Изложба живопис на Димитър Чолаков представя Галерия Le Papillon

Арт галерия Le Papillon ще представи, от 30-и април до 2-ри юни, в двете си изложбени пространства, самостоятелна изложба живопис на проф. Димитър Чолаков.

Творчеството на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. То е разнолико и обширно, както по отношение на техника и материали, така и като въздействие и внушение, а едновременно с това е открояващо се и силно разпознаваемо. Картините му са в сферата на абстракцията, но повлияна, видяна и емоционално, и материално реализирана на база на обективно съществуваща действителност, споделят от галерията.

В настоящата експозиция са селектирани част от най-новите му живописни платна и акварели, обединени в темата "Вода и земя".

Два елемента в основата на зараждането на живота, които в едно със свободния от предразсъдъци маниер и експресивния почерк на художника, активизират възприятията, провокират индивидуалната реакция, въображението на зрителя към усещането за сътворяване на нови структури и форми, допълват организаторите.

„Целта на артиста е да съумее да създаде ново визуално пространство. Ние трябва да измислим нещо, което не съществува, един нов свят, а това хич не е лесно. Рисувам първо за себе си, не се съобразявам с някакви конюнктури и така би трябвало да е с всеки художник.”, казва Димитър Чолаков

Водата е преносителят на емоция при Димитър Чолаков и е извън времето и пространството. Тя е безкръвната плазма на творбите му. Земята е онова усещане за твърдост, солидност, непреходност и вечност, което предизвикват живописните му платна. Водата е съставката, която събужда живота на пигмента не само в акварелите му, но и в платната му. Тя носи символиката на неконтролируемото и вечно движение, а земята - за устойчивост, сигурност, баланс. Водата прозира в мекото преливане на тонове и багри, като чувство в чист вид. Земята се надига в релефа на цветни многопластови фактури, положени смело и дръзко с осмислено и целенасочено въздействие. Този непрекъснат ритъм ВОДА – ЗЕМЯ, в живописта на Чолаков изгражда убедително усещане за единен и цялостен образ в пластични комбинации, даващи неограничена свобода на въображението. Пейзажът и споменът чрез широк спектър от технически прийоми Чолаков довежда до условни визуални решения близки до чистата абстракция, посочват от галерията.

„Опитвам се да рисувам с емоция, а не да повтарям действителността. Да повтаряш това, което е направил Създателят, е много по-лесно, а и има вече технологии, които го правят съвършено.“, споделя Чолаков.

„Дали ще се хареса творбата или не, няма значение, щом на мен ми е интересно, значи ще я направя"

"В моите картини аз се стремя по-скоро да представя чувства, състояния на света, на природата. Те не са толкова материално изразени, колкото емоционално преживени.“

Носител на редица престижни награди, включително Награда за живопис "Владимир Димитров – Майстора" през 2023 г, проф. Чолаков е значима личност в съвременното българско изкуство, не само заради личните си изяви и постижения, но и чрез дългогодишната преподавателска дейност и стремеж да мотивира следващите поколения, водени от философията

„Да бъдат каквито искат, не да повтарят. Да бъдеш индивидуалист, това е важното“.

Откриването на изложбата е на 30 април 2025 (сряда) от 19 часа в изложбените пространства на Le Papillon Art Gallery, на ул. Драгоман 12 във Варна.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.