Изложба "Райската градина – отломки от времето" на Георги Маринов представя Арт галерия Le Papillon

Le Papillon посреща Георги Маринов в първата му самостоятелна изложба в пространството на галерията от 20-и ноември до 10-и декември 2025 г. Темата "Райската градина – отломки от времето" авторът разгръща в 8 пластики от гранит, черен мрамор и 12 картини, изпълнени в древната техника енкаустика. Дъските, върху които е живописвал с восък и пигменти, разказват неговия символистичен прочит за любознателността, която отвежда Адам и Ева извън пределите на Рая, за съмненията, изкушенията, като аналогия на човешките взаимоотношения в днешни дни. "Във всички времена има константи, които винаги са в основата, върху която се гради нашето битие. Осъзнати и неосъзнати.", споделя Георги Маринов.

Воден от творческите посоки, които го вълнуват в последните години, авторът ни представя самобитна, автентична интерпретация по темата за Райската градина. Както сам той признава, първоизточникът за вдъхновение при него е скулптурата. С еднаква страст и ваятелни умения Георги Маринов вдъхва нов живот от форми, които създава в твърдите материи като базалт, гранит, мрамор до мраморизиран варовик. Дарбата да вижда отвъд къс камък, както и майсторството на ловките му ръце, го отвеждат до изваяните форми на пластичността и нежността на женското тяло, но и до изсечени полу абстрактни войни, създаващи усещане за твърдост и решителност, споделят от галерията.

В настоящата експозиция Едем се възприема като началото – място на съвършенство, хармония и тишина преди думите.

Но в момента на изгонването човекът за първи път осъзнава себе си, материята и времето. Изгубвайки Рая, той остава сам със себе си. Изложбата проследява тази граница – между невинността и знанието, между идеята и материята, между образа и формата. Картините изграждат представата за градината – фрагменти от светлина и сенки, които напомнят за място, което е изгубено за човека. Скулптурите от камък противопоставят тежестта на материята срещу лекотата на сътворението. В тази изложба Райската градина не е изгубена, а преосмислена – като вътрешно пространство, което всеки човек носи в себе си.

Изложбата изследва границата между изгубеното съвършенство и съзиданието, което възниква от него. Вдъхновена от мита за изгонването от Едем, експозицията представя живопис в техника енкаустика и скулптури от камък, които превеждат зрителя през прехода от духовното към материалното, от невинността към познанието, допълват организаторите.

Георги Маринов учи скулптура и керамика в приложното училище в Троян, а после завършва специалност "Скулптура" в Художествената академия при проф. Борис Гондов, възпитаник на проф. Марко Марков.

"Най-голямо въздействие са ми оказали Андрей Николов, Иван Лазаров, Емил Попов и Ангел Станев, който откри първата ми самостоятелна изложба за скулптура. Това бяха бели лястовици, които вкараха по-различно мислене. Те бяха от течението на постмодернизма, както тогава бе известно в Западна Европа."

Мнозина познават Георги Маринов като управител на галерия "Българи", на която отдава 15 години от своя живот. Така освен скулптор и живописец, той се изявява и като галерист. "Покрай галерията съм забелязал, че онези, които не гледат комерсиално, те ще останат в изкуството. Авторите, които работят за себе си в добрия смисъл на думата, са на по-правилния път."

Експозицията може да бъде видяна от 20-и ноември до 10-и декември 2025 г. в изложбеното пространство на Art Gallery Le Petit Papillon във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com.

Заповядайте на вернисаж на изложбата на 20 ноември 2025 (четвъртък) от 16:00 до 19:00 ч., когато чрез картините и скулптурите, в компанията на Георги Маринов ще надникнем в неговата представа за "Райската градина – отломки от времето".

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.