"Светът на операта в картини" представя Арт Галерия Ларго

Изложба живопис "Светът на операта в картини" ще бъде открита в празничния 15 август 2023 година – Ден на Варна, от 18 часа в Зала 2 на галерия Ларго и може да бъде разгледана в морската столица до 30 август. Куратор на изложбата е директорът на галерия Ларго Нели Вълчева, събитието е част от проекта "Операта – музикалната живопис" на Консулския кореспондент на Република Италия във Варна, а ръководител на проекта е съветникът по културната дейност на Почетното консулство на Италия във Варна Димитър Стойнов. Проектът включва в себе си поредица от многожанрови събития, които стартираха на 20 юли в ДКИ КЦ Двореца - Балчик, по време на традиционните дни на италианската култура в Балчик.

В експозицията участват 15 художници от България и Италия, които са създали своите творби специално за тази изложба, интерпретирайки темите за музиката и оперното изкуство. Престижното събитие се осъществява в сътрудничество с Посолството на Италия в България и Италианския културен институт в София, под патронажа на Министерството на културата на България и с финансовата подкрепа на Община Варна чрез Фонд Култура.

В изложбата участват българските художници Лора Маринова, Иван Обретенов, Светлин Ненов, Цанко Цанков, Виолета Радкова, Здравка Василева, Владимир Киров, Цветелина Русалиева, Светослав Косев и Атанас Марков, който е автор на приложението за добавена реалност. Италианските автори, изпратили свои творби, са Фабио Калвети, Франко Фортунато, Акилле Курателла, Франческо Нези и Паоло Федели.

Стартът на проекта в ДКИ КЦ Двореца в Балчик на 21 юли се състоя в присъствието на Посланика на Италия Н.П. Джузепина Дзарра, Директора на Италианския културен институт в България Мария Мацца, Консулския кореспондент на Италия във Варна Антонио Таркуинио, кмета на Община Балчик Николай Ангелов, Директора на „Двореца“ Балчик Жени Михайлова, Директора на Държавна Опера Варна Даниела Димова и в присъствието на много почитатели на класическата музика и изящните изкуства от Варна, Балчик и от цялата страна.

След Балчик и Варна изложбата ще гостува в Музей "Борис Христов" в София през октомври и в Българския културен институт в Рим през ноември. В София и в Рим откриването на изложбата ще бъде съпроводено с камерен концерт оперни арии с гост-солист Киара Таркуини – сопрано от Италия и солисти на Държавна Опера Варна. Част от проекта е церемонията по връчването на Наградите Aquila D'Oro International под мотото "Културата – Фениксът на цивилизацията", което ще се състои в Резиденцията на Посланика на Италия в София на 9 октомври 2023. Наградите "Aquila D'Oro International" се връчват ежегодно от Асоциация Корфиниум Онлус на изтъкнати личности с принос към обществените отношения в областта на издигането и върховенството на човешките права, хуманните ценности и културните стандарти на цивилизационния процес.

Финалът на проекта е през декември във Варна по време на Коледния оперен гала концерт в Драматичен театър Варна на оркестъра и солисти на  Държавна Опера Варна и солисти на Театър "Мария Канилия" – Сулмона. Плановете на организаторите са проектът да стане ежегоден, а в неговото провеждане да се включат не само артисти от България и Италия, но и от други държави от Европа.

75-ата годишнина от създаването на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна се отбелязва с празнична изложба, озаглавена "Художниците и галерията". Тя беше открита на 6 февруари и може да бъде посетена до 2 март. Експозицията е разположена в сградата на ГХГ на на ул. "Любен Каравелов" 1.

В нея са включени творби на 75 варненски художници.

В рамките на инициативата "Художниците и галерията" са обособени две самостоятелни изложби. Те са на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години, посочва изкуствоведът Румен Серафимов, който е главен уредник в ГХГ-Варна.

"Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен "Вулкан" - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева", разказва Румен Серафимов.

"Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването.

Почти всички са част от "Вулкан", те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства.

От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България", подчертава Румен Серафимов.

"Изложбата се нарича "Художниците и галерията" и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет", допълва Румен Серафимов.

Повече за историята на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна разказва нейният директор Доротея Павлова, изкуствовед и културолог:

"Предисторията на Галерията започва през 1943 г. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. "Мусала" 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. "Любен Каравелов" 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев."

По време на откриването на празничната изложба бяха връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.