Над 170 участници от 30 държави събира Форум за съвременно визуално изкуство във Варна

От 3 до 8 септември Варна ще бъде домакин на третото издание на БУНА – Форум за съвременно визуално изкуство. Събитието ще събере над 170 артисти от 30 държави и ще предложи изложби, пърформанси, дигитални инсталации, лекции, дискусии и музика.

Официалното откриване ще се състои на 3 септември от 18 часа в New Ventura на ул. "София" 22.

Темата на фестивала тази година е "Откритие и другост в Ерата 5.0" и разглежда въпросите за идентичността, изкуствения интелект, новите технологии и трансхуманизма.

Куратор на изданието е Каролин Арюеро (Франция), а Боряна Петкова (България/Франция) ръководи Модула Пърформанси.

Програмата поставя специален френски акцент чрез партньорство с Френския институт и Посолството на Франция. В галерия ПУНТА и Spiaggia Libera (FR) ще бъде открита изложба, посветена на митичните морски създания, с участието на 25 френски художници.

Специален фокус е поставен и върху балканската арт сцена. Учредена е Балканската награда за съвременно изкуство на Фондация "Зингер-Захариев", която цели обединяване на регионалната сцена и повишаване на видимостта на артистите.

На 4 септември ще се проведе дискусията "Балканите сега: Нови наративи от най-стария ъгъл на Европа" с участници от Словения, Северна Македония, Сърбия и България.

Силно застъпено е присъствието на новите медии – видео, добавена реалност, холограми, изкуствен интелект и интерактивни проекти. Сред тях са "Електрическата гора" на DigiPhysics, инсталацията на Рада Матева с изкуствен интелект в ролята на "универсална майка", както и проекти с добавена реалност на Пепа Иванова и Нено Белчев.

В програмата са включени и пърформанси с различни артистични подходи – сред тях са Глория Август, Korpus Nula Ltd., Антония Пашова и Кубра Бадеми.

На 7 септември от 20:00 ч. в двора на Археологическия музей – Варна ще бъдат връчени наградите на фестивала в категориите артист, пърформанс, колективен/кураторски проект и специална награда на журито.

Форум БУНА се организира с подкрепата на Министерството на културата, Фонд "Култура" – Община Варна, Френския институт, Посолството на Франция и Фондация "Зингер-Захариев".

Входът е свободен, а програмата е отворена за всички.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.