Кои са балетните педагози на Варненската опера

В навечерието на Световния ден на балета 29 април 2024 г. Варненската опера отбелязва с благодарност балетните педагози, които развиват и надграждат постиженията в балетната трупа на оперния театър. Балетните педагози стоят зад всеки вълшебен танцов спектакъл и несъмнено те са ядрото, благодарение на което Варненският балет жъне аплодисменти на три континента.

Главният балетмайстор СЕРГЕЙ БОБРОВ от безкомпромисната школа на московския Болшой театър е творчески център и двигател на обновената балетна трупа на Варненската опера. Убеден е, че „Има големи и не толкова големи режисьори, затова има и големи и не толкова големи театри. Добър хореограф означава добър театър.“ Работата му като постановчик е подчинена на непрестанния му стремеж варненската трупа да става все по-успешна и все по-добра.

Хореографката СВЕТЛАНА ТОНШЕВА от Воронеж споделя ежедневието си с варненската трупа вече 8 години. Тя смята, че работата с млади артисти води до добър резултат „само ако равиваш способността си да мислиш конструктивно, да анализираш, да правиш изводи, да реализираш стратегия и безкрайно да работиш върху грешките си. Да излъжеш публиката е невъзможно – ако артистите са искрени и излизат на сцената с любов към зрителите в залата, успехът е гарантиран.“

НАТАЛИЯ МАТУС-МАРЧУК и съпругът ѝ АЛЕКСАНДЪР МАТУС-МАРЧУК от Москва работят с варненската трупа от близо 2 години, а преди това в продължение на 20 години са солисти в Руския академичен ансамбъл „Игор Моисеев“, където натрупват огромен опит. Наталия смята, че „е важна чистотата в танца, линията на кордебалета, но е особено важно артистите да разбират емоцията на това, което изпълняват. За нас като педагози е важно и да създадем у младите артисти доверие. Основните качества, за да станеш наистина добър балетист, са физически данни, трудолюбие и амбиция.“ За АЛЕКСАНДЪР МАТУС-МАРЧУК професията е потомствена. „Най-важното е да се репетира много, да се полага много труд. Балетът е тежък, в тази професия е нужна издръжливост. Трябва постоянно да мислиш какво и как танцуваш. Мислещият, разбиращият артист е добър артист“, казва той.

БАХИДЖАН СМАГУЛОВ от Казахстан, медалист от Международния балетен конкурс във Варна, е бил водещ балетен солист на Татарския и Казахския оперен театър. Любимият му балет е „Дон Кихот“, а танцът, който най-много харесва, е бялото адажио от „Лебедово езеро“. „Публиката по света приема много добре Балета на Варненската опера, защото спектаклите ни са на много високо ниво и винаги даваме максимума от себе си. Отличен кордебалет, добра актьорска игра, ярки, интересни солисти. По случай празника пожелавам на всички нас търпение, защото балетът е като раждането на дете – трябва да си търпелив, за да го гледаш как расте и се развива.“

НАТАЛИЯ БОБРОВА идва от Красноярск, за да стане балетна прима на Варненската опера. Като балетен педагог тя се старае да види във всеки артист индивидуалните му силни качества, за да подбере репертоар, който му подхожда. „Руската балетна школа акцентира върху емоциите, а западната школа е по-насочена към техниката. Не е интересно обаче да гледаш само техника, изпълнителят трябва да е артист. На публиката пожелавам, без значение какви спектакли посещава – балет, опера, театър – да обича изкуството, както го обичаме ние.“

МЕГАН РЕЙД, която е част от варненския балет от 5 години, първо като танцьор, а по-късно и като педагог, е родена в Лондон. За нея „сценичното присъствие е от особено значение, защото балетът разказва истории чрез танц“. Убедена е, че за варненската балетна трупа все повече ще се говори по цял свят, а предстоящата премиерна постановка на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ ще се нареди сред най-добрите заглавия на балетната компания.

Балетът "Катарина, или Дъщерята на разбойника" ще бъде представен за първи път в България, на сцената на "Опера в Летния театър", на 19 юни от 21 часа. Непоставяният повече от 100 години балет от средата на XIX век, е реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за най-голямата руска награда "Златната маска".

В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

Премиерата на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" е през 1846 г. в лондонския Royal Theater. След това "разбойничката от Абруцките планини" покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки "бандитската" тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата "Стратегически танц", който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век "Катарина" потъва в забвение.

"Съживена" от Сергей Бобров, специално за Варненската опера, хореографията на "Катарина" се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, оценявана подобаващо от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

За решението си да "съживи" "Катарина", Сергей Бобров разказва:

"Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано със значимите явления на балетния XIX век, се спряхме на "Катарина".

"Много неща привличат в този балет - той е бил сред най-популярните на XIX век. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино. Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата "разбойническа" картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият "Стратегически танц" е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата.

В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като "Жизел", "Силфида"). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не "музеен експонат".