Най-новите живописни творби на Васил Стоев представя галерия Ларго

Новата самостоятелна изложба на изтъкнатия български художник Васил Стоев, озаглавена "Висок хоризонт", ще бъде експонирана във варненската галерия Ларго до 27 август. Откриването е на 3 август, от 18:30 часа. Произведенията са рисувани от пловдивчанина специално за представянето му в морската столица. 

Ето как представя изложбата галеристът на Ларго Нели Вълчева:

"Известен със своя разпознаваем художествен стил, Васил Стоев отново ще предизвика интереса на публиката с динамиката, вътрешното напрежение и емоционалната наситеност на картините си.

В платната му съжителстват чисти тонове и монохромни полета, които изграждат сложна, почти музикална живописна повърхност.

Абстрактните пейзажи, изчистените фигурални композиции, премислената, пестелива цветова палитра, превръщат всяка негова творба в притча, населена с идеи, с усещания, с иносказателни истории.

Изложбата "Висок хоризонт" е покана за съзерцание и вътрешно, духовно пътешествие.

Картините са наситени със земни, приглушени тонове, или са озарени от ярки и смели цветови контрасти. Представената колекция включва предимно пейзажи, а в някои от творбите ракурса, който художникът използва, е поглед отгоре, даващ различна перспектива на общуването с материята. Картините на Стоев създават имагинерен диалог между реда и хаоса, между уязвимостта и силата на природата, между интимния детайл и обобщения поглед отдалеч и отвисоко. В произведенията на пловдивския майстор на четката се усеща вечния стремеж на твореца към търсене и намиране на истината отвъд видимото – към един духовен хоризонт, който надскача баналността на ежедневието, приближавайки се до универсалните, вечни човешки истини.

Вдъхновен от природата, но и свързан неразривно с философията на битието,

Васил Стоев търси чрез интернационалния език на изкуството директния път към душата на зрителя.

"Висок хоризонт" не е просто изложба, това е преживяване, което оставя дълбока следа, провокира размисъл и събужда сетивата ни". 

Васил Стоев е роден в гр. Първомай на 07 август 1950 г. Завършва Националната Художествена Академия през 1979 г. при проф. Александър Поплилов. Има над 80 самостоятелни изложби и участия в сборни експозиции в редица престижни български и европейски галерии, музеи и арт изложения, някои от които: "Muse'е del'Athenee" Женева, Швейцария; "The Museum of Modern Art" Папендрехт, Холандия; Галерия "BernardFelli" и Галерия "Celine", Париж, Франция; Галерия "Cornerstone Galleries" Калифорния, САЩ, галерии в Австрия, Турция, Малта, Италия, Белгия, Великобритания, Дания, Япония и др.

Васил Стоев е носител на престижни награди: I-ва награда на СБХ, категория Плакат; Награда за участие, първа степен в Международно Биенале на изкуствата, Малта; Награда на град Пловдив за живопис. Негови творби присъстват в музеи и публични колекции на Музей Mimara, Загреб, Хърватска; Национален музей за изящно изкуство, София, България; ГХГ в София, Пловдив и Бургас; Национален Художествен музей Валета, Малта; Фондация TempreArt, Малта; Асоциация на художниците и писателите Nidd'Aigle, Белгия; Музей за съвременно изкуство, Малта; Музей Tempra, Малта; Музей за съвременно изкуство – Sammlung Hadwiger. Негови творби са появяват на аукционите на Сотбис в Лондон, Англия и Виена, Австрия. 

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.