Мобилно меню

Общината възражда "Вулкан" в Художествения музей "Георги Велчев"

Предстои основен ремонт и реконструкция на сградата, ще бъдат изградени споделени творчески ателиета дигитална арт лаборатория
Общината възражда "Вулкан" в Художествения музей "Георги Велчев"
559

Община Варна започва изпълнение на проект за реконструкция и основен ремонт на прилежащата сграда към Художествения музей „Георги Велчев“ към ГХГ „Борис Георгиев“.

"Целта е да създадем споделени ателиета за творци от Варна, страната и чужбина по модела на някогашната фабрика „Вулкан“, в която в края на миналия век в художествените ателиета са работили графици, живописци, скулптори. Точно от „Вулкан“ започва развитието на някои от най-ярките в сферата на изкуството имена като Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Милко Божков, Петьо Маринов, Венцеслав Антонов, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев и много други. Тези творци полагат основите на съвременното изкуство в България, затова сме мотивирани да работим за възраждането на традицията по модела „Вулкан“, интегрирайки я с новите културни стратегии на Община Варна". Това заяви кметът Иван Портних, който представи визуализации на бъдещите творчески ателиета в музея "Георги Велчев". На срещата присъстваха Ралица Герасимова - заместник кмет на Община Варна, Доротея Павлова - директор на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, и професор Владимир Иванов - представител на артистичната общност „Вулкан“. Кметът съобщи, че вече има изработен инвестиционен проект, издадена е виза за проектиране, направен е доклад за енергийна ефективност и технически паспорт, има становище от Министерството на културата и разрешение за строеж. 

"Към новите споделени ателиета ще добавим и лабораторния за дигитално изкуство, даваща възможност за работа с изкуствен интелект, 3D моделиране и анимация, творческо програмиране и др. Така ще привлечем един друг тип изкуство, свързано с новите технологии и младите хора", допълни Иван Портних. "Извървян е един дълъг път, за да може сградата да бъде изцяло ремонтирана, за което поздравявам всички, които са работили по идеята", подчерта кметът. Той допълни, че след реализацията на проекта Варна ще стане първата община в България, която развива и поддържа собствена творческа база. 

Заместник кметът по култура Ралица Герасимова уточни, че новите ателиета ще позволят обмен на различни институции.

"Новите културни политики на Община Варна насърчават преплитането на културата и иновациите, използването на високи технологии във връзка с развитието на Варна като иновационен град. Убедени сме, че пътят към новото винаги трябва да е устойчиво стъпил в успешните практики на миналото. Такъв е примерът с артистичната общност, формирана в споделените ателиета "Вулкан" в края на миналия век, който ние ще развием"

Ралица Герасимова допълни, че вече се водят предварителни преговори с международните културни институти в България за създаване на програми за двустранен обмен в новите ателиета, за обогатяване на културния календар с международни участия, както и за нови възможност на варненските артисти да участват с резиденции и изложби в чужбина.

Директорът на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" Доротея Павлова припомни историята на музей "Георги Велчев". Имотът е дарен през 1959 година от наследниците на големия български маринист Георги Велчев за вечни времена на Варна, като ангажиментът е да се създаде къща-изложба с неговото име. Музеят започва да функционира през 1961 , а през 1996 година със съдействието на Румен Серафимов от ГХГ е реновиран и картините са реставрирани, прерамкирани и поставени в пет експозиционни салона.

През 2017 година Община Варна осигурява финансиране за възстановяване на една от прилежащите сгради в двора на къщата и в момента тя функционира като експозиционна зала - ателие "Георги Велчев", където се експонират изложби. Останалите прилежащи сгради в имота са неизползваеми, затова през 2018 г. Община Варна възлага проект за създаване на арт център.  

Професор Владимир Иванов разказа историята на художниците, помещаващи се в ателиетата на „Вулкан“, които в различни периоди са достигали до 60 души. По думите му, това е бил център на художествената дейност, уникален за България. Той подкрепи идеята за създаване на новото културно пространство и възраждане на традициите на "Вулкан". Варненският артистичен клуб „Вар(т)на“ ще отбележи 25-годишнината си с изложба на 8 декември тази година, съобщи още проф. Владимир Иванов. Клубът е създаден от автори, творили и в емблематичната фабрика.

2023 © Варна е

Унгарска изложба с илюстрации гостува в Регионалната библиотека във Варна

Експозицията "Тихи книги" ще бъде разположена в Изложбеното фоайе на библиотеката от 3 декември 2025 г. до 8 януари 2026 г.
Унгарска изложба с илюстрации гостува в Регионалната библиотека във Варна

Изложбата с репродукции и илюстровани издания "Тихи книги" на унгарската галерия "Деак17" пристига във Варна. Експозицията ще бъде представена в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков", където посетителите ще имат възможност да се насладят на подбраните илюстрации. Официалното откриване е на 3 декември 2025 г. от 17 часа. Специален гост на събитието ще бъде Йордан Йорданов, почетен консул на Унгария във Варна.

