Живопис на Милко Божков излага галерия A&G Art Meeting във Варна

Изложба живопис на Милко Божков, озаглавена “Марс”, ще бъде открита на 10 септември от 18:30 часа в галерия A&G Art Meeting, която се намира на улица “Любен Каравелов” в центъра на Варна. Някои от творбите са придружени и от текстове на автора. Експозицията може да бъде разгледана до 27 септември, а на 11 септември, отново в галерията ще се състои среща-разговор с Милко Божков, която ще започне в 18 часа. Разсъжденията на твореца дават много поводи за размисъл. 

На въпрос какво общо има с Марс, Милко Божков отговаря:

“Ами най-общото е, че съм роден през месец март, а всъщност латинското му название е марс. Иначе имам толкова общо, колкото всички останали жители на планетата Земя. Било ми е любопитно, като на повечето деца, да гледам към звездите, да чета такива книги. А като се появиха „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри, оттам е по- специалното ми отношение към Марс, което обаче не е научно, то е емоционално. 
Впрочем отдавна не бях чел „Марсиански хроники”, а сега попрочетох нещо отново някъде през пролетта. В началото на самата експозиция ще има един откъс от този текст на Рей Бредбъри, където се говори за две момченца, които са вече на Марс с баща си и майка си и много искат да се срещнат с марсианците. Бащата ги води край една марсианска река. Те се надвесват, но виждат не марсианци, а собственото си отражение. 
И в моите картини е така. 
Има покритие от плексиглас, върху което има минимална намеса, но другият ефект е, че той хвърля сенки върху самата живопис. Исках да има такъв момент - да не се вижда толкова прецизно, да има преграда. Да гледаш наляво-надясно и да виждаш себе си в отражението. Това е нещо, за което и Бредбъри говори. 
Всъщност ние където и да отидем - на чужда планета или в чужд град - все търсим нещо, което може би не можем да намерим в себе си, или търсим неща, които познаваме. Когато видим неща, които не са ни познати, понякога ги посрещаме с ужас и уплаха, защото са ни странни.
За пейзажите от Марс, които съм рисувал, съм вземал кадри от видео, което съм стопирал, защото ми е харесвала дадена отсечка. Но съм изкопирал точно тези графики на шумовия фон, който се чува. Той е фона на самата планета в това време, когато е правен този видеозапис. 
Преди няколко години в интернет пространството започнаха да се появяват много снимки от тези марсоходи от повърхността на Марс. Много ми бяха интересни - да видиш една планета не като точка в небето, а като пейзаж, който сякаш ти обитаваш, само че липсват хората. 
Аз мисля, че колкото и да завладяваме пространства, колкото и да завладяваме планети, винаги човекът се отнася по човешки към тези планети. И в част от разказите от „Марсиански хроники” е точно така - всъщност става въпрос не за марсианците, а по-скоро за хората, които се опитват да превърнат едно чуждо място в нещо, което да прилича на тяхното. 
И тези мои образи, които се появяват в реални марсиански пейзажи – защото съм ги взел от снимките от тези марсоходи, са фигурите на хора или пък на личности. Имаше такива въпроси: „Ако попаднеш на необитаем остров, какво би взел със себе си?”. 
И в една от работите ми има седнал човек - това е фигурата на бог Марс, рисувана от Диего Веласкес. В друга ще видите известния жълт стол на Ван Гог с лулата от къщата му в Арл. 
Има и две избродирани фигурки на двама влюбени, които сигурно ги е бродирала баба ми на едно ковьорче. Кучето в картината е моето първо куче, което имах... Това е населяване с неща, които за мен са важни. Ако си представя, че съм на Марс, какво бих взел със себе си? Бих взел този стол, за да поседна на него. Бих гледал отдалече фигурата на самотния Марс от Веласкес. В тези пусти марсиански пейзажи вкарвам нещо, което да има смисъл за мен. Как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном? Това е моето наивно население на тази планета. По-скоро гледам на нея романтично”. 

Милко Божков е категоричен че на неговия Марс не е самотно. “Моите пейзажи от Земята са не по- малко самотни, даже в тях сигурно има по-малко хора, отколкото в тези картини от Марс. Една от картините всъщност е поглед от моята къща - като гледаш горе звездите през лозницата, там се вижда една оранжева точица, която  аз съм я уголемил. Тази картина се казва „Марс”.

