Мобилно меню

Блестящо представяне на варненски балеринки на Международен танцов фестивал

Грациозните представителки на ОДК се завърнаха от Нови Сад с 4 първи и 1 второ място
Блестящо представяне на варненски балеринки на Международен танцов фестивал

Балерините на студио "Балет" при ЦПЛР – Общински детски комплекс, гр. Варна, се завърнаха с четири първи и едно второ място от Международния танцов фестивал в Нови Сад. Конкурсът в Сърбия се проведе от 17 до 19 март и събра множество талантливи деца от различни краища на света. Той е и един от най-силните в Европа.

Възпитаничките на Бистра Бъчварова бяха класирани първи за груповите си изпълнения при юношите в раздел "Класически балет" с танца "Приятелките на Жизел" и в раздел "Характерен танц" с "Испански танц".

Другите две първи места бяха за соловите изпълнения на Александра Динева и Диана Момчева. Второ място завоюва Камелия Ташева.

"Изключително съм доволна от представянето на момичетата. Конкуренцията бе много голяма. Благодаря на журито за високата оценка", сподели след завръщането си от Нови Сад ръководителката на малките балерини в ОДК - Бистра Бъчварова.

2023 © Варна е / снимка: ЦПЛР - Общински детски комплекс

Премиерен балет на сцената на "Опера в Летния театър" на 19 юни

60 балетисти ще участват в атрактивния спектакъл "Катарина, или Дъщерята на разбойника", който се поставя за първи път в България
Премиерен балет на сцената на "Опера в Летния театър" на 19 юни

Балетът "Катарина, или Дъщерята на разбойника" ще бъде представен за първи път в България, на сцената на "Опера в Летния театър", на 19 юни от 21 часа. Непоставяният повече от 100 години балет от средата на XIX век, е реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за най-голямата руска награда "Златната маска".

В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

Премиерата на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" е през 1846 г. в лондонския Royal Theater. След това "разбойничката от Абруцките планини" покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки "бандитската" тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата "Стратегически танц", който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век "Катарина" потъва в забвение.

"Съживена" от Сергей Бобров, специално за Варненската опера, хореографията на "Катарина" се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, оценявана подобаващо от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

За решението си да "съживи" "Катарина", Сергей Бобров разказва:

"Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано със значимите явления на балетния XIX век, се спряхме на "Катарина".

"Много неща привличат в този балет - той е бил сред най-популярните на XIX век. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино. Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата "разбойническа" картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият "Стратегически танц" е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата.

В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като "Жизел", "Силфида"). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не "музеен експонат".

2024 © Варна е / снимки: Държавна опера - Варна