Най-новите живописни творби на Васил Стоев представя галерия Ларго

Новата самостоятелна изложба на изтъкнатия български художник Васил Стоев, озаглавена "Висок хоризонт", ще бъде експонирана във варненската галерия Ларго до 27 август. Откриването е на 3 август, от 18:30 часа. Произведенията са рисувани от пловдивчанина специално за представянето му в морската столица. 

Ето как представя изложбата галеристът на Ларго Нели Вълчева:

"Известен със своя разпознаваем художествен стил, Васил Стоев отново ще предизвика интереса на публиката с динамиката, вътрешното напрежение и емоционалната наситеност на картините си.

В платната му съжителстват чисти тонове и монохромни полета, които изграждат сложна, почти музикална живописна повърхност.

Абстрактните пейзажи, изчистените фигурални композиции, премислената, пестелива цветова палитра, превръщат всяка негова творба в притча, населена с идеи, с усещания, с иносказателни истории.

Изложбата "Висок хоризонт" е покана за съзерцание и вътрешно, духовно пътешествие.

Картините са наситени със земни, приглушени тонове, или са озарени от ярки и смели цветови контрасти. Представената колекция включва предимно пейзажи, а в някои от творбите ракурса, който художникът използва, е поглед отгоре, даващ различна перспектива на общуването с материята. Картините на Стоев създават имагинерен диалог между реда и хаоса, между уязвимостта и силата на природата, между интимния детайл и обобщения поглед отдалеч и отвисоко. В произведенията на пловдивския майстор на четката се усеща вечния стремеж на твореца към търсене и намиране на истината отвъд видимото – към един духовен хоризонт, който надскача баналността на ежедневието, приближавайки се до универсалните, вечни човешки истини.

Вдъхновен от природата, но и свързан неразривно с философията на битието,

Васил Стоев търси чрез интернационалния език на изкуството директния път към душата на зрителя.

"Висок хоризонт" не е просто изложба, това е преживяване, което оставя дълбока следа, провокира размисъл и събужда сетивата ни". 

Васил Стоев е роден в гр. Първомай на 07 август 1950 г. Завършва Националната Художествена Академия през 1979 г. при проф. Александър Поплилов. Има над 80 самостоятелни изложби и участия в сборни експозиции в редица престижни български и европейски галерии, музеи и арт изложения, някои от които: "Muse'е del'Athenee" Женева, Швейцария; "The Museum of Modern Art" Папендрехт, Холандия; Галерия "BernardFelli" и Галерия "Celine", Париж, Франция; Галерия "Cornerstone Galleries" Калифорния, САЩ, галерии в Австрия, Турция, Малта, Италия, Белгия, Великобритания, Дания, Япония и др.

Васил Стоев е носител на престижни награди: I-ва награда на СБХ, категория Плакат; Награда за участие, първа степен в Международно Биенале на изкуствата, Малта; Награда на град Пловдив за живопис. Негови творби присъстват в музеи и публични колекции на Музей Mimara, Загреб, Хърватска; Национален музей за изящно изкуство, София, България; ГХГ в София, Пловдив и Бургас; Национален Художествен музей Валета, Малта; Фондация TempreArt, Малта; Асоциация на художниците и писателите Nidd'Aigle, Белгия; Музей за съвременно изкуство, Малта; Музей Tempra, Малта; Музей за съвременно изкуство – Sammlung Hadwiger. Негови творби са появяват на аукционите на Сотбис в Лондон, Англия и Виена, Австрия. 

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.