Творецът признава, че населява картините си и с образи и мисли за хора, които вече не са между нас. Впечатление прави изображение на лебед в една от картините, включени в изложбата. “Картината се казва „Петък”, защото в текста се говори за един петък, даже беше Разпети петък, когато погребахме майка ми. И тогава се появиха лебеди на едно място край реката. И всъщност този лебед е по-скоро духът на майка ми, отколкото самата птица. Така че има такива населения…” 
На въпрос, кога той самият се чувства като като марсианец, като от друга планета, Милко Божков отговаря: “Има доста моменти, когато се чувствам не на място в това пространство, което населяваме. Нямам предвид цялата земя. Имам предвид страната”.

От 17-и март до 22-ри април Арт Галерия Le Papillon ще представи пред варненските ценители  последните творби на Гергана Лалова, обединени в темата „Четири сезона“.

Експозицията е една цветна експозиция в стил постмодернизъм с елементи на фовизъм, с много свобода, непринуденост и ведрост, а това е най-добрият начин да бъде отбелязано началото на пролетта, възраждането на живота, устойчивата топлина на слънцето, разказват организаторите.

Темите и обектите на художничката са още една препратка към постмодернизма и импресионизма на Моне, към чието творчество тя изпитва пиетет. Познаваме авторката главно с предразположението й да запечатва мига на застиналия живот под формата на натюрморти, а с настоящата колекция тя изненадва публиката с прекрасни импресионистични пейзажи, впечатлили я през четирите сезона на изминалата година, допълват от галерията.

От Арт Галерия Le Papillon описват естетиката и темите на Гергана Лалова така:

Темата за натюрморта привлича Гергана като възможност да изрази естетическата си наслада от съзерцанието на нещата, с които живеем и виждаме в ежедневието си. Това са предмети, които носят освен конкретна емоция за нея, но и предизвикват творческия ѝ експресионизъм да създава усещане за простор, загадъчност, истории от цвят и форма.

Естетиката ѝ и добрият ѝ вкус са повлияни от Матис, Пикасо, Моне.

В творческото си израстване е попила много от мащабността в израза на баща си Михаил Лалов, но най-вече от философията и маниера на ментора и учителят си от академията - Вихрони Попнеделев, който предизвиква освободен подход към цвета и формата. Гергана има отличително цветоусещане и живописно чувство и наратива се движи около цвета, независимо дали обектите ѝ са свободно очертани силуети на плодове, цветя и интериорни предмети, щрихи на сгради, отражения или лодки. Колоритът ѝ магнетично привлича вниманието и гали нежно зрителните сетива на наблюдателя. Дори когато се опитваме да открием приликите между близки сини или жълти нюанси от различни нейни картини, разбираме, че всяка творба е от различна палитра, провокирана от вътрешната хармония и вълнения на авторката.

Гергана Лалова обича натюрморта, но в годините експериментира и в абстракцията.

Съчетава ярки цветове в смели контрастни композиции и се забавлява, разгръщайки таланта си и финият си усет за модернизъм в различни техники - масло, акрил, пигменти, пясък, туш върху платно и хартия.

„Когато рисувам, рисувам за себе си, без да се интересувам дали някой ще хареса картината или не. Защото изкуството е изключително субективно. Ти ще харесаш нещо, което аз няма да харесам. Обаче признанието, което получаваш въпреки всичко, когато отидеш на откриване на изложбата и видиш хората, които са дошли и са те уважили, някак си те стимулира. Дава ти крила.“, споделя Гергана Лалова.

Гергана е дъщеря на големия художник Михаил Лалов и носеща съзидателните му гени, тя се развива в същата област като баща си – живописта, но и надгражда. От 2009 г. е и художник-гримьор в екипа на Глобал филмс в едни от най-гледаните предавания и телевизионни проекти: "Господари на ефира", "Като две капки вода", "Маскирания певец", "България търси талант" и др.

Вернисажът на изложбата е на 17 март, вторник от 17:17 часа.

Експозицията може да бъде видяна от 17-и март до 22-ри април 2026 г. в изложбената зала на Le Petit Papillon Art Gallery във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com.