Мобилно меню

Варненската галерия Le Papillon празнува Деня на будителите с творчески Диалози

Инициативата обединява съвременни български артисти от различни жанрове и поколения
Варненската галерия Le Papillon празнува Деня на будителите с творчески Диалози

От 1 ноември до 10 декември 2025 г. варненската Арт галерия Le Papillon ще представи пред ценителите в морската столица третото издание на кураторския проект "Диалози". От галерията определят събитието като "резултат от инициирана творческа провокация към няколко художника". С успешното представяне на първите две издания на проекта през 2023-та и 2024-та година, Арт галерия Le Papillon полага основите на нова традиция, обединяваща съвременни български творци от различни жанрове и поколения.

Проектът се затвърждава като успешна инициатива, преминаваща през няколко етапа – провокация, дискусия, тема, диалог, завършена творба, чиято кулминация е представяне на творбите в експозиция. Откриването на изложбата на 1 ноември е и събитието, с което екипът на галерията е избрал да отбележи Деня на народните будители и осемнадесет години активно присъствие в изложбения културен календар.

Кураторският проект "Диалози" изразява една от основните мисии на галерията да предизвиква, посредничи и реализира диалог, както между самите творци, така и между творци и публика. В основата на концепцията му е заложена идеята галерията да провокира признати художници, разпознаваеми лица на българското съвременно визуално изкуство, като на всяко издание кани петима автора. Всеки от тях на свой ред избира събеседник за съвместен диалог, изпълнен със средствата на изящното изкуство. В сформираните 5 диалогични двойки се разпознават имената на великолепни художници, чиято творческа енергия носи силен заряд, умения и реактивност. Любопитство будят и темите, избрани от всяка двойка за своеобразен живописно-скулптурен диалог:

"Архитектоника": Валентин Узунов – Станимир Видев

"Радостта от живота": Вихрони Попнеделев – Тереза Зиковска

"Гласът на безмълвието": Ивайло Мирчев - Димитър Чолаков

"Спонтанно съгласуване": Петринел Гочев – Лилияна Александрова

"Тя": Татяна Харизанова – Милена Младенова

"Всяка от изброените облечени в слово идеи предизвиква вербални разговори и мултиплицира синергията от креативната им вълна във въздействащи произведения", отбелязват от Арт галерия Le Papillon. Ето как представят от галерията всяка от творческите двойки, включени в тазгодишното издание на проект "Диалози". 

"Архитектоника" е темата, около която се движат абстрактните композиции на Станимир Видев и Валентин Узунов. Освен топлото многогодишно приятелство между двама искрени, търсещи постоянно нови хармонии художници, това което ги обединява са сложните тонове и полутонове, които създават. Живописта и на двамата автори е резултат от много стадии на добавяне, отнемане, натрупване, издраскване на поетапно положени слоеве маслени бои. И ако Валентин Узунов е разпознаваем с пастелния си колорит, решително, дори агресивно отнемане на горните пластове боя, то колорита на Станимир Видев е жизнерадостна джаз формация от пулсиращи топли и студени петна, когато пресъздава гледката от прозореца си. Творбите и на двамата създават внушението за направени на един дъх платна, но в действителност всяка от тях изминава дълъг работен процес с шпатула и разговори, за да ни нахрани с енергията на плътен, искрящ цвят. Хармонията им в стилизацията на сгради и фигури е забележителна, и платната им предизвикват екстаз и радост.

А "Радостта от живота" е обединяващата фраза за живописното състояние, което създават Вихрони Попнеделев и Тереза Зиковска. И ако общият тон от "Радостта от живота" за двамата е синият цвят, разложен от тюркоаз до ултрамарин, то сюжетите им се движат в различни посоки. Докато Вихрони пресъздава заобикалящият ни град, с неговите светлини и усещане за радостта и красотата на мига, то Тереза ни предлага пречистване и просветление с абстрактните си тюркоазено-кобалтово сини композиции. Радостта им прозира от страстта, с която рисуват. И ако при Вихрони е линеарно насочена, то при Тереза страстта е експресивна, бурна, необуздана.

