Изложба "Думите – килерът на душата" реди Арт Галерия Le Papillon

Изложба живопис на Елена Стоева - "Думите – килерът на душата", ще бъде открита в Арт Галерия Le Papillon на 13 юли от 18 часа. Експозицията от творби, създадени през последните няколко месеца, може да бъде разгледана до 9 август на място в галерията, както и онлайн на artpapillon.com.

Ето как представят изложбата на Елена Стоева от Арт Галерия Le Papillon:

„Завоалирано поднесените ѝ послания са закодирани в пищни или минималистични натюрморти, реалистични „портрети“ на цветя, композиции от природни елементи в стил символизъм, лирични пейзажи, поднесени фино и елегантно, които не просто успяват да докоснат сетивността на зрителя, но и да провокират съзнанието чрез интелигентно вплетен подтекст, с философски поглед и алегорични препратки.

„Килерът“ на Елена Стоева, като метафора за лично и съкровено пространство, пази уюта на най-скъпите спомени, топлината на най-милите моменти, но едновременно с това приютява понякога изпитана болка, дълбоко скрити тайни, лични страхове, несподелени любови, мечтания, копнежи. Там има всичко – от безценни и скъпи предмети до привидно ненужни вехтории, забравени, усмихнати мечти, покрити с прах, които чакат да бъдат възродени и преоткрити, но и стари болки и разочарования, които все още не са изветрели. Всяка емоция е запечатана като в магичен стъклен съд, чието докосване разнася аромата на конкретен спомен. А тази стая за съхранение не е ли и алегория на душата, като всеки сам избира с какви думи да я изпълни, как да я подреди и на кого да предостави достъп до своето сакрално пространство. Точно толкова лични и съкровени са всички картини от настоящата изложба. Елена Стоева ни показва любимите си предмети, всеки от който има различна стойност за нея, пази „Спомени“, препраща към конкретни „Красиви“ случки и хора. Развежда ни из „килера на душата“ си, в който думите са картини, словото е цвят, а повествованието се разкрива чрез съзерцание.

Експозицията е своеобразен „Шкаф за сиеста“, по чийто лавици са подредени простички на вид предмети, съвсем обикновени и ежедневни, но всеки с емоционален заряд и конкретна история. Съществено е присъствието на старите книги, събрали поезия или мъдростта на поколенията; цветни стъклени топчета от безгрижни детски игри; мидички от морския бряг, разказващи истории за солени, горещи дни; хартиена птица, понасяща мечтите на високо; празното шишенце от любим парфюм, чийто аромат връща юлските вечери; бродирани дантелени кърпички, порцелановите чаши, купени от любимо пътешествие и още, и още…

Изпълнени майсторски със средствата на класическата древна живописна техника, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с не малка доза настроение и усмивки, творбите ѝ грабват вниманието на зрителя с дълбочината на образа и почти обемна физическа осезаемост на предметите.

Думите, превърнати в картини са начина, по който Елена Стоева не само умело съхранява всеки един спомен и преживяване, но и го споделя със зрителите, така, че всеки усеща близост, уют, умиление и може би носталгия, по собствени изминали любими моменти. Всичко е грижливо подредено в магически стъкленици – едно шишенце е пълно с доброта, друго с обич, трето със солен морски бриз, с любима мелодия, с красота, има също в някои от тях и малко тъга, но и те имат място и са старателно прибрани, „защото всяко нещо, наредено там, има своето значение, своята история и нишка в живота.“

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.