Изложба "Присъствие" на Силвия Богоева откри Art Gallery Le Papillon във Варна

Самостоятелна изложба на талантливата Силвия Богоева откри варненската галерия Le Papillon. Експозицията е и в двете изложбени пространства на галерията до Кукления театър и може да бъде разгледана до 20 май. 

"Идваме и си отиваме, след нас остава само отпечатък от нашето присъствие. За някого сме миг, за друг сме вечност. За някой - липсващо присъствие, за друг - присъстващо отсъствие", казва самата Силвия Богоева за своята изложба "Присъствие". 

Експозицията обединява разнообразна селекция от последни творби на авторката, вдъхновени от различни места и моменти. 

"В двете пространства на галерията насочваме вниманието на зрителите към визуалната реализация на емоционалната изразност на Силвия Богоева в живописта и в рисунката. В едното преобладава черно-белия разказ под формата на портрети с въглен или в смесена техника в голям формат. В другата зала историите са цветни и импресионистични, под формата на живописни градски пейзажи от Венеция (цветни спомени от Венеция), интериори от френски кафенета, както и портрети, изпълнени с маслени бои и акварел", разказват от Art Gallery Le Papillon. 

"Присъствие" е изложба посветена изцяло на човека. "Умението на Богоева да предава емоцията на момента чрез черна линия или дръзки колоритни съчетания се разпознава както в "чисти" портрети без назоваване на конкретни места и случки, така и в композиции от лични преживявания, чиято силна емоция, усещаме в запечатания миг на платното. Темата за Човека, тупти навсякъде и е основна в творческите търсения на авторката. Човекът, представен като обект на духовно присъствие, лишен от материалното си съзнание. Това са както портрети на личности докоснали реактивната чувствителност на авторката, така и живописни импресии на запечатали се в съзнанието й състояния на хора, уловени в своята тишина и вглъбеност. В тази изложба присъства неминуемо и следата от нейната искрена обич не само към човека, но и към животните. "Присъствието" на живота е осезаемо във всичките й творби. Дори в "Отражения", в които не само варненци ще разпознаят Паметника на Българо – Съветската дружба, е доловимо присъствието на човека. Богоева поставя въпроса за паметника не като обект, а като процес. Еволюцията на културния му живот, неговите многолики значения, които се променят в хода на времето и в очите на различни генерации, но е един и същ само от гледна точка на морето", отбелязват от Art Gallery Le Papillon.

Силвия Богоева споделя: "Тази изложба е резултат от едно дълго вътрешно напрежение - между онова, което сме, и онова, в което сме принудени да съществуваме. Присъствието не е форма, не е тяло, не е дори време. То е отпечатък - тих, почти неуловим или пък крясък. Оставащата следа, когато всичко видимо започне да се разпада. В тази изложба събирам свои лични преживявания и откровения в опит да отбележа любовта си към приказните места, към животните и тази към човека, в неговата най-одухотворена  природа на мечтател, сънуващ, връщащ се към себе си, през спомена или мечтите си. Обичам да рисувам портрети. Този процес – изследването на човека не спира да ме вълнува, откакто се помня. Обичам хората, обичам и животните, особено кучетата, а това постоянно ме приканва да ги рисувам. Не знам дали някога ще ми омръзне да "дълбая" в чертите, излъчването, емоционалния заряд, характера на тези същества. Много подходящ за това мое изследване материал е въгленът. Жив и честен материал, към който съм привързана отдавна."

"Рисунката е моята най-голяма страст, там се чувствам най-искрена и категорична."

Нейният ментор в живописта и рисунката, проф. Десислава Минчева разказва: "Тя дойде в живописта след бакалавърската си степен в "Порцелан и стъкло", и не знаеше почти нищо за "боята", но рисуваше страшно. Тази любов към рисунката я има и тук – различна, леко истерична, чувствена. Тя си е художник по съдба…" 

Експозицията "Присъствие" на Силвия Богоева може да бъде разгледана, както на място в изложбените зали на Le Papillon Art Gallery, така и онлайн на сайта на галерията - artpapillon.com 

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.