Самостоятелна изложба живопис на Петра Димитрова открива галерия A&G Art Meeting

Летният сезон във варненската галерия A&G Art Meeting продължава със самостоятелна изложба живопис на младата художничка Петра Димитрова. Тя ще бъде открита на 10 юли от 18 часа и ще остане експонирана в галерията на ул. "Любен Каравелов" 8 до 27 юли.

"Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. От предишни нейни представяния е познат интересът ѝ към биомеханиката - как човек вкарва в своите индустриални творения елементи от живата природа и сякаш създава от нея една нова природа", отбелязват организаторите на изложбата.

В настоящата си експозиция живопис Петра Димитрова е още по-смела – чрез картините си авторката протестира срещу консуматорството в съвременното общество и деградацията на духовните ценности. Тя избира боклука като основа на сюжетите си: препълнени контейнери, от които се подават освен хранителни отпадъци, често и изхвърлени детски играчки или книги. Директното човешко присъствие липсва, за сметка на това пък в кадър са нереалистично цветни коне, прасета, гларуси, дори крокодили. Един малък апокалипсис, който ние, хората, сами си създаваме.

"Вълнуват ме апокалиптични сюжети със силни контрастни цветове, провокиращи чувство за напрежение у зрителя и сякаш създаващи друга реалност", коментира художничката.

Ето какво пише за изложбата Александър Габровски, който ще представи Петра Димитрова по време на откриването: "Днес боклукът ни обединява като едно колективно несъзнавано - в него се смесват вещите на всички жители на града - всички класи и субкултури, колкото тайно, толкова и публично. Образът на бунището поражда и известна меланхолия с асоциациите си с непотребността и напомнянето за упадъка на човешкото и неговия край - за класическото "memento mori" - "помни, че си смъртен". В днешния ни свят то е като че ли подменено от друга криворазбрана сентенция, а именно "живей за мига", без оглед на бъдещето, което е в ръцете на настоящето".

Творбите на Петра Димитрова задават остри въпроси и търсят реакция, защото, по думите ѝ – изкуството не е само за забавление или украса.

Петра Димитрова е родена през 1996 във Варна. От 2015 до 2021 учи живопис в Националната художествена академия в София, където получава степените бакалавър и магистър. В момента е докторант в специалност "Методика на обучението по изобразително изкуство". Преди това е завършила НУИ "Добри Христов" във Варна.

Предложението бившето руско консулство във Варна да се превърне в център за култура и изкуства беше единодушно одобрено от общинските съветници по време на редовното заседание на Местния парламент. В подкрепа на предложението бе представен подробен и мотивиран проект от дирекция "Култура и духовно развитие". В обосновката към него се посочва, че Варна има нужда от ново пространство, което да събира под един покрив произведения на изкуството и тяхната публика. 

Според одобреното предложение, в сградата на ул. "Македония" № 53 ще бъде поместена и Галерията за графично изкуство. Международното биенале на графиката е едно от емблематичните за Варна културни събития, но не разполагат със свое изложбено пространство.

За Галерията за графично изкуство и нейната изключително богата колекция от близо 1800 графични творби на световни автори екипът на Община Варна търси сграда още от началото на тази година. Дълги години великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък "графичен кабинет", разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. Ръководството на дирекция "Култура и духовно развитие" изтъква, че този забележителен фонд заслужава да бъде представен в постоянна експозиция, достъпна за варненци и гостите на града. Те припомнят още, че за 23-то издание на Международно биенале на графиката са селектирани 720 от общо 1850 творби на автори от 63 държави, експонирани на трите етажа на Градска художествена галерия Варна, галерия "Графити" и галерия "Ларго". 120 от всички изпратени творби са дарени от авторите за фонда на Галерията за графично изкуство.     

Проектант на сградата на ул. "Македония" № 53 е арх. Георги Саваков, проектирал Стоматологична поликлиника – Варна, преустройството на аулата на Икономически университет – Варна и други обществени сгради в страната. През 1979 г. по негов проект е построена сградата на бившето руско консулство, с архитектурна стилистика, която може да бъде определена като бруталистка - характерна с изчистените си форми и изразена функционалност. Според специалистите брутализмът е подходящ за обществени сгради с административно и културно значение, като най-яркият пример за този стил е Националният дворец на културата в София. 

Площта на сградата на бившето руско консулство е 990 кв. м., парцелът е с обща площ от близо 5 дка.  Сградата е с функционално предназначение "административно-делова", подходяща за културен център. В нея са обособени големи и малки зали, достигащи до максимален капацитет до 140 човека, има просторни фоайета. Бившият киносалон с изградена сцена и помещение за сценично осветление и прожекционна е подходящ за зала за сценични изкуства. Концертната зала, прожекционната апаратура и оформеният подиум в рамките на имота са изключително подходящи и за камерни концерти и спектакли. В сградата има и помещения, които може да бъдат пригодени за изложбени и конферентни зали, както и административни помещения. Дворното пространство около сградата и вътрешният двор са ползотворни за експониране на скулптури, инсталации и други произведения на изкуството, както и концерти, фестивали и театрални постановки на открито, нещо, от което градът има силна необходимост.

Предимство е, че местоположението на сградата е в централната част на града, в близост до Община Варна, Регионалния исторически музей и Градската художествена галерия. 

В предходен период имотът на бившето руско консулство е разглеждан за разкриване на детска градина, но архитектурното обследване установява, че сградата не е подходяща да изпълнява такова предназначение. Експертиза посочва, че съществуващата конфигурация на помещенията не позволява обособяване на повече от две пълноценни градински групи с всички необходими функционалности за детско образователно заведение. Основен ремонт и преобразуване на сградата за тази цел изисква изключително сериозен финансов ресурс, посочват експертите.