Скулптури на Матео Морнар представя Галерия 33

На рождения си ден Галерия 33 ще представи изложба скулптура на Матео Морнар. 

Селекцията от творби в настоящата експозиция представят отношението на автора към жената и женското тяло, което той цени и уважава безкрайно. То разцъфтява в оригиналните му скулптури с грациозни извивки, изпълнени с нежност и любов. Те са абсолютен поклон пред Жената, която е неизчерпаем източник на вдъхновение за него.

След артистичен период, посветен на пищните извивки, стилът на Матео Морнар еволюира до кубични форми, груби ръбове, суровост и остри линии. Първи скулптури от този период са тигър, мечка и телец.

Авторът създава и серия от хищници, а хипопотам с дължина 4 метра и тегло над 1 тон е най-големият, правен някога от бронз. Матео Морнар създава още костенурка и носорог, които са сред застрашените животни, които той искрено желае да защити и съхрани.

В настоящата експозиция в Галерия 33 публиката може да разгледа кубичните скулптури –

носорог, тигър, слон – посветени на защитата на застрашените видове.

Роден в Хърватия, през 1946 г., на десетгодишна възраст, емигрира във Франция и със семейството си се установяват в Париж. Младото момче обича да прекарва време в Лувъра, особено в секциите, посветени на скулптурата. На 18 години постъпва в училището за модерно изкуство École supérieure des arts modernes (ESAM Paris), където учи графичен дизайн, интериорна декорация и скулптура. Завършва сред най-добрите в класа си и се присъединява към клон на групата Publicis. Работи 3 години, посветени на разработването на мащабни модели, които се представят на търговски панаири, а след това преминава към работа на свободна практика. В продължение на много години работи в областта на издателското дело, графиката и интериорната декорация. През 1977 г. една работна задача го отвежда на Френската Ривиера, където решава да се установи.

През 1995 г. Морнар решава да се посвети изцяло на скулптурата и започва да излага ранните си произведения на бронзови жени в Кан, Ница и Монако.

През 1997 г. той открива училище по скулптура в Ница, желаейки да запознае ценителите със сложното изкуство на скулптурата и да ги вдъхнови.

Морнар се запознава с Грималди в края на 80-те години на миналия век в Монако. Принц Рение III много цени художника и редовно посещава изложбите му и закупува няколко от неговите произведения за частната си колекция. През 2005 г. синът му, принц Албер II, го наследява като глава на Княжество Монако. През 2006 г. той създава фондацията „Принц Албер II на Монако“, посветена на опазването на околната среда и устойчивото развитие. От 2009 г. Морнар си сътрудничи с фондацията „Принц Албер II на Монако“, на която дарява част от приходите от продажбите си. Двамата поддържат близки отношения, водени от общата цел.

Въпреки днешното си международно признание, Матео Морнар е дълбоко отдаден на предаването на знанието и продължава да преподава скулптура в своето ателие в Монако. Курсовете са на изключително високо професионално ниво, водени в дух на позитивност и добро настроение - две неотменни качества на този талантлив и ценен артист.

В отговор на многобройни запитвания от Монако, Франция, Италия и по-далечни страни, Матео Морнар решава да създаде месечна програма от творчески стажове, които се провеждат в Княжеството, в самото му ателие.

След повече от 50 години създаване на скулптури, рисунки, арт предмети и бижута, Матео Морнар желае да се съсредоточи върху проектирането на високи сгради като произведения на изкуството, мощни символи на земята, където те ще се извисяват към небето. Това ще бъдат оригинални жилищни пространства, несравними с нищо реализирано досега. С тези творения Матео Морнар се надява да внесе ново измерение в човечеството чрез свежа визия, нова форма на изкуство в дизайна на градските пространства по целия свят. Тези архитектурни проекти са насочени към вземащите решения смели и енергични хора, които вярват в бъдещето и в новите технологии. Това са бетонни архитектурни проекти, технически одобрени от инженери и архитекти за строителство в съответствие с най-добрите практики.

Вернисаж (с покани) 3 март2026 г. (вторник) 18:00 ч.

Изложбата ще бъде достъпна за посещение от 4 март до 14 март 2026 г.

Галерия 33, ул. Габрово 2А, Варна; +359899878333; contact@gallery33.art 

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.