Изложба "Думите – килерът на душата" реди Арт Галерия Le Papillon

Изложба живопис на Елена Стоева - "Думите – килерът на душата", ще бъде открита в Арт Галерия Le Papillon на 13 юли от 18 часа. Експозицията от творби, създадени през последните няколко месеца, може да бъде разгледана до 9 август на място в галерията, както и онлайн на artpapillon.com.

Ето как представят изложбата на Елена Стоева от Арт Галерия Le Papillon:

„Завоалирано поднесените ѝ послания са закодирани в пищни или минималистични натюрморти, реалистични „портрети“ на цветя, композиции от природни елементи в стил символизъм, лирични пейзажи, поднесени фино и елегантно, които не просто успяват да докоснат сетивността на зрителя, но и да провокират съзнанието чрез интелигентно вплетен подтекст, с философски поглед и алегорични препратки.

„Килерът“ на Елена Стоева, като метафора за лично и съкровено пространство, пази уюта на най-скъпите спомени, топлината на най-милите моменти, но едновременно с това приютява понякога изпитана болка, дълбоко скрити тайни, лични страхове, несподелени любови, мечтания, копнежи. Там има всичко – от безценни и скъпи предмети до привидно ненужни вехтории, забравени, усмихнати мечти, покрити с прах, които чакат да бъдат възродени и преоткрити, но и стари болки и разочарования, които все още не са изветрели. Всяка емоция е запечатана като в магичен стъклен съд, чието докосване разнася аромата на конкретен спомен. А тази стая за съхранение не е ли и алегория на душата, като всеки сам избира с какви думи да я изпълни, как да я подреди и на кого да предостави достъп до своето сакрално пространство. Точно толкова лични и съкровени са всички картини от настоящата изложба. Елена Стоева ни показва любимите си предмети, всеки от който има различна стойност за нея, пази „Спомени“, препраща към конкретни „Красиви“ случки и хора. Развежда ни из „килера на душата“ си, в който думите са картини, словото е цвят, а повествованието се разкрива чрез съзерцание.

Експозицията е своеобразен „Шкаф за сиеста“, по чийто лавици са подредени простички на вид предмети, съвсем обикновени и ежедневни, но всеки с емоционален заряд и конкретна история. Съществено е присъствието на старите книги, събрали поезия или мъдростта на поколенията; цветни стъклени топчета от безгрижни детски игри; мидички от морския бряг, разказващи истории за солени, горещи дни; хартиена птица, понасяща мечтите на високо; празното шишенце от любим парфюм, чийто аромат връща юлските вечери; бродирани дантелени кърпички, порцелановите чаши, купени от любимо пътешествие и още, и още…

Изпълнени майсторски със средствата на класическата древна живописна техника, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с не малка доза настроение и усмивки, творбите ѝ грабват вниманието на зрителя с дълбочината на образа и почти обемна физическа осезаемост на предметите.

Думите, превърнати в картини са начина, по който Елена Стоева не само умело съхранява всеки един спомен и преживяване, но и го споделя със зрителите, така, че всеки усеща близост, уют, умиление и може би носталгия, по собствени изминали любими моменти. Всичко е грижливо подредено в магически стъкленици – едно шишенце е пълно с доброта, друго с обич, трето със солен морски бриз, с любима мелодия, с красота, има също в някои от тях и малко тъга, но и те имат място и са старателно прибрани, „защото всяко нещо, наредено там, има своето значение, своята история и нишка в живота.“

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.