Изложба художествено стъкло показва Моника Найденова в Галерия 33

ГАЛЕРИЯ 33 представя творчеството на Моника Найденова, която с майсторство и вдъхновение работи с трудния, но изключително въздействащ материал – художественото стъкло.

Стъклото притежава тази сила да въвежда зрителя в паралелна реалност, където границите между реалността и илюзията се размиват, а светлината играе със сетивата ни. Изложбата "Прозрачни светове" на Моника Найденова ви кани да откриете красотата и сложността на този материал, който пропуска, отразява и пречупва светлината, създавайки нови измерения и перспективи. Авторката внимателно подбира своите произведения, които да представи пред публиката във Варна между 6 октомври и 7 ноември.

Присъстват творби от последните няколко години, както и такива специално създадени за пространството на Галерия 33.

От деликатните нюанси на цветовете до сложните форми и текстури, стъклото тук е средство за изразяване на идеи и емоции. 

Моника Найденова е родена в гр. София. Художественото си образование придобива в Национална художествена академия, където защитава бакалавърска и магистърска степен в специалност "Метал". След това открива стъклото като изразно средство. Следват редица обучителни курсове и творчески специализации извън България в усъвършенстване на работата с този материал. През 2009 г. създава свое студио за художествено стъкло (Mohika Art Glass Studio), което и към днешна дата реализира частни и обществени проекти за различна архитектурна среда.

След натрупания практически опит Моника се връща към академичната среда и през 2018 г. защитава докторска степен в катедра "Дизайн на порцелан и стъкло" в НХА. Веднага след това е поканена да се присъедини към екипа на Нов български университет.

Моника Найденова ръководи Ателието по художествено стъкло в НБУ.

Тя ежегодно инициира редица проекти, уъркшопи и изложби със свои студенти.

Като автор, работещ в сферата на художественото стъкло, Моника има многобройни участия, самостоятелни представяния, селекции в престижни международни форуми и награди. Сред последните ѝ изяви е поканата да създаде награда за Golden Apple Award, връчвана от списание EVA /2025/; куратор е на българското участие в VIII Международно биенале на стъклото, Турция /2025/; организатор и куратор на изложба с художествено стъкло на преподаватели и студенти "Стъклопекарна ЦИ09" в галерия "Средец" при Министерство на културата /2024/; организатор и куратор на изложба "Началото" в галерия "УниАрт", представяща студенти и преподаватели от ателието по художествено стъкло в НБУ и катедра "Стъкло" в Анадолския университет; има самостоятелна изложба в галерия "Интро", София /2022/; селектирана е в топ 100 значими автори за 2021 г. на най-престижното американско издание за художествено стъкло New Glass Review; избрана е да представи България в European Glass Context 2021, в Борнхолм, Дания; носител е на голямата награда на Община Плевен в Деветото международно биенале на малките форми 2018 г., гр. Плевен. От 2012 г. е член на СБХ, секция "Дизайн".

Моника Найденова е мениджър на проекта Международно биенале на стъклото, което е най-голямото и професионално ориентирано събитие в България, посветено на художественото стъкло.

Откриване: 6 октомври, 18:00 ч.

Период на изложбата: 6.10 - 7.11.2025 г.

Галерия 33: Варна, ул. Габрово 2А; 0899 878 333; contact@gallery33.art

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.