Творби, постигнати с рядка и загадъчна техника, представят в галерия Графит

Изложба ебру на Диян Златев, озаглавена "Цветна фантазия", открива тази вечер варненската галерия Графит. Експозицията, в която творбите са постигнати с рядка и загадъчна техника, може да бъде разгледана до 6 юни. 

"Със своите прекрасни цветове и невероятни форми, тези произведения на изкуството ви ще отведат в свят на въображение и красота" отбелязват от галерия Графит.

Ето какво разказва за произведенията си Диян Златев:

"Рисуването е не просто моята страст, а начинът, по който изразявам себе си. От най-ранните ми дни се занимавам с изобразителното изкуство, а днес с гордост ви представям третата си самостоятелна изложба.

"Цветна фантазия" е не само заглавието на изложбата, но и описание на това, което ще видите.

Творбите, които ще срещнете, са създадени с древната техника на рисуване "Ебру". През последните девет години съм разучавал тази техника, която ме вълнува и вдъхновява с неизчерпаемия си потенциал за изразност". 

Авторът подчертава, че уникалната техника ебру е не просто начин за рисуване. "Това е изкуство, което произлиза от дълбоката история на Средна Азия, като е тясно свързано с красотата и символиката на цветовете. Всяко ебру е уникално и неповторимо, както всеки миг от живота ни. Заповядайте да се потопим заедно в този цветен свят на фантазията, където цветовете танцуват във вода и се сливат в единство. Ще се радвам да споделя този магически момент с вас и да ви запозная с творбите си, които отразяват моите собствени вътрешни светове", допълва Диян Златев.

Ебру или на японски Суминагаши е техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на изображението на хартия, плат или друга основа.

Тази техника от векове е популярна в източна и централна Азия, а също в ислямския свят. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за композицията ѝ. 

В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар по дефиниция и наглед да изглежда просто и лесно. При него не може да предположи точно каква шарка ще се получи и рисункът е неповторим. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти. 

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.