Мобилно меню

Започна Пролетният салон на изкуствата във Варна

В програмата са включени десет концерта с класическа и фолклорна музика, две изложби, представяне на книга и ателие за създаване на авторски текстове "Малки тайни за пишещи"
Започна Пролетният салон на изкуствата във Варна

Десет концерта с класическа и фолклорна музика са включени в програмата на Пролетния салон на изкуствата 2025, който започна днес. Ще бъдат представени класически струнен квартет, класически клавирен концерт, камерен класически ансамбъл, клавирен рецитал, фолклорен концерт-спектакъл и пет хорови концерта - "България пее" (национална инициатива на Българския хоров съюз). В афиша на фестивала са още две изложби, представяне на книга и ателие за създаване на авторски текстове "Малки тайни за пишещи".

Програма на Пролетен салон на изкуствата 2025:

Откриване - 17.03.2025 г., 18:00 ч., ГХГ "Борис Георгиев" 

  • Концерт на Квартет към Държавна опера Пловдив в състав Божидар Бенев, Балаш Шварц, Христо Аролски и Анет Артинян 

20.03.2025г., 18:00 ч., ГХГ "Борис Георгиев" 

  • Ателие по творческо писане "Малки тайни за пишещи" с Ина Иванова
  • Ателието е ориентирано към хора, които искат да научат повече за собствените си креативни възможности. В рамките на 90 минути ще бъдат изпълнени кратки творчески задачи за създаване на авторски текст. Ателието е подходящо за хора над 16 годишна възраст. 

21.03.2025 г., 18:30 ч., галерия ЖарАрт, ул. "Шипка" 15

  • Изложба живопис "Пролетни настроения" на Бояна и Богдана Георгиеви

24.03.2025 г., 17:00 ч., Арт-салон на Радио Варна 

  • Представяне на книгата на Станислав Пенев "Бряг на любовта" 
    Станислав Пенев е роден във Варна през 1953 г., автор е на  десетки книги с поезия, литературни анализи, очерци, афоризми, текстове за деца. Член е на Съюза на българските писатели, главен редактор на в. "Литература и общество" (ЛИО), основател на Сдружение "Литературно Общество" – Варна. 

25.03. – 17.04.2025 г., Стъклен куб – Радио Варна 

  • 18:30 ч., Откриване изложба This world couldn’t see us – скулптурна инсталация на Добри Джуров и Данил Ушев

29.03.2025 г., 17:00 ч., Юнашки салон

  • Концерт на хор и ансамбъл ДФА "Българче"
    Детски фолклорен ансамбъл "Българче" е основан през 1960 г. към Пионерски дом първоначално само като танцов състав, а от 1993 г. към него са включени народен хор и оркестър. В ансамбъла участват повече от 200 деца в различни възрастови групи, които изучават стила и характера на българските народни танци и песни от различни етнографски региони на България, с цел съхраняване и продължаване на българските народни традиции, обичаи и танци. ДФА "Българче" е носител на много награди от фестивали и конкурси в страната и чужбина, включително почетен знак за заслуги към Варна – златен. 

02.04.2025г., 18:00 ч., ГХГ "Борис Георгиев" 

  • Концерт на клавирно дуо Сибила Константинова и Симеон Гошев
    Сибила Константинова е възпитаник на НУИ "Добри Христов", завършва бакалавърска и магистърска степен с концертен профил пиано в Академията за музика и театър "Гилдхол" в Лондон. Носител е на множество международни награди, специализира камерна музика в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.
    Симеон Гошев завършва музикалното си образование като магистър в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена (MDW), където учи при световноизвестните пианисти Щефан Владар, Олег Майсенберг и Лилия Зилберщайн, а от 2021 г. е част от елитния преподавателски състав на клавирната катедра в MDW. 

05.04.2025 г., 18:00 ч., ГХГ "Борис Георгиев" 

  • Концерт на Ансамбъл "По пътя на Музиката"
    Ирина Олшанска (цигулка), Ивайло Ангелов (виола), Нора Калчева (виолончело), Ника Марио Николова (контрабас), Симона Донова (флейта), Филип Тахмисян (обой), Радостин Златинов (кларинет), Илия Колев (валдхорна), Константина Тодорова (фагот), Десислава Ангелова (пиано). 
    Варненският ансамбъл "По пътя на музиката" е създаден в началото на 2024 г. от водещи млади музиканти, които за кратко време наложиха традиция в музикалната структура на градския афиш. Те са подготвили изключителна програма, която рядко се изпълнява на камерните сцени. 

11.04.2025 г., 18:00 ч. / 12.04.2025 г., 11:00 ч. и 18:00 ч. / 13.04.25г. – 11:00 ч. и 18:00 ч.

  • ГХГ "Борис Георгиев"
    IX Национална инициатива "България пее" - съвместен проект на Българския хоров съюз и Община Варна. Тя ще се проведе от 1 до 30 април 2025 г. на територията на цялата страна и е посветена на 150 години от рождението на композитора Добри Христов. В рамките на три дни във Варна ще имаме възможността да се радваме на пет хорови концерта с участието на 18 хорови колектива. 

Закриване - 17.04.2025г., 18:00 ч., Концертно студио - Радио Варна

  • Клавирен рецитал на Марио Бобоцов
    Марио Бобоцов завършва пиано в Национално музикално училище "Любомир Пипков" и продължава обучението си в Кралската консерватория в Бирмингам, Великобритания. Лауреат е на фондация "Йордан Камджалов" и 8-кратен носител на Мемориална стипендия "Лидия Кутева". Изнасял е множество рецитали в страната и чужбина. 

Всички събития в рамките на Пролетния салон на изкуствата 2025 са с вход свободен.

2025 © Варна е

Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

Експозицията "Хвърчащи истории" включва 24 творби
Изложба живопис на Лиляна Дворянова представя Галерия Le Papillon във Варна

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.

2026 © Варна е