Изложба живопис на Елена Велкова-Трифонова и Веселин Начев открива галерия А&G Art Meeting

Варненската галерия А&G Art Meeting открива летния си сезон с изложба, която е безкомпромисна по отношение на високия естетически вкус. На 19 юни, сряда, от 18,30 часа, на ценителите на изящното изкуство ще бъде представена съвместната експозиция живопис на Елена Велкова-Трифонова и Веселин Начев.

Елена Велкова е млада, талантлива художничка, която чрез средствата на класическата живопис (масло върху платно) докосва най-съкровените струни в човешката душа. Тя рисува близки до себе си неща, които я вълнуват, но които със своята общочовешка същност са важни за всеки от нас. Детето, майчинството, семейството са обекти на нейното вдъхновение, творбите са интимни, съкровени, но същевременно надхвърлят със смисъла си елементарния битовизъм. В своите картини Елена скрива особеностите на лицето и най-вече очите, защото целта ѝ не са конкретните портретни характеристики и истории, а усещането за момента, изпълнен с дълбоко интимно чувство. 

Галеристката Анна Халамян казва за авторката:

"Има ли по-силна връзка от тази между майка и дете? Отговорът на Елена е тих, искрен, съкровен и без всякакъв патос. Нейните изразни средства са белязани с мекота и лекота, цветовата гама и нюансите допълват контекста на творбите. При Елена съдържанието е намерило формата." 

В тази съвместна изложба, любимият на публиката творец Веселин Начев се връща към спомените си от едно пътуване до Франция. Париж, Сена, момиче, музика, излет, голо тяло, луна, винаги заедно... Този водовъртеж от емоции, настроения, преосмислени дълбоко в характерния стил на художника, ще завладеят публиката, ще я подчинят и ще я отпратят към вселени, в които всеки може да броди безкрайно, ако има смелост.

По думите на Анна Халамян: "Неговите творби изискват от нас не само естетическа кореспонденция и отношение, те са мястото и времето, в което сме задължени да се уединим в себе си с готовност да преживеем горчиви и сладки откровения. Състояния, съновидения, транс, медитация, желания, блян, мигове на преминаване от реалността към субреалното."

Веселин Начев използва смесена техника в творбите си, определя ги като "нов реализъм", без претенция за авангардност.

И при двамата автори всичко е естествено, неподправено, те си позволяват лукса да са максимално, понякога болезнено искрени със себе си, а това никога не остава незабелязано от публиката.

Съвместната експозиция живопис на Елена Велкова-Трифонова и Веселин Начев може да бъде разгледана до 6 юли. Посещенията са от сряда до събота между 16 и 18:30 часа или с предварителна уговорка на телефон: 088 558 1473. Галерия A&G Art Meeting се намира на ул. „Любен Каравелов“ №8 в центъра на Варна.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.