Изложба художествено стъкло показва Моника Найденова в Галерия 33

ГАЛЕРИЯ 33 представя творчеството на Моника Найденова, която с майсторство и вдъхновение работи с трудния, но изключително въздействащ материал – художественото стъкло.

Стъклото притежава тази сила да въвежда зрителя в паралелна реалност, където границите между реалността и илюзията се размиват, а светлината играе със сетивата ни. Изложбата "Прозрачни светове" на Моника Найденова ви кани да откриете красотата и сложността на този материал, който пропуска, отразява и пречупва светлината, създавайки нови измерения и перспективи. Авторката внимателно подбира своите произведения, които да представи пред публиката във Варна между 6 октомври и 7 ноември.

Присъстват творби от последните няколко години, както и такива специално създадени за пространството на Галерия 33.

От деликатните нюанси на цветовете до сложните форми и текстури, стъклото тук е средство за изразяване на идеи и емоции. 

Моника Найденова е родена в гр. София. Художественото си образование придобива в Национална художествена академия, където защитава бакалавърска и магистърска степен в специалност "Метал". След това открива стъклото като изразно средство. Следват редица обучителни курсове и творчески специализации извън България в усъвършенстване на работата с този материал. През 2009 г. създава свое студио за художествено стъкло (Mohika Art Glass Studio), което и към днешна дата реализира частни и обществени проекти за различна архитектурна среда.

След натрупания практически опит Моника се връща към академичната среда и през 2018 г. защитава докторска степен в катедра "Дизайн на порцелан и стъкло" в НХА. Веднага след това е поканена да се присъедини към екипа на Нов български университет.

Моника Найденова ръководи Ателието по художествено стъкло в НБУ.

Тя ежегодно инициира редица проекти, уъркшопи и изложби със свои студенти.

Като автор, работещ в сферата на художественото стъкло, Моника има многобройни участия, самостоятелни представяния, селекции в престижни международни форуми и награди. Сред последните ѝ изяви е поканата да създаде награда за Golden Apple Award, връчвана от списание EVA /2025/; куратор е на българското участие в VIII Международно биенале на стъклото, Турция /2025/; организатор и куратор на изложба с художествено стъкло на преподаватели и студенти "Стъклопекарна ЦИ09" в галерия "Средец" при Министерство на културата /2024/; организатор и куратор на изложба "Началото" в галерия "УниАрт", представяща студенти и преподаватели от ателието по художествено стъкло в НБУ и катедра "Стъкло" в Анадолския университет; има самостоятелна изложба в галерия "Интро", София /2022/; селектирана е в топ 100 значими автори за 2021 г. на най-престижното американско издание за художествено стъкло New Glass Review; избрана е да представи България в European Glass Context 2021, в Борнхолм, Дания; носител е на голямата награда на Община Плевен в Деветото международно биенале на малките форми 2018 г., гр. Плевен. От 2012 г. е член на СБХ, секция "Дизайн".

Моника Найденова е мениджър на проекта Международно биенале на стъклото, което е най-голямото и професионално ориентирано събитие в България, посветено на художественото стъкло.

Откриване: 6 октомври, 18:00 ч.

Период на изложбата: 6.10 - 7.11.2025 г.

Галерия 33: Варна, ул. Габрово 2А; 0899 878 333; contact@gallery33.art

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.