С изложба "Свободата няма посока" варненската галерия Ларго посреща 2026-а

Варненската галерия Ларго в своята последна за 2025 година изложба представя над 30 автори от цялата страна, обединени в стремежа да подредят пъстра палитра от багри, настроения и емоции. Експозицията създава празнично настроение и изпраща годината в компанията на обичани от публиката творци.

Експозицията е озаглавена "Свободата няма посока", а участниците са утвърдени на българската художествена сцена автори.

"Заглавието на изложбата ни води към идеята за свободата не като зададен маршрут, а като вътрешно състояние. Тя не се движи по права линия, не следва компас и не признава граници - свободата е личен избор, непрекъснат стремеж и отстояване на идеали в свят на промени и пренареждане. В настоящия момент, в който усещането за посока често е разколебано, "Свободата няма посока" звучи и като тихо отражение на общественото състояние. Изложбата разгръща свободата в множество гледни точки и художествени жестове, които не търсят единен отговор, а отварят пространство за индивидуално тълкуване – свободата не е обещание, не е даденост, а нещо, към което да се стремим, да търсим и да отстояваме", отбелязва галеристът Милена Димитрова.

Варненската публика ще има възможност да се докосне до богата експозиция от живопис и скулптура - своеобразна симфония от багри, текстури, сюжети и послания. В последната си експозиция за годината екипът на галерията представя многообразието на съвременното българско художествено творчество, търсейки хармония между различни стилове, поколения и изразни похвати.

Публиката ще види творби от по-класически автори като Сули Сеферов, Евгени Недев, Живка Маринова, Николай Добрев, Здравка Василева и Димитър Войнов–син, както и произведения на артисти с афинитет към експресивните форми – Николай Няголов, Васил Стоев, Милчо Талев, Росен Дончев, Николай Тодоров, Дора Драгнева и Иван Чакъров. С изразителни наивистични творби се представят Юли Шумарев, Ангел Герджиков, Николай Ангелов-Гари, Милена Бочукова, Росен Рашев-Рошпака и Изабел Немечек, чиято изящна творба от керамика вдъхновява мотото на изложбата.

Варненските скулптори Альоша Кафеджийски и Венцислав Марков участват с бронзови пластики, а Албена Коева и Христина Цонкова – с въздействащи маслени платна. Със звънък колорит и силни композиции се включват още Калия Калъчева, Нора Ампова, Розина Макавеева и Стоян Илев, както и гостуващите от Велико Търново Мартина Караиванова, Цветелина Максимова и Росен Кръстев. Магията в платната на Валери Ценов, Нели Ценова и Виолета Радкова ни пренася в един по-свободен и по-добър свят. Изложбата отдава почит и на Георги Лечев – изключителен варненски художник, напуснал ни твърде рано. 

Експозицията "Свободата няма посока" може да бъде разгледана в галерия Ларго до 31 януари. Изложбата ще бъде отворена за посещение понеделник-петък: 10:00-18:30 часа, събота: 11:00-15:00 часа, с изключение на официалните празнични дни. Галерията се намира на ул. Хан Крум 8 във Варна. 

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.