Изложба на Здравка Василева представя Галерия Ларго 

От 26 септември 2024 галерия Ларго организира за втори път самостоятелна изложба на проф. Здравка Василева. Експозиция е озаглавена „Любимо място“ и ще представи пред варненската публика колекция от живописни платна, рисувани специално за изложбата в морския град и изпълнени в характерния стил и колорит на пловдивчанката.

Изискана палитра, дълбочина на цвета, пастелни тонове, поетичност и мекота на рисунъка, баланс между светлини и сенки - това са разпознаваемите похвати в картините на Здравка.

В творбите ѝ са запечатани малки истории, свързани с конкретни места, любими на художничката, но които можем да припознаем и като наши любими кътчета. Места, съхранили безценни моменти или такива, на които сме били връхлетени от такива емоции, че те са обагрили самото място по специален начин, правейки го за нас едно „любимо място“.

"Картините на Здравка Василева са като един замръзнал миг, в който времето е спряло. Спряло е, защото сме попаднали в нашето „любимо място“, там, където се чувстваме добре и спокойни, там, където ни се иска да се връщаме отново и отново, там, където душата ни се разтваря и се слива с това, което е около нас. Неслучайно особено силен е елементът на съзерцателност.

Във всяка творба зрителят може да се почувства като част от момента, като част от пейзажа. Тук ние не сме странични наблюдатели.

В творбите на пловдивчанката, ние сме присъстващи, ние сме тези, чрез чиито очи се разкрива любимото кътче. Ние сме вътре в картината, в композицията, в спокойния, медитативен свят на художничката. Малка задна уличка на крайбрежно градче в летен следобед, скрит от непознати очи вътрешен двор, тайно кътче в парка, закътано заливче с напечени от слънцето скали, гледка над града и покривите на сградите, открила се от малка тераса. Едно ъгълче от света, единствено и само твое, защото никой друг, на друго място, в друг момент няма и не може да има точно тази гледка, да вижда точно това парченце небе, точно тези покривчета и върхове на кипариси, точно тази красота и хармония – тя е само твоя, единствена, твоето убежище, твоето „любимо място“, така описват творбите от Арт Галерия Ларго

Откриването на изложбата с участието на авторката ще е на 26 септември 2024 от 18:30 часа в галерия Ларго във Варна, ул. Хан Крум 8.

Изложбата ще продължи до 15 октомври.

Здравка Василева е родена на 30 септември 1977 в гр. Пловдив. През 2003 година завършва НХА, гр. София със специалност „Живопис“. От 2004-та година е редовен асистент в Катедра Живопис в НХА. Понастоящем е професор по живопис и ръководител на катедра Живопис в Национална Художествена Академия, София. Здравка е представяла самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Бургас, както и в галерия Au Virage, Швейцария. Художничката има множество участия в сборни изложби в България и в чужбина, някои по- важни от които: „2 Монолога“- съвместно с Георги Щърбев, галерия „Аспект“, Пловдив (2007), “Femininiti“ - кураторски проект в галерия Au Virage, Швейцария (2008), „Точки на пресичане. Художници рисуват художници“ в СГХГ, София (2010), „Идентичност между символика и цветове“ – пътуващ съвместен проект между Академия Брера- Милано и НХА (2018), Българо-китайска изложба на преподаватели в Пекин (2018) и др. Има Номинация за живопис в Биеналето “Приятели на морето“ в Бургас (2018 и 2020), както и Номинация за живопис от Национална изложба за съвременно изкуство на Алианц-България (2012 и 2014). Живее и работи в София.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.