Пъстра колекция от живописни картини на Пламен Монев реди Арт Галерия Le Papillon

Изложба "23", която включва пъстра колекция от живописни картини на обичания художник Пламен Монев, открива варненската Арт Галерия Le Papillon на 20 ноември от 18:23 часа. Експозицията може да бъде разгледана в изложбените зали на галерията до 11 декември. 

Селекцията включва 23 последни творби на Пламен Монев, определян като "...неуморен, романтичен и живописно експресивен пътешественик". Това са "...23 платна заредени с посланието не само на числото 23 за хармония, любов, единство, доверие, баланс, но и с мистичността и с магичността, които авторът припознава в него", уточняват от Арт Галерия Le Papillon. 

"Верен на ролята си на пътеписец в цвят и форма, сега Монев ни връща към дома. Домът, който може да е в града или в планината, в Лондон, Средиземноморието, у нас или просто там, където е любовта, уютът и топлината. 23 живописни истории – реалистични пейзажи с елементи на натюрморт или фовистични абстрактни композиции с разпознаваеми символи, изведени до емблеми – всички те завладяват със своето силно позитивно настроение. Слънчевата топлина е физически осезаема. Долавя се тишината на мига или градския шум и веселия говор, убедително постигнати от художника чрез приливите от чисти тонове, перфектния баланс в контрастите, но най-вече от умението му да разказва увлекателни истории с картини", подчертават от Арт Галерия Le Papillon.

"Творчеството на Пламен Монев притежава топла притегателност, обусловена не само от майсторските му умения в живописването. То е подплатено от богатата му култура, далеч надхвърляща необходимите познания за живопис, композиция, история на изкуството, формирали неговия мироглед и неминуемо дали отражение в художествения му изказ. Любознателността и интересите му издават неговия търсещ знания, хармония и красота нрав, както в заобикалящите ни естествени, но и урбанистични природни дадености, така и в мъдростта на философията, в богатството на изразност в качествената литература и филмово изкуство, та чак до изящността с бонвивански привкус, с която описва кулинарните си находки. Стилистиката на Пламен Монев е отличителна, а изпълнението на всичките му произведения е на високо академично ниво. Във всяка негова експозиция откриваме стремеж да внася ведрост и усещаме завоалиран оптимизъм във всичките си произведения. В сюжетите му разкриваме епикурейския му дух да се наслаждава на живота, на умението му да намира красивото навсякъде, дори когато то е мимолетно. Душевния си стремеж към баланс и хармония той изразява на платното чрез убедителна четка с категоричен замах, фино изведен детайл, чистота на линията, перфектни композиции и искрящ фовистичен колорит. В своите творби успява да пресъздаде онзи застинал дзен момент на съзерцание, едновременно с усещането за полъха на времето, за живот и движение. Едни от любимите му теми – пейзаж и натюрморт с пейзажни елементи с оскъдно човешко присъствие или елегантно загатнато от предметите в композициите му, издават любознателният му дух на пътешественик. Зрителят е подканен да надникне „през прозореца“ и да поеме на пътешествие в цветен свят, изпълнен с благозвучие и безвремие. Обичащ асоциативните препратки и стилизации, подхранващи въображението, поднесени с фино чувство за хумор, той често ни въвлича в истории и случки, посветени на онази мимолетна красотата, която можем да притежаваме в материализираната ѝ нова структура, под формата на картина. Тези му сюжетни решения бележат друга пътека на естетическите му търсения. Абстрактните му творби не са композиционни петна и структурни решения, а произлизат от тази асоциативност на символа и формата с доминиращи експресии на чисти и ярки тонове. И като един развиващ се творец, изразността му се трансформира в различните му жанрови и стилистически подходи, но винаги с изведен детайл и искрящ цвят", разказват още от галерията. 

По повод настоящата си експозиция Монев споделя:

„В тези картини има романтичен момент, сантимент, сърца, цветя и звезди- неща и символи, които все повече ме влекат да виждам, чувствам и изобразявам, защото е щастие, че ги има. Особено в тая добра и лоша, щастлива и нещастна, дописваща писмата си до нас и отиваща по пътя си 2023 година. Годината свършва, но пътешествието продължава и пътят ни зове...“

Експозицията може да бъде разгледана и онлайн на сайта artpapillon.com.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.