Мобилно меню

С изложба "Свободата няма посока" варненската галерия Ларго посреща 2026-а

В експозицията са включени творби на над 30 утвърдени автори от цялата страна
С изложба "Свободата няма посока" варненската галерия Ларго посреща 2026-а

Варненската галерия Ларго в своята последна за 2025 година изложба представя над 30 автори от цялата страна, обединени в стремежа да подредят пъстра палитра от багри, настроения и емоции. Експозицията създава празнично настроение и изпраща годината в компанията на обичани от публиката творци.

Експозицията е озаглавена "Свободата няма посока", а участниците са утвърдени на българската художествена сцена автори.

"Заглавието на изложбата ни води към идеята за свободата не като зададен маршрут, а като вътрешно състояние. Тя не се движи по права линия, не следва компас и не признава граници - свободата е личен избор, непрекъснат стремеж и отстояване на идеали в свят на промени и пренареждане. В настоящия момент, в който усещането за посока често е разколебано, "Свободата няма посока" звучи и като тихо отражение на общественото състояние. Изложбата разгръща свободата в множество гледни точки и художествени жестове, които не търсят единен отговор, а отварят пространство за индивидуално тълкуване – свободата не е обещание, не е даденост, а нещо, към което да се стремим, да търсим и да отстояваме", отбелязва галеристът Милена Димитрова.

Варненската публика ще има възможност да се докосне до богата експозиция от живопис и скулптура - своеобразна симфония от багри, текстури, сюжети и послания. В последната си експозиция за годината екипът на галерията представя многообразието на съвременното българско художествено творчество, търсейки хармония между различни стилове, поколения и изразни похвати.

Публиката ще види творби от по-класически автори като Сули Сеферов, Евгени Недев, Живка Маринова, Николай Добрев, Здравка Василева и Димитър Войнов–син, както и произведения на артисти с афинитет към експресивните форми – Николай Няголов, Васил Стоев, Милчо Талев, Росен Дончев, Николай Тодоров, Дора Драгнева и Иван Чакъров. С изразителни наивистични творби се представят Юли Шумарев, Ангел Герджиков, Николай Ангелов-Гари, Милена Бочукова, Росен Рашев-Рошпака и Изабел Немечек, чиято изящна творба от керамика вдъхновява мотото на изложбата.

Варненските скулптори Альоша Кафеджийски и Венцислав Марков участват с бронзови пластики, а Албена Коева и Христина Цонкова – с въздействащи маслени платна. Със звънък колорит и силни композиции се включват още Калия Калъчева, Нора Ампова, Розина Макавеева и Стоян Илев, както и гостуващите от Велико Търново Мартина Караиванова, Цветелина Максимова и Росен Кръстев. Магията в платната на Валери Ценов, Нели Ценова и Виолета Радкова ни пренася в един по-свободен и по-добър свят. Изложбата отдава почит и на Георги Лечев – изключителен варненски художник, напуснал ни твърде рано. 

Експозицията "Свободата няма посока" може да бъде разгледана в галерия Ларго до 31 януари. Изложбата ще бъде отворена за посещение понеделник-петък: 10:00-18:30 часа, събота: 11:00-15:00 часа, с изключение на официалните празнични дни. Галерията се намира на ул. Хан Крум 8 във Варна. 

2025 © Варна е

Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

Експозицията "Хвърчащи истории" включва 24 творби
Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.

2026 © Варна е