по този въпрос в годините на съзряването ми като човек и като творец и смятам, че на 50 години човек вече знае доста. Един млад човек ще каже – вие сте вече възрастни, за нищо не ставате, напротив!
На 50 години човек вече може да каже наистина, че се чувства майстор в това, с което се занимава.
За първи път това ми направи впечатление, когато пътувах с автобуса за Мадрид 2000-ата година, до тогава не бях излизал от България, спряхме във Венеция. Направи ми впечатление, че в заведението, в което се отбихме, работят възрастни сервитьори, а у нас това не е обичайна практика. Още от погледа им си личеше, че са невероятни тузове и знаят как да ти вземат паричките най- малкото.
Как гледаш на своята 50-годишнина - като време за равносметка или като рестарт?
Не знам каква равносметка мога да си направя, може би това става подсъзнателно. Човек неволно си прави разбор на живота до момента, връща се години назад и се опитва да се сети как се е чувствал преди това. На 50 години най-малкото се чувства доста по-зрял. 50 години не са никак малко – не си на 30 или 40, човек се чувства най-голям майстор тогава и уверен в себе си и в това, което прави.
Давам си сметка, че наистина съм научил доста неща, имам желание да науча още повече, искам да напредна още в рисуването.
Това е, на което ще наблегна – още повече труд, повече рисуване, навлизане в нови техники, нови тематики. При мен темите не се раждат върху бялото платно или белия лист никога, искам първо да ги визуализирам, затова и темата на изложбата ми е "50 години въображение" – постоянно си измислям, ставам през нощта, търся изображения, които да ми послужат като референция, след което комбинирам, сглобявам, за да мога да направя нещо и да го представя за хората. Много ми хареса интервюто на големия майстор на изобразителното изкуство Стоимен Стоилов, което гледах по телевизията преди няколко дни. Той каза, че оставя също и зрителят на всяка негова картина да доразвие темата, а не просто да гледа какво е нарисувал художникът.
Дали 50-годишният ми юбилей е рестарт – надали.
Аз си продължавам по същия начин, чувствам се чудесно, правя хубави неща, свиря в хубава група, правим концерти. Нищо не се е променило кой знае колко.
Рестарт може би ще е да започна малко да спортувам и да водя по-здравословен начин на живот, но иначе всичко е наред и се чувствам прекрасно.
Какво си пожелаваш в личен и професионален план през новата 2025-а година?
Пожелавам си в личен план щастие за мен, за съпругата и децата ми, за майка ми, брат ми, за цялото ми семейство и близки, както и за двете ми костенурки с неизвестен пол и за нашето ужасно лудо куче порода Джак Ръсел териер.
Приятели нямам много по принцип, имам страшно много познати и много клиенти.
Напоследък ми става хубаво, че се сближаваме с хора, с които не съм се познавал до преди месеци.
Някои приятели през годините ме изоставиха, други аз съм изоставил, никого не съдя разбира се… Здраве и щастие да има за всички.
В професионален план, аз като "Tattoo artist" се развивам добре, бизнесът ми върви нормално и със семейството ми живеем добре. Искам да продължа с пътуванията си до Мадрид, който възприемам наравно с Варна като роден град. Мадрид ми даде в един момент, в края на 90-те години и началото на новия век, онова, което България не можа да ми предостави тогава. В Мадрид получих всичко, което можех да желая като професионалист, изгради ме като човек, като майстор и като личност, когато тук не се получаваха нещата.
Какво би пожелал на твоите почитатели и читателите на ВАРНА Е?
На първо място искам да благодаря на екипа на ВАРНА Е, че отново се отнася така сърдечно и приятелски с мен, правейки ми такива задълбочени интервюта, надявам се да са интересни за хората, които се интересуват от изкуство, от татуиране, от музика.
На всички мои почитатели и на читателите на ВАРНА Е искам да пожелая здраве през новата година и да се интересуват наистина от ценна и стойностна информация, да филтрират това, което четат, да мислят и да разсъждават. Аз мисля, че ВАРНА Е една от медиите, която поднася наистина проверена и ценна информация.