Експозицията ще бъде разположена в Изложбеното фоайе на библиотеката (бул. "Сливница" 34) и ще остане достъпна за посетители до 8 януари 2026 година. Тя гостува във Варна със съдействието на Унгарския културен институт в София (Институт "Лист"). Кураторският екип включва Емеше Ревес (изкуствовед), Ерика Пауер (библиотекар в отдел за детски книги) и Жужана Блашке (арт мениджър), които стоят зад концепцията и подбора на включените "тихи" визуални разкази. 

В изложбата участват художниците Тюнде Андраш, Агнеш Бертоти, Борока Чиби, Естер Година, Александра Грела, Юли Яшди, Тибор Карпати, Юли Литкеи, Габриела Макулт, Мариан Мараи, Кристина Марош, Кинга Рофус, Бори Руткаи, Фани Шипош, Даниел Синваи и Атила Щарк. Варненската експозиция допълва оригиналния замисъл с български илюстратори на книги от фонда на Регионалната библиотека. 

Изложбата "Тихи книги" представя един от най-младите жанрове на книжната илюстрация – книгите с картинки без текст. На английски с израза silent book се обозначават книгите, които представят една свързана история без писан текст. Наименованието насочва към липсата на текст за четене, макар да знаем, че историите, развиващи се чрез езика на картинките също може да бъдат разказани – както на глас, така и наум, в еднаква степен. Тези истории може да бъдат добре познати разкази, като приказките на братя Грим, а може да бъдат и авторски, измислени от художника. Жанрът не е обвързан с възраст, може да се отнася за малки деца, но може да разказва сложни истории и на възрастните.

"Поради своята многопластовост "тихите книги" представляват комплексна задача за илюстратора, в която той държи в ръцете си целия наратив. Единствено чрез инструментариума на изобразителното изкуство трябва да бъдат предадени времеви и пространствени промени, нюансирани емоционални състояния, междуличностни отношения или дори абстрактни образни метафори", отбелязват организаторите на инициативата.

Изложбата подхожда към жанра от две посоки: представя илюстрациите на тихите книги като книги и като произведения на изобразителното изкуство. Към първите спадат издаваните по цял свят тихи книги на егерската библиотека "Шандор Броди", преотстъпени ни от там специално за изложбата. Когато ги разлиства, пред посетителя на изложбата се разкрива широка панорама на международните стремежи на жанра, за творбите на най-изтъкнатите творци. Другата част от изложбата е подбор от творбите на унгарските създатели на "тихи книги", като понякога показва и образци, скици на илюстрациите, изпълнени с оригинална техника. Сред тях се откриват вариантите с живописни платна от книгата "Дом" на Кинга Рофус и изготвените по нея анимации. Представят се и множество проекти на книги, които още не са намерили своето издателство в Унгария. Сред тях са страниците от носителите на множество международни отличия "тихи книги" на Мариан Мараи, както и тези на Борока Чиби, посветени на раждането, които тепърва предстои да бъдат издадени.

В отделна част от изложбата са представени унгарските пионери на жанра, малките "тихи книги" на издателство "Чимота" (дизайнерски книги) и свързаните с тях илюстрации от Александра Грела ("Спящата красавица"), Габриела Макхулт ("Снежанка"), Бори Руткаи ("Червената шапчица"), Атила Щарк ("Котаракът в чизми"), както и няколко авторски творби и лего конструкции от Тибор Карпати. Тибор Карпати е един от унгарските пионери на жанра "тиха книга". Неговите пикселни визии редовно излизат в списание The New Yorker. В изложбата може да се видят различни разработки на творбата му "Трите прасенца". Издателство "Чимота" представя като хартиен театър проекта на Агнеш Бертоти "В прегръдките на Ламела", посветен на насилието в училище и спечелил награда в категорията авторска "тиха книга" на Панаира на детската книга в Болоня.

В експозицията са включени също най-добрите произведения в категорията тиха книга от Фестивала на илюстрациите в Будапеща. През 2019 г. в тази категория победител бе проектът за книга на Юли Яшди "Мастилен кон", който също все още не е издаден. А през 2021 г. наградата на журито за най-добър проект бе присъдена на пресъздаващите ренесансовата атмосфера ловни сцени на Даниел Синваи. Също там участва и един от пионерите на жанра в Унгария Кристина Марош с книгата си "Какъв е цветът на щастието?", която през 2017 г. попадна сред десетте най-добри творби на Silent book contest в Мулацо и още същата година бе издадена от издателство "Пагон" в Братислава заедно със стихотворението на Ана Т. Сабо. Също на Фестивала на илюстрациите в Будапеща се открои книгата "Пашкул" на Фани Шипош, която разказва за трудностите в емоционалния живот на юношите, за тревожността, изолацията и тормоза. През 2020 г. книгата печели в категорията картинна графика на Arthungry, след което влиза в шортлиста на категорията тиха книга на втория Фестивал на илюстрациите в Будапеща, а през пролетта на 2023 г. участва в Unpublished Picturebook Showcase на Фестивала на илюстрациите в Болоня. През същата година на Фестивала на илюстрациите в Будапеща се открояват и творбите на Тюнде Андраш, Естер Година и Борока Чиби, от чиито проекти за "тихи книги" също може да се видят отделни страници.

2025 © Варна е