Унгарска изложба с илюстрации гостува в Регионалната библиотека във Варна

Изложбата с репродукции и илюстровани издания "Тихи книги" на унгарската галерия "Деак17" пристига във Варна. Експозицията ще бъде представена в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков", където посетителите ще имат възможност да се насладят на подбраните илюстрации. Официалното откриване е на 3 декември 2025 г. от 17 часа. Специален гост на събитието ще бъде Йордан Йорданов, почетен консул на Унгария във Варна.

Експозицията ще бъде разположена в Изложбеното фоайе на библиотеката (бул. "Сливница" 34) и ще остане достъпна за посетители до 8 януари 2026 година. Тя гостува във Варна със съдействието на Унгарския културен институт в София (Институт "Лист"). Кураторският екип включва Емеше Ревес (изкуствовед), Ерика Пауер (библиотекар в отдел за детски книги) и Жужана Блашке (арт мениджър), които стоят зад концепцията и подбора на включените "тихи" визуални разкази. 

В изложбата участват художниците Тюнде Андраш, Агнеш Бертоти, Борока Чиби, Естер Година, Александра Грела, Юли Яшди, Тибор Карпати, Юли Литкеи, Габриела Макулт, Мариан Мараи, Кристина Марош, Кинга Рофус, Бори Руткаи, Фани Шипош, Даниел Синваи и Атила Щарк. Варненската експозиция допълва оригиналния замисъл с български илюстратори на книги от фонда на Регионалната библиотека. 

Изложбата "Тихи книги" представя един от най-младите жанрове на книжната илюстрация – книгите с картинки без текст. На английски с израза silent book се обозначават книгите, които представят една свързана история без писан текст. Наименованието насочва към липсата на текст за четене, макар да знаем, че историите, развиващи се чрез езика на картинките също може да бъдат разказани – както на глас, така и наум, в еднаква степен. Тези истории може да бъдат добре познати разкази, като приказките на братя Грим, а може да бъдат и авторски, измислени от художника. Жанрът не е обвързан с възраст, може да се отнася за малки деца, но може да разказва сложни истории и на възрастните.

"Поради своята многопластовост "тихите книги" представляват комплексна задача за илюстратора, в която той държи в ръцете си целия наратив. Единствено чрез инструментариума на изобразителното изкуство трябва да бъдат предадени времеви и пространствени промени, нюансирани емоционални състояния, междуличностни отношения или дори абстрактни образни метафори", отбелязват организаторите на инициативата.

Изложбата подхожда към жанра от две посоки: представя илюстрациите на тихите книги като книги и като произведения на изобразителното изкуство. Към първите спадат издаваните по цял свят тихи книги на егерската библиотека "Шандор Броди", преотстъпени ни от там специално за изложбата. Когато ги разлиства, пред посетителя на изложбата се разкрива широка панорама на международните стремежи на жанра, за творбите на най-изтъкнатите творци. Другата част от изложбата е подбор от творбите на унгарските създатели на "тихи книги", като понякога показва и образци, скици на илюстрациите, изпълнени с оригинална техника. Сред тях се откриват вариантите с живописни платна от книгата "Дом" на Кинга Рофус и изготвените по нея анимации. Представят се и множество проекти на книги, които още не са намерили своето издателство в Унгария. Сред тях са страниците от носителите на множество международни отличия "тихи книги" на Мариан Мараи, както и тези на Борока Чиби, посветени на раждането, които тепърва предстои да бъдат издадени.

В отделна част от изложбата са представени унгарските пионери на жанра, малките "тихи книги" на издателство "Чимота" (дизайнерски книги) и свързаните с тях илюстрации от Александра Грела ("Спящата красавица"), Габриела Макхулт ("Снежанка"), Бори Руткаи ("Червената шапчица"), Атила Щарк ("Котаракът в чизми"), както и няколко авторски творби и лего конструкции от Тибор Карпати. Тибор Карпати е един от унгарските пионери на жанра "тиха книга". Неговите пикселни визии редовно излизат в списание The New Yorker. В изложбата може да се видят различни разработки на творбата му "Трите прасенца". Издателство "Чимота" представя като хартиен театър проекта на Агнеш Бертоти "В прегръдките на Ламела", посветен на насилието в училище и спечелил награда в категорията авторска "тиха книга" на Панаира на детската книга в Болоня.

В експозицията са включени също най-добрите произведения в категорията тиха книга от Фестивала на илюстрациите в Будапеща. През 2019 г. в тази категория победител бе проектът за книга на Юли Яшди "Мастилен кон", който също все още не е издаден. А през 2021 г. наградата на журито за най-добър проект бе присъдена на пресъздаващите ренесансовата атмосфера ловни сцени на Даниел Синваи. Също там участва и един от пионерите на жанра в Унгария Кристина Марош с книгата си "Какъв е цветът на щастието?", която през 2017 г. попадна сред десетте най-добри творби на Silent book contest в Мулацо и още същата година бе издадена от издателство "Пагон" в Братислава заедно със стихотворението на Ана Т. Сабо. Също на Фестивала на илюстрациите в Будапеща се открои книгата "Пашкул" на Фани Шипош, която разказва за трудностите в емоционалния живот на юношите, за тревожността, изолацията и тормоза. През 2020 г. книгата печели в категорията картинна графика на Arthungry, след което влиза в шортлиста на категорията тиха книга на втория Фестивал на илюстрациите в Будапеща, а през пролетта на 2023 г. участва в Unpublished Picturebook Showcase на Фестивала на илюстрациите в Болоня. През същата година на Фестивала на илюстрациите в Будапеща се открояват и творбите на Тюнде Андраш, Естер Година и Борока Чиби, от чиито проекти за "тихи книги" също може да се видят отделни страници.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.