Превръщат в артистичен център бившето руско консулство във Варна

Предложението бившето руско консулство във Варна да се превърне в център за култура и изкуства беше единодушно одобрено от общинските съветници по време на редовното заседание на Местния парламент. В подкрепа на предложението бе представен подробен и мотивиран проект от дирекция "Култура и духовно развитие". В обосновката към него се посочва, че Варна има нужда от ново пространство, което да събира под един покрив произведения на изкуството и тяхната публика. 

Според одобреното предложение, в сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство. Международното биенале на графиката е едно от емблематичните за Варна културни събития, но не разполагат със свое изложбено пространство.

За Галерията за графично изкуство и нейната изключително богата колекция от близо 1800 графични творби на световни автори екипът на Община Варна търси сграда още от началото на тази година. Дълги години великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък "графичен кабинет", разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. Ръководството на дирекция "Култура и духовно развитие" изтъква, че този забележителен фонд заслужава да бъде представен в постоянна експозиция, достъпна за варненци и гостите на града. Те припомнят още, че за 23-то издание на Международно биенале на графиката са селектирани 720 от общо 1850 творби на автори от 63 държави, експонирани на трите етажа на Градска художествена галерия Варна, галерия "Графити" и галерия "Ларго". 120 от всички изпратени творби са дарени от авторите за фонда на Галерията за графично изкуство.     

Проектант на сградата на ул. "Македония" № 53 е арх. Георги Саваков, проектирал Стоматологична поликлиника – Варна, преустройството на аулата на Икономически университет – Варна и други обществени сгради в страната. През 1979 г. по негов проект е построена сградата на бившето руско консулство, с архитектурна стилистика, която може да бъде определена като бруталистка - характерна с изчистените си форми и изразена функционалност. Според специалистите брутализмът е подходящ за обществени сгради с административно и културно значение, като най-яркият пример за този стил е Националният дворец на културата в София. 

Площта на сградата на бившето руско консулство е 990 кв. м., парцелът е с обща площ от близо 5 дка.  Сградата е с функционално предназначение "административно-делова", подходяща за културен център. В нея са обособени големи и малки зали, достигащи до максимален капацитет до 140 човека, има просторни фоайета. Бившият киносалон с изградена сцена и помещение за сценично осветление и прожекционна е подходящ за зала за сценични изкуства. Концертната зала, прожекционната апаратура и оформеният подиум в рамките на имота са изключително подходящи и за камерни концерти и спектакли. В сградата има и помещения, които може да бъдат пригодени за изложбени и конферентни зали, както и административни помещения. Дворното пространство около сградата и вътрешният двор са ползотворни за експониране на скулптури, инсталации и други произведения на изкуството, както и концерти, фестивали и театрални постановки на открито, нещо, от което градът има силна необходимост.

Предимство е, че местоположението на сградата е в централната част на града, в близост до Община Варна, Регионалния исторически музей и Градската художествена галерия. 

В предходен период имотът на бившето руско консулство е разглеждан за разкриване на детска градина, но архитектурното обследване установява, че сградата не е подходяща да изпълнява такова предназначение. Експертиза посочва, че съществуващата конфигурация на помещенията не позволява обособяване на повече от две пълноценни градински групи с всички необходими функционалности за детско образователно заведение. Основен ремонт и преобразуване на сградата за тази цел изисква изключително сериозен финансов ресурс, посочват експертите.   

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.