Следващата двойка анализира тихия шум и минималистичния изказ. Или по-точно "Гласът на безмълвието" е темата, на която разговарят платната на Ивайло Мирчев и Димитър Чолаков. И двамата не описват шума, а отгласа, който остава след него. Рисуват не липсата на звук, а присъствието на тишината след вятъра, след бурята, след като се отдръпне водата. Безмълвието на Чолаков е минерално, пластово, изпълнено с история и материя. Това на Мирчев е ефирно, мимолетно, като спомен, който може да се разсее с едно подухване. Цветоветe на Чолаков са релефни, плътни, не отразяват светлината, а сякаш я излъчват. У Мирчев безмълвието е интимно, лирично и носталгично - замъглени пейзажи, като че ли на прага на изчезване. Те не са архетипи, а спомени. Безмълвието тук е това на споделения, но вече забравен миг, на недоизказаната мисъл. Безмълвието е вътрешно състояние, то е леко листо понесено от вятъра, то е пауза между два удара на сърцето.

При Петринел Гочев и Лилияна Александрова "Спонтанно съгласуване" се получава не за първи път. Артисти, определящи се като "от една кръвна група по отношение на светоусещане, въпреки крайните им различия в житейски план." Петринел вярва, че двамата имат нещо близко в усещането за образ и "всеки от нас обича да претворява парчета от дните около нас." За участието си в проект Диалози и партньорството му с Лилияна Александрова той казва: "Това ни събира като художници от една кръвна група. И все пак всеки от нас е толкова различен от другия колкото различни са животите ни. Нейната чувствителност към детайла, умението и да намира вълнуващо значение в обикновени сюжети, които човек би подминал без да види пулсиращия в тях живот – всичко това предизвиква истински интереса ми да работим в общо поле, но същевременно да запазим пълна необвързаност в подход и теми. Съгласуване за присъствие в едно общо поле на взаимодействие, чрез опазване един от друг тайната на породения образ – това аз наричан Спонтанно съгласуване. Предизвикателството си струва." Същата лекота и непринуденост се усеща и при споделеното от Лилияна, относно участието й в проекта: "Въпреки крайните ни различия в житейски план, откривам една и съща нишка да преминава през творчеството ни, сякаш се намираме в общ нюанс от целия безкраен спектър на това, което е възможно да се създаде. В някои от работите на Петринел откривам подобно звучене на това, което цял живот съм търсила и ме е пленявало и към което влагам цялото си усилие, за да го дефинирам и пресъздам."

Вечната тема за женското начало и нежността, което внушава нейната природа, обобщено в лаконичното "Тя", са избрали за своя диалог Татяна Харизанова и Милена Младенова. Боравещи добре с графичното си линеарно изобразяване на форми и силуети, със силата на цветовете, в своето творчество и двете авторки често залагат на ярки, силни цветови комбинации, когато става дума за живопис. В скулптурата и двете извеждат формата до стилизирани обеми, създаващи емоционално категорично присъствие. Тук, в Диалози, са избрали въздействието на монохромната гама. Татяна Харизанова искрено, почти символно и щрихово изгражда своите женски образи в графичен минималистичен изказ на линията в разпознаваемия си стил. Пластичния й език е основан на рисунката и контраста, на противопоставянето между светли и тъмни зони. Чрез разкриване на напластените багрени слоеве, текстурата на живописния слой в монохромните й платна създава плътност на образа и солидно присъствие. Линията, изследвайки житейски преживявания, вихъра на емоциите, пулсацията на мислите, оставя както отпечатък в маслото, така и в съзнанието на зрителя. И като съвсем естествено продължение на фигуралната живопис на Татяна тази линия преминава и извайва мраморните фигури на Милена. Младата авторка превръща студенината на мрамора в триизмерна фигура с меки плавно преливащи обли обеми, придавайки му нежно излъчване и усещане за топлота и близост. Милена изобразява женското тяло почти идолно в творбата "Отражение", където "Тя" е събирателен образ, а женското тяло е обект на вдъхновение, съзерцание, изследване.

Изложбата ще бъде открита на 1 ноември, от 17 часа, в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon. "Заповядайте да споделите нашия празник, който е и празник на всички последователи на нашата дейност, автори с които работим и почитатели на стойностно изкуство! Освен на картините и скулптурите, резултат от "Диалози"-те между художниците, имаме и честта и възможността да се насладим на няколко музикални изпълнения - произведения на български композитори в изпълнение на Георги Черкин и лауратите на Международни Флейтов Конкурс - Асиа Сокол и Мина Кирилова", допълват от галерията.

Експозицията може да бъде разгледана до 10 декември 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на сайта на Le Papillon Art Gallery - artpapillon.com 

2025 © Варна е / снимки: Арт Галерия Папийон

Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

Експозицията "Хвърчащи истории" включва 24 творби
Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.

2026 © Варна е