Последен ден на фестивала Moving Body във Варна

За осми пореден път във Варна се провежда фестивалът Moving Body. Днес е последният му ден, в който организаторите са предвидили публиката да се потопи в преживяване във виртуалната реалност, да участва в разговори с режисьорите и да закрие фестивала с прожекции и парти. Прожекциите на късометражните танцови филми се провеждат от 21:30 ч. в Рубик Арт Център срещу Морска администрация.

Инициативата Moving Body започва като фестивал за съвременен танц, за да придобие днес по-широки измерения, в които артисти от цел свят изследват движението като проява на духа, креативността и проводник на послания.

„Как се движим? Какво ни кара да се движим? Към какво се движим? Как да се превърнем от индивидуално тяло в колективно, оформяйки бъдещето? Как се движим по време на катастрофа?“

Това са само чат от въпросите, които фестивалът си поставя задача да изследва, навлизайки отвъд чистия танц и стигайки до проекти, които се определят като движенчески изкуства.

В рамките на осмото издание на Moving Body от 7 до 9 юли са включени прожекции на международна селекция от късометражни филми за 2023 г., работилница за танц и кино с международни ментори; дискусии с местни и международни журналисти, режисьори, хореографи и други специални гости на фестивала, както и изпълнения на живо на най-новите произведения на Виолета Витанова и Станислав Генадиев, както и на Жана Пенчева в сътрудничество с варненския музикант Цветан Момчилов.

За трите фестивални вечери са предвидени общо 13 танцови филма, създадени от артисти от 9 нации, сред които САЩ, Франция, Великобритания, България и др. Темите изглеждат на пръв поглед много различни - от антикапиталистически утопии, вътрешни походи на човека за възстановяване след трагични лични събития, оптимистични истории за това, че "с хората се живее", през тотално себеотдаване и себезаличаване от любов. Това на практика са все пак сходни истории, които създават от индивидуално, някакво специфично колективно съзнание и тяло. Според организаторите, селекцията на фестивала Moving Body е любопитна, както за запалените любители на кинематографията, така и за зрителите на сценични и танцови изкуства.

В навечерието на Световния ден на балета 29 април 2024 г. Варненската опера отбелязва с благодарност балетните педагози, които развиват и надграждат постиженията в балетната трупа на оперния театър. Балетните педагози стоят зад всеки вълшебен танцов спектакъл и несъмнено те са ядрото, благодарение на което Варненският балет жъне аплодисменти на три континента.

Главният балетмайстор СЕРГЕЙ БОБРОВ от безкомпромисната школа на московския Болшой театър е творчески център и двигател на обновената балетна трупа на Варненската опера. Убеден е, че „Има големи и не толкова големи режисьори, затова има и големи и не толкова големи театри. Добър хореограф означава добър театър.“ Работата му като постановчик е подчинена на непрестанния му стремеж варненската трупа да става все по-успешна и все по-добра.

Хореографката СВЕТЛАНА ТОНШЕВА от Воронеж споделя ежедневието си с варненската трупа вече 8 години. Тя смята, че работата с млади артисти води до добър резултат „само ако равиваш способността си да мислиш конструктивно, да анализираш, да правиш изводи, да реализираш стратегия и безкрайно да работиш върху грешките си. Да излъжеш публиката е невъзможно – ако артистите са искрени и излизат на сцената с любов към зрителите в залата, успехът е гарантиран.“

НАТАЛИЯ МАТУС-МАРЧУК и съпругът ѝ АЛЕКСАНДЪР МАТУС-МАРЧУК от Москва работят с варненската трупа от близо 2 години, а преди това в продължение на 20 години са солисти в Руския академичен ансамбъл „Игор Моисеев“, където натрупват огромен опит. Наталия смята, че „е важна чистотата в танца, линията на кордебалета, но е особено важно артистите да разбират емоцията на това, което изпълняват. За нас като педагози е важно и да създадем у младите артисти доверие. Основните качества, за да станеш наистина добър балетист, са физически данни, трудолюбие и амбиция.“ За АЛЕКСАНДЪР МАТУС-МАРЧУК професията е потомствена. „Най-важното е да се репетира много, да се полага много труд. Балетът е тежък, в тази професия е нужна издръжливост. Трябва постоянно да мислиш какво и как танцуваш. Мислещият, разбиращият артист е добър артист“, казва той.

БАХИДЖАН СМАГУЛОВ от Казахстан, медалист от Международния балетен конкурс във Варна, е бил водещ балетен солист на Татарския и Казахския оперен театър. Любимият му балет е „Дон Кихот“, а танцът, който най-много харесва, е бялото адажио от „Лебедово езеро“. „Публиката по света приема много добре Балета на Варненската опера, защото спектаклите ни са на много високо ниво и винаги даваме максимума от себе си. Отличен кордебалет, добра актьорска игра, ярки, интересни солисти. По случай празника пожелавам на всички нас търпение, защото балетът е като раждането на дете – трябва да си търпелив, за да го гледаш как расте и се развива.“

НАТАЛИЯ БОБРОВА идва от Красноярск, за да стане балетна прима на Варненската опера. Като балетен педагог тя се старае да види във всеки артист индивидуалните му силни качества, за да подбере репертоар, който му подхожда. „Руската балетна школа акцентира върху емоциите, а западната школа е по-насочена към техниката. Не е интересно обаче да гледаш само техника, изпълнителят трябва да е артист. На публиката пожелавам, без значение какви спектакли посещава – балет, опера, театър – да обича изкуството, както го обичаме ние.“

МЕГАН РЕЙД, която е част от варненския балет от 5 години, първо като танцьор, а по-късно и като педагог, е родена в Лондон. За нея „сценичното присъствие е от особено значение, защото балетът разказва истории чