Създават Регионален център за съвременно изкуство във Варна?

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът Павел Попов проведоха поредна работна среща, на която беше обсъдена възможността във Варна да бъде създаден Регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на "Топлоцентрала" в София.

Още преди година, по време на  годишната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света - IETM, като място за реализация на идеята беше посочена Магазия №7 – бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара.

В срещата се включиха още директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, представители на ръководството на TEH (Trans Europe Halles), директорът на първия в България РЦСИ "Топлоцентрала" - Веселин Димов, представители на Инициативната група – обединение на варненски културни оператори, артисти и граждани и други организации за съвременни изкуства от България и чужбина с опит в адаптирането на бивши индустриални пространства в алтернативни сцени. В разговорите участва и Димитър Николов - директор на Клон – териториално поделение "Пристанище Варна", тъй като обектът е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). 

Варна определено има необходимост от подобно пространство, което с общи усилия да превърнем в средище за съвременните сценични изкуства и инкубатор за таланти в морската столица, подчерта по време на срещата кметът Коцев. Той благодари на всички организации, които активно работят за реализацията на идеята и каза, че и в бъдеще ръководството на Община Варна ще продължи да разчита на техния опит и експертиза. Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза още Коцев. 

Представителите на TEH разказаха, че организацията има опит в трансформацията на повече от 2000 пространства по света, които местните общности са пожелали да съхранят и развият като алтернативни средища за съвременно изкуство. В международната мрежа членуват над 500 структури от 60 държави, осигуряващи подкрепа за независимите културни сектори и тяхното развитие в различните страни. Организацията разполага с голям ресурс от експерти в различни сфери, които да консултират целия процес. За реализацията на проекта във Варна е предложена Магазия №7, тъй като варненци и гостите на града припознават мястото като зона за прекарване на свободното време – то е комуникативно, вече е добре разработено, а сградата е в добро състояние. 

Директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е и член на IETM и ТЕН, сподели собствения си опит и определи създаването на РЦСИ във Варна като амбициозно, но възможно начинание. Центърът в София е започнал дейност след седем години подготовка, но натрупаният опит ще подпомогне процесите в морската столица, както и в бъдеще ще съдейства за организирането на събитията тук. 

С представителите на контактната група бяха обсъдени опитът и възможностите проектът да потърси финансова подкрепа не само от местния бюджет, но и от финансовите инструменти на Европейския съюз. По думите на зам.-кмета Павел Попов е реалистична прогнозата проектирането на обекта да бъде заложено в бюджета на Община Варна за 2026 г. По думите му администрацията вече е провела разговори с ръководството на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" относно възможностите за трансформацията на обекта в пространство за съвременно изкуство и формата на управлението му след реализацията на проекта. 

По време на срещата стана ясно, че идеята е обсъдена и с представители на правителството.

Ще бъде формирана работна група, в която да бъдат ангажирани ключови институции, наред с представители на културния сектор и местната общност. Тя ще разпише пътната карта за реализиране на проекта по етапи, като един от тях вероятно ще бъде провеждането на международен архитектурен конкурс. 

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.