Изложба живопис на Димитър Чолаков представя Галерия Le Papillon

Арт галерия Le Papillon ще представи, от 30-и април до 2-ри юни, в двете си изложбени пространства, самостоятелна изложба живопис на проф. Димитър Чолаков.

Творчеството на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. То е разнолико и обширно, както по отношение на техника и материали, така и като въздействие и внушение, а едновременно с това е открояващо се и силно разпознаваемо. Картините му са в сферата на абстракцията, но повлияна, видяна и емоционално, и материално реализирана на база на обективно съществуваща действителност, споделят от галерията.

В настоящата експозиция са селектирани част от най-новите му живописни платна и акварели, обединени в темата "Вода и земя".

Два елемента в основата на зараждането на живота, които в едно със свободния от предразсъдъци маниер и експресивния почерк на художника, активизират възприятията, провокират индивидуалната реакция, въображението на зрителя към усещането за сътворяване на нови структури и форми, допълват организаторите.

„Целта на артиста е да съумее да създаде ново визуално пространство. Ние трябва да измислим нещо, което не съществува, един нов свят, а това хич не е лесно. Рисувам първо за себе си, не се съобразявам с някакви конюнктури и така би трябвало да е с всеки художник.”, казва Димитър Чолаков

Водата е преносителят на емоция при Димитър Чолаков и е извън времето и пространството. Тя е безкръвната плазма на творбите му. Земята е онова усещане за твърдост, солидност, непреходност и вечност, което предизвикват живописните му платна. Водата е съставката, която събужда живота на пигмента не само в акварелите му, но и в платната му. Тя носи символиката на неконтролируемото и вечно движение, а земята - за устойчивост, сигурност, баланс. Водата прозира в мекото преливане на тонове и багри, като чувство в чист вид. Земята се надига в релефа на цветни многопластови фактури, положени смело и дръзко с осмислено и целенасочено въздействие. Този непрекъснат ритъм ВОДА – ЗЕМЯ, в живописта на Чолаков изгражда убедително усещане за единен и цялостен образ в пластични комбинации, даващи неограничена свобода на въображението. Пейзажът и споменът чрез широк спектър от технически прийоми Чолаков довежда до условни визуални решения близки до чистата абстракция, посочват от галерията.

„Опитвам се да рисувам с емоция, а не да повтарям действителността. Да повтаряш това, което е направил Създателят, е много по-лесно, а и има вече технологии, които го правят съвършено.“, споделя Чолаков.

„Дали ще се хареса творбата или не, няма значение, щом на мен ми е интересно, значи ще я направя"

"В моите картини аз се стремя по-скоро да представя чувства, състояния на света, на природата. Те не са толкова материално изразени, колкото емоционално преживени.“

Носител на редица престижни награди, включително Награда за живопис "Владимир Димитров – Майстора" през 2023 г, проф. Чолаков е значима личност в съвременното българско изкуство, не само заради личните си изяви и постижения, но и чрез дългогодишната преподавателска дейност и стремеж да мотивира следващите поколения, водени от философията

„Да бъдат каквито искат, не да повтарят. Да бъдеш индивидуалист, това е важното“.

Откриването на изложбата е на 30 април 2025 (сряда) от 19 часа в изложбените пространства на Le Papillon Art Gallery, на ул. Драгоман 12 във Варна.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.