Международна изложба гостува в Градската художествена галерия във Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, ще бъде домакин на знаковата международна изложба "Evrovizion. Crossing stories and spaces". Експозицията ще бъде открита с пърформанс на 30 май 2025 г., петък, от 18:00 часа, и ще остане в морския град до 19 юни 2025 г.

Изложбата е проект на ifa – Institut für Auslandsbeziehungen, който се представя във Варна в сътрудничество с Goethe-Institut България и Градската художествена галерия на Варна.

Куратори са Сабина Клем и Саня Кожич Младенов.

В изложбата те изследват съвременните художествени практики и сложната идея за европейска идентичност, като търсят сливане на потенциални единства и свободна интерпретация на една възможна „заедност“ чрез езика на изкуството. Самото заглавие – "EVROVIZION" – е интригуваща лексикална конструкция, изградена от сходни, но все пак различни езици (Eurovisione / Evrovizija / Евровизия), символизираща свързаност в разнообразието, споделят организаторите.

Основната цел на изложбата е да отразява различни истории и пространства, правейки видими специфични местни импулси посредством интердисциплинарни, класически и мултимедийни произведения на изкуството. Проектът е динамичен и еволюиращ – реализира се в сътрудничество с регионални участници и местни арт сцени, като в изложбата се включват нови художествени произведения във всяка нейна локация.

Варна е шестият град, който посреща "Evrovizion. Crossing stories and spaces", след нейните представяния в градове в Босна и Херцеговина, Сърбия, Гърция, Кипър и Грузия.

Специално за българската публика експозицията е обогатена с нови творби на българските художнички Стефка Георгиева и Гери Георгиева. Предвижда се и по-нататъшно локално допълване: художниците Аднан Софтич и Йохана Дил, например, ще разработят нови произведения в сътрудничество с местни артисти от Варна, което ще засили връзката на международния проект с културната среда на града.

На откриването на 30 май, петък, от 18:00 ч. художниците Гери Георгиева, Стефка Георгиева, Ивана Ивкович, Нуртане Карагил, Аднан Софтич и Кириакос Теохарус, ще присъстват на церемонията по откриването заедно с кураторите Сабина Клем, Саня Кожич Младенов и Мария Ефстатиу. Ще видим новия пърформанс на художничката Ивана Ивкович, който ще постави началото на диалога между произведенията и публиката.

На следващия ден, 31 май, събота, от 16 часа ценителите на изкуството ще имат възможност да се включат в тур с художници и куратори. Авторите ще бъдат на разположение, за да обсъдят работата си и да отговорят на въпроси, насочвайки поглед към концепциите, които стоят зад експонираните произведения.

Изложбата представя широка палитра от медии, включващи

фотография, пространствени инсталации, видео и звукови инсталации, видеа от пърформанси, скулптури, принтове, артефакти, рисунки с въглен, гоблени и стенни тъкани пана.

В проекта двадесет художници от десет различни държави (Босна и Херцеговина, България, Кипър, Германия, Грузия, Гърция, Литва, Полша и Сърбия) изследват разнообразни проблеми чрез своите художествени произведения. Сред тях са: богатството на споделеността, вплетено в килими от различни страни (Невин Аладаг); видео записи от човешко въздействие върху природата и границите (Игор Бошняк); влиянието на народните приказки върху съвременните човешки взаимоотношения (Важико Чачкиани); фотографии на изоставени сгради и пространства (Йохана Дил); изследване на истории и идентичности чрез тялото и гласа (Гери Георгиева); изследване на позицията на жените в митологията, природата и културата (Стефка Георгиева); взаимодействието между различни материали и значения (Петрит Халилай); събрани лични истории и преживявания (Нуртане Карагил); смисълът на сигурния дом (Ника Кутателадзе); човешките тела в специфични ситуации и среди (Ивана Ивкович); интериорът и културата на определени социални групи (Хенрике Науман); скритата история, съхранена във водата (Жанин Жамбер); невидимите пейзажни преживявания (Владимир Миладинович); еманципацията и ролята на жената (Селма Селман); историческата памет на различни места (Аднан Софтич); и следите от миналото, открити чрез намерени артефакти (Кириакос Теохарус).

След края на изложбата във Варна, като допълнение към "архива на пътуването", ще бъде публикуван и нов брой на списание “EVROVIZION”. Съредактиран от Невена Вълчева, броят „EVROVIZION.CROSSING VARNA“ ще бъде посветен на представянето и въздействието на проекта върху културната идентичност на града.

Варненската пърформанс изпълнителка Искра Проданова, участник в международната резидентска програма "Slavs and Tatars" ("Славс енд Татарс") в Берлин, ще бъде съкуратор на пърформансите на Бар Туршия, които ще бъдат показани в Берлин. Както резидентската програма с ментори, така и инсталацията Бар Туршия на художествения колектив са част от проекта EVROVIZION. Стипендията e подпомогната от ifa.

В рамките на изложбата, Гьоте-институт България, Фондация „Аморфа“, Градската художествена галерия - Варна, Музеят Брандхорст (Мюнхен) и ifa реализират съпътстващи образователни програми. Младежи от варненски училища и университети ще вземат участие в образователната програма “Арт навигатори”, разработена от Музея Брандхорст, която ще ги въведе в ролята на медиатори на съвременно изкуство. Техните презентации ще бъдат отворени за публика на 7 и 8 юни, и на 14 и 15 юни в залите на експозицията.

Художници, участващи в проекта “EVROVIZION”: Невин Аладаг, Игор Бошняк, Важико Чачкиани, Лана Чмайчанин, Йохана Дил, Гери Герогиева, Стефка Георгиева, Петрит Халилай, Ивана Ивкович, Жанин Жамбер, Нуртане Карагил, Ника Кутателадзе, Владимир Миладинович, Хенрике Науман, Селма Селман, Емилия Шкарнулите, Славс енд Татарс, Аднан Софтич, Кириакос Теохарус, Мария Цагари.

Още за проекта: https://evrovizion.ifa.de/en

Изложбата Evrovizion ще бъде експонирана от 30 май до 19 юни 2025 г. в Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, ул. “Л. Каравелов” 1

Работно време: вторник - неделя: 10:00 - 18:00, почивен ден - понеделник. Вход свободен в четвъртък.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.