Създават Регионален център за съвременно изкуство във Варна?

Кметът Благомир Коцев и заместник-кметът Павел Попов проведоха поредна работна среща, на която беше обсъдена възможността във Варна да бъде създаден Регионален център за съвременно изкуство (РЦСИ) по примера на "Топлоцентрала" в София.

Още преди година, по време на  годишната среща на най-голямата мрежа за изпълнителски изкуства в света - IETM, като място за реализация на идеята беше посочена Магазия №7 – бивш пристанищен склад, който се намира в атракционната зона на Морска гара.

В срещата се включиха още директорът на общинската дирекция "Култура и духовно развитие" Светослава Георгиева, представители на ръководството на TEH (Trans Europe Halles), директорът на първия в България РЦСИ "Топлоцентрала" - Веселин Димов, представители на Инициативната група – обединение на варненски културни оператори, артисти и граждани и други организации за съвременни изкуства от България и чужбина с опит в адаптирането на бивши индустриални пространства в алтернативни сцени. В разговорите участва и Димитър Николов - директор на Клон – териториално поделение "Пристанище Варна", тъй като обектът е собственост на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). 

Варна определено има необходимост от подобно пространство, което с общи усилия да превърнем в средище за съвременните сценични изкуства и инкубатор за таланти в морската столица, подчерта по време на срещата кметът Коцев. Той благодари на всички организации, които активно работят за реализацията на идеята и каза, че и в бъдеще ръководството на Община Варна ще продължи да разчита на техния опит и експертиза. Преди това трябва да бъде изяснена последователността от административни стъпки по реализацията на идеята, отбеляза още Коцев. 

Представителите на TEH разказаха, че организацията има опит в трансформацията на повече от 2000 пространства по света, които местните общности са пожелали да съхранят и развият като алтернативни средища за съвременно изкуство. В международната мрежа членуват над 500 структури от 60 държави, осигуряващи подкрепа за независимите културни сектори и тяхното развитие в различните страни. Организацията разполага с голям ресурс от експерти в различни сфери, които да консултират целия процес. За реализацията на проекта във Варна е предложена Магазия №7, тъй като варненци и гостите на града припознават мястото като зона за прекарване на свободното време – то е комуникативно, вече е добре разработено, а сградата е в добро състояние. 

Директорът на "Топлоцентрала" Веселин Димов, който е и член на IETM и ТЕН, сподели собствения си опит и определи създаването на РЦСИ във Варна като амбициозно, но възможно начинание. Центърът в София е започнал дейност след седем години подготовка, но натрупаният опит ще подпомогне процесите в морската столица, както и в бъдеще ще съдейства за организирането на събитията тук. 

С представителите на контактната група бяха обсъдени опитът и възможностите проектът да потърси финансова подкрепа не само от местния бюджет, но и от финансовите инструменти на Европейския съюз. По думите на зам.-кмета Павел Попов е реалистична прогнозата проектирането на обекта да бъде заложено в бюджета на Община Варна за 2026 г. По думите му администрацията вече е провела разговори с ръководството на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" относно възможностите за трансформацията на обекта в пространство за съвременно изкуство и формата на управлението му след реализацията на проекта. 

По време на срещата стана ясно, че идеята е обсъдена и с представители на правителството.

Ще бъде формирана работна група, в която да бъдат ангажирани ключови институции, наред с представители на културния сектор и местната общност. Тя ще разпише пътната карта за реализиране на проекта по етапи, като един от тях вероятно ще бъде провеждането на международен архитектурен конкурс. 

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.