Изложба "Думите – килерът на душата" реди Арт Галерия Le Papillon

Изложба живопис на Елена Стоева - "Думите – килерът на душата", ще бъде открита в Арт Галерия Le Papillon на 13 юли от 18 часа. Експозицията от творби, създадени през последните няколко месеца, може да бъде разгледана до 9 август на място в галерията, както и онлайн на artpapillon.com.

Ето как представят изложбата на Елена Стоева от Арт Галерия Le Papillon:

„Завоалирано поднесените ѝ послания са закодирани в пищни или минималистични натюрморти, реалистични „портрети“ на цветя, композиции от природни елементи в стил символизъм, лирични пейзажи, поднесени фино и елегантно, които не просто успяват да докоснат сетивността на зрителя, но и да провокират съзнанието чрез интелигентно вплетен подтекст, с философски поглед и алегорични препратки.

„Килерът“ на Елена Стоева, като метафора за лично и съкровено пространство, пази уюта на най-скъпите спомени, топлината на най-милите моменти, но едновременно с това приютява понякога изпитана болка, дълбоко скрити тайни, лични страхове, несподелени любови, мечтания, копнежи. Там има всичко – от безценни и скъпи предмети до привидно ненужни вехтории, забравени, усмихнати мечти, покрити с прах, които чакат да бъдат възродени и преоткрити, но и стари болки и разочарования, които все още не са изветрели. Всяка емоция е запечатана като в магичен стъклен съд, чието докосване разнася аромата на конкретен спомен. А тази стая за съхранение не е ли и алегория на душата, като всеки сам избира с какви думи да я изпълни, как да я подреди и на кого да предостави достъп до своето сакрално пространство. Точно толкова лични и съкровени са всички картини от настоящата изложба. Елена Стоева ни показва любимите си предмети, всеки от който има различна стойност за нея, пази „Спомени“, препраща към конкретни „Красиви“ случки и хора. Развежда ни из „килера на душата“ си, в който думите са картини, словото е цвят, а повествованието се разкрива чрез съзерцание.

Експозицията е своеобразен „Шкаф за сиеста“, по чийто лавици са подредени простички на вид предмети, съвсем обикновени и ежедневни, но всеки с емоционален заряд и конкретна история. Съществено е присъствието на старите книги, събрали поезия или мъдростта на поколенията; цветни стъклени топчета от безгрижни детски игри; мидички от морския бряг, разказващи истории за солени, горещи дни; хартиена птица, понасяща мечтите на високо; празното шишенце от любим парфюм, чийто аромат връща юлските вечери; бродирани дантелени кърпички, порцелановите чаши, купени от любимо пътешествие и още, и още…

Изпълнени майсторски със средствата на класическата древна живописна техника, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с не малка доза настроение и усмивки, творбите ѝ грабват вниманието на зрителя с дълбочината на образа и почти обемна физическа осезаемост на предметите.

Думите, превърнати в картини са начина, по който Елена Стоева не само умело съхранява всеки един спомен и преживяване, но и го споделя със зрителите, така, че всеки усеща близост, уют, умиление и може би носталгия, по собствени изминали любими моменти. Всичко е грижливо подредено в магически стъкленици – едно шишенце е пълно с доброта, друго с обич, трето със солен морски бриз, с любима мелодия, с красота, има също в някои от тях и малко тъга, но и те имат място и са старателно прибрани, „защото всяко нещо, наредено там, има своето значение, своята история и нишка в живота.“

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.