Изложба "Плакатът" на Людмил Чехларов открива Градската художествена галерия във Варна

Изложба, която събира в цялост приноса на едно от големите имена в българското изкуство в областта на приложната графика, пристига на 6 март във Варна и ще бъде експонирана в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Под лаконичното име "Плакатът" тя представя творчеството на Людмил Чехларов - един от доайените на сценичния плакат у нас. Откриването на експозицията в Градската художествена галерия в морската столица ще е на 6 март от 18 часа. Тя може да бъде разгледана до 23 март.

Изложбата е организирана от Художествена галерия - Добрич, и е свързана с впечатляващо дарение, което музеят получава от проф. Чехларов в края на 2021 г. Дарението хронологично документира творческия път на Людмил Чехларов, формирането на визуалния му почерк и влиянието му върху развитието на съвременния плакат в България. Централно място в колекцията заемат театралните афиши на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" - София, от 60-те години на ХХ век до наши дни.

Повече за дарения на Художествена галерия - Добрич личен архив на Людмил Чехларов, разказва директорът на галерията Недко Недков.

"Колекцията включва 155 оригинални плаката, изработвани на ръка в почти оригинален размер - за предаване в печатницата, както и над 250 тиражни плаката, вече излезли от печат и разпространявани по афишарките в София в този период, има също и проекти за пощенски марки и запазени знаци. Ценното в случая е както големият брой произведения в колекцията, така и високото професионално ниво, което Людмил Чехларов представлява в българския плакат, смея да твърдя, и в световния"

Мащабният проект за представяне на творчеството на Людмил Чехларов е осъществен под формата на пътуваща изложба, чиято цел е да поддържа интереса към българския плакат и произведенията на един от доайените в сферата. Варна е третата спирка по пътя ѝ, след Шумен и Силистра. Предстои и гостуване на "Плакатът" в Бургас в края на март.

"Всички творби, включени в изложбата, са така наречените аналогови плакати. Работени са през годините, когато е нямало компютри, без програми и изцяло на ръка, нещо, което младите творци рядко правят”

Людмил Чехларов е роден в Добрич, завършва Националната художествена академия, специалност "Плакат", в курса на проф. Александър Поплилов. Веднага след Академията започва работа като плакатист в Държавния сатиричен театър. Носител е на многобройни национални и международни отличия в областта на плаката. Един от основателите на Триеналето на театралния плакат в София. Дълги години е сред уважаваните преподаватели в НХА, професор по приложна графика. Плакатите на Людмил Чехларов са провокативни и предизвикват зрителя да влезе в театралната зала и да открие какво се крие зад неговите образи.

Людмил Чехларов е един от творците, които през 80-те години на ХХ век създават и утвърждават така наречената Българска плакатна школа. Сред организаторите е и на големите плакатни изложби, които се провеждат и до днес в София под формата на Триенале на сценичния плакат.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.