Изложба "Думите – килерът на душата" реди Арт Галерия Le Papillon

Изложба живопис на Елена Стоева - "Думите – килерът на душата", ще бъде открита в Арт Галерия Le Papillon на 13 юли от 18 часа. Експозицията от творби, създадени през последните няколко месеца, може да бъде разгледана до 9 август на място в галерията, както и онлайн на artpapillon.com.

Ето как представят изложбата на Елена Стоева от Арт Галерия Le Papillon:

„Завоалирано поднесените ѝ послания са закодирани в пищни или минималистични натюрморти, реалистични „портрети“ на цветя, композиции от природни елементи в стил символизъм, лирични пейзажи, поднесени фино и елегантно, които не просто успяват да докоснат сетивността на зрителя, но и да провокират съзнанието чрез интелигентно вплетен подтекст, с философски поглед и алегорични препратки.

„Килерът“ на Елена Стоева, като метафора за лично и съкровено пространство, пази уюта на най-скъпите спомени, топлината на най-милите моменти, но едновременно с това приютява понякога изпитана болка, дълбоко скрити тайни, лични страхове, несподелени любови, мечтания, копнежи. Там има всичко – от безценни и скъпи предмети до привидно ненужни вехтории, забравени, усмихнати мечти, покрити с прах, които чакат да бъдат възродени и преоткрити, но и стари болки и разочарования, които все още не са изветрели. Всяка емоция е запечатана като в магичен стъклен съд, чието докосване разнася аромата на конкретен спомен. А тази стая за съхранение не е ли и алегория на душата, като всеки сам избира с какви думи да я изпълни, как да я подреди и на кого да предостави достъп до своето сакрално пространство. Точно толкова лични и съкровени са всички картини от настоящата изложба. Елена Стоева ни показва любимите си предмети, всеки от който има различна стойност за нея, пази „Спомени“, препраща към конкретни „Красиви“ случки и хора. Развежда ни из „килера на душата“ си, в който думите са картини, словото е цвят, а повествованието се разкрива чрез съзерцание.

Експозицията е своеобразен „Шкаф за сиеста“, по чийто лавици са подредени простички на вид предмети, съвсем обикновени и ежедневни, но всеки с емоционален заряд и конкретна история. Съществено е присъствието на старите книги, събрали поезия или мъдростта на поколенията; цветни стъклени топчета от безгрижни детски игри; мидички от морския бряг, разказващи истории за солени, горещи дни; хартиена птица, понасяща мечтите на високо; празното шишенце от любим парфюм, чийто аромат връща юлските вечери; бродирани дантелени кърпички, порцелановите чаши, купени от любимо пътешествие и още, и още…

Изпълнени майсторски със средствата на класическата древна живописна техника, с ювелирен финес, елегантност и вкус, гарнирани с не малка доза настроение и усмивки, творбите ѝ грабват вниманието на зрителя с дълбочината на образа и почти обемна физическа осезаемост на предметите.

Думите, превърнати в картини са начина, по който Елена Стоева не само умело съхранява всеки един спомен и преживяване, но и го споделя със зрителите, така, че всеки усеща близост, уют, умиление и може би носталгия, по собствени изминали любими моменти. Всичко е грижливо подредено в магически стъкленици – едно шишенце е пълно с доброта, друго с обич, трето със солен морски бриз, с любима мелодия, с красота, има също в някои от тях и малко тъга, но и те имат място и са старателно прибрани, „защото всяко нещо, наредено там, има своето значение, своята история и нишка в живота.“

На 18 май от 19 часа галерия Ларго ще открие самостоятелна изложба на популярния варненски творец Калоян Илиев - Кокимото. Събитието е част от програмата на "Нощ на музеите и галериите Варна 2024", и  програмата на Форум за съвременно изкуство БУНА, който ще се проведе за втори път във Варна. Експозицията ще бъде на разположение на варненската публика до 7-и юни в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8.

Експозицията, озаглавена "Memento Mori", включва живопис, графика, рисунки и обекти. За нея художникът разказва:

"„Memento mori” е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност.

Концепцията има своите корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък. Най-често срещаният мотив е череп, често придружен от една или повече кости. Често само това е достатъчно, за да предизвика усещането, но други мотиви като ковчег, пясъчен часовник и увехнали цветя, означават непостоянството на човешкия живот. Често те функционират в рамките на произведение, чийто основен предмет е нещо друго, като портрет, но ванитас е художествен жанр, където темата за смъртта е основният предмет.

Memento mori като символична метафора ме занимава почти от самото начало на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, далеч не съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта.

През т. нар. „Тъмен век“ църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици, ново контра-движение в началото на Средновековието, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, от земните радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение, в лишенията от радостите на живота, духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris” – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori” вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на  „Memento mori” -  „Memento vivere” („Помни живота“ или не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)

Мотивът  Memento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, в некролозите и накрая се появява като чисто художествен мотив в натюрморти. Идеята за преходността на живота присъства като стилов мотив във всички епохи, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до днес и може да се срещне в творчеството на велики артисти като Салвадор Дали, Ман Рей, Анди Уорхол, Деймиън Хърст и други.

Най-новите ми произведения, включени в проекта, създадох през последните три години, провокиран от случващото се. Събитията в световен план очертаха новия световен ред, с който мнозинството бързо и чинно се съобрази. Оформи се маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание, себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветени и знаещи от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна."

Калоян Илиев - Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново, специалност "Графика" (2007) и е специализирал в графичния департамент на Академията за изящни изкуства "Владислав Стремински" в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ - София. Кокимото е реализирал над 35 самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 190 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката и колажа. Кокимото е получил  над 15 награди за графика, екслибрис, рисунка и живопис. Произведенията му са в над 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Живее и работи във Варна и София.