Представителна изложба на Цветелина Максимова открива Градската художествена галерия във Варна

Представителна изложба на Цветелина Максимова ще бъде показана от 31 юли до 20 август 2026 г. в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. Експозицията събира произведения предимно от последните десет-петнайсет години и очертава посоката, в която се развива творчеството на авторката - от мащабните живописни платна до камерните формати, обектите и работата с природни материали.

Изложбата не е замислена като ретроспекция и не следва хронологично творческия път на Цветелина Максимова. За нея художничката подбира работи, обединени от абстрактно-лиричния дух, който все по-ясно определя нейния художествен език през последните години, споделят организаторите.

"Не бих искала да обхвана толкова мащабно търсенията си от самото начало. По-скоро представям работи от последните десет-петнайсет години. За мен самата е любопитно да видя тези неща заедно. Идеята ми е да се придържам към този абстрактно-лиричен дух, който особено ме вълнува сега. Изложбата е представителна за актуалната посока на моето изкуство", споделя пред Нина Локмаджиева Цветелина Максимова.

За Варненската галерия авторката е подготвила около 25 голямоформатни платна, част от които надхвърлят метър и половина, както и нов цикъл от малки работи с размери около 25 сантиметра. Съпоставянето на двата мащаба е ново предизвикателство и за самата художничка, а окончателният подбор ще бъде определен при срещата на произведенията с пространството на залите. "Това съчетание не съм го правила досега. Любопитно ми е как големият мащаб в живописта и малките работи ще застанат едни до други. Самото пространство ще подскаже какво да остане и как да бъде изградено цялото, ще разчитам и на куратора Румен Серафимов", казва тя.

Произведенията в малък формат се появяват като самостоятелен цикъл, който продължава да нараства. При неговото създаване материалът не е пасивна основа, а участник в художествения процес – повежда композицията и често определя развитието на творбата. В работите се срещат оксидиращ метал и други природни или променящи се с времето материи. "Самият материал, който съм вграждала, ме водеше. Той завърта цялата композиция. Поглеждайки назад, виждам, че ме е вълнувала играта с ефекта на ръждата – върху метал, върху медна пластина, върху различни материали – и тяхното съчетаване. Гамата ми е доста монохромна и сдържана, но в нея търся богатството на финия нюанс", разказва Цветелина Максимова.

Интересът към природата и натуралните материали е свързан и с продължилата 22 години работа на художничката с артгрупа "Дупини". Колективният опит, лендарт проектите и създаването на произведения в реална природна среда оставят трайна следа в индивидуалното ѝ творчество. "Работата ми с артгрупа "Дупини" има изключително влияние. Това са 22 години – буквално като създаване на семейство. Със сигурност този опит е оформил посоката и облика на изкуството ми. В проектите в природата първоначално правех доста мащабни неща, а постепенно ги сведох към по-малкото, по-лаконичното, по-интимното и мимолетното. Колкото е по-малко и запечатва само мига, толкова по-изразително става то за мен", споделя авторката.

Независимо от медията, работният процес за нея остава открито търсене, в което предварителното намерение може да бъде променено от материала, образа или самото действие. "Целият процес на създаване на една творба за мен е търсене. Аз не зная предварително какво искам да постигна. Буквално търся, докато намеря. И, слава Богу, вече зная кога да спра. Не винаги съм знаела – горчивият опит от прехвърляне на границата ме научи", казва Цветелина Максимова.

В изложбата ще бъде включена и инсталацията "СЪ-творение", чието заглавие обединява представите за сътворяване и съучастие. Творбата е изградена от отливки на ръцете на приятели, колеги и съмишленици на художничката. Всяка от тях носи индивидуалните характеристики на човека, който е участвал в процеса, но заедно те създават образ на взаимност и споделено движение. "Всеки е застанал пред мен и ми е подал ръката си, за да взема отпечатък от нея. Тези ръце изграждат една общност, едно общо движение, с отражение в дълбочина и с много допълнителни препратки", обяснява авторката.

Макар да няма предварително формулирана обща тема, изложбата се превръща в една от дълбоко личните срещи на Цветелина Максимова с публиката. За нея подобно представяне не е просто подбор на произведения, а откровение и изваждане на интимния свят на ателието пред погледа на другия. "Болезнен процес е да извадиш ателието си и да го покажеш пред публика. Особено когато организираш голяма изложба и разкриваш много интимна част от себе си. В случая изложбата е без тема – тоест показвам Цветелина Максимова. Мисля, че човек стига до такава изложба, когато усеща, че е натрупал опит, знания и може би някаква мъдрост, която вече иска да сподели с другите", казва художничката.

Едно от произведенията, което е избрано и за визията на изложбата, носи заглавието "Откровение" – дума, която според Цветелина Максимова съдържа и същността на предстоящото ѝ представяне във Варна.

Срещата на авторката с варненската публика има повече от тридесетгодишна история. Тя представя своя изложба в Градската художествена галерия през 1995 г., а през следващите години участва и в други художествени събития в града. "Варна е един от градовете, в които намирам поле за изява. Публиката тук е отворена към подобен вид изкуство. Много харесвам културния живот на Варна, защото е необозрим като хоризонт – има различни, смели и експериментални неща, но и класически. А аз в никакъв случай не бягам от класическото", подчертава Цветелина Максимова.

Изложбата идва в момент на активна работа за художничката. Новият цикъл от камерни произведения, които тя сравнява с краткия и концентриран изказ на източната хайку поезия, няма да приключи с представянето във Варна.

Всяка завършена работа повлича нови идеи, ново желание, някаква жажда. Толкова ми се работи. Това, което ще покажа във Варна, е само началото на цикъла. Продължавам.

Цветелина Максимова е родена през 1966 г. Живее и работи във Велико Търново. Завършва специалност "Текстил" в Средното художествено училище за приложни изкуства в София, а след това – "Живопис" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Работи в областта на живописта, графиката, обекта, инсталацията и лендарт. Член е на Съюза на българските художници, а от 2000 до 2022 г. е част от артгрупа "Дупини". Специализира в Cité internationale des arts в Париж и участва в артистични резиденции и международни проекти в Европа и Азия. Има самостоятелни изложби в София, Варна, Велико Търново, Плевен, Добрич и Габрово. Представя се в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна още през 1995 г. Носител е на награди за живопис от Националните награди "Алианц България", на Наградата на Община Велико Търново от Биеналето на църковните изкуства и на наградата за утвърден визуален артист от националната изложба конкурс "О, щастливи дни!" през 2025 г. Нейни произведения се намират в музейни, галерийни и частни колекции в България и чужбина.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.