Самостоятелна изложба живопис на Петра Димитрова открива галерия A&G Art Meeting

Летният сезон във варненската галерия A&G Art Meeting продължава със самостоятелна изложба живопис на младата художничка Петра Димитрова. Тя ще бъде открита на 10 юли от 18 часа и ще остане експонирана в галерията на ул. "Любен Каравелов" 8 до 27 юли.

"Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. От предишни нейни представяния е познат интересът ѝ към биомеханиката - как човек вкарва в своите индустриални творения елементи от живата природа и сякаш създава от нея една нова природа", отбелязват организаторите на изложбата.

В настоящата си експозиция живопис Петра Димитрова е още по-смела – чрез картините си авторката протестира срещу консуматорството в съвременното общество и деградацията на духовните ценности. Тя избира боклука като основа на сюжетите си: препълнени контейнери, от които се подават освен хранителни отпадъци, често и изхвърлени детски играчки или книги. Директното човешко присъствие липсва, за сметка на това пък в кадър са нереалистично цветни коне, прасета, гларуси, дори крокодили. Един малък апокалипсис, който ние, хората, сами си създаваме.

"Вълнуват ме апокалиптични сюжети със силни контрастни цветове, провокиращи чувство за напрежение у зрителя и сякаш създаващи друга реалност", коментира художничката.

Ето какво пише за изложбата Александър Габровски, който ще представи Петра Димитрова по време на откриването: "Днес боклукът ни обединява като едно колективно несъзнавано - в него се смесват вещите на всички жители на града - всички класи и субкултури, колкото тайно, толкова и публично. Образът на бунището поражда и известна меланхолия с асоциациите си с непотребността и напомнянето за упадъка на човешкото и неговия край - за класическото "memento mori" - "помни, че си смъртен". В днешния ни свят то е като че ли подменено от друга криворазбрана сентенция, а именно "живей за мига", без оглед на бъдещето, което е в ръцете на настоящето".

Творбите на Петра Димитрова задават остри въпроси и търсят реакция, защото, по думите ѝ – изкуството не е само за забавление или украса.

Петра Димитрова е родена през 1996 във Варна. От 2015 до 2021 учи живопис в Националната художествена академия в София, където получава степените бакалавър и магистър. В момента е докторант в специалност "Методика на обучението по изобразително изкуство". Преди това е завършила НУИ "Добри Христов" във Варна.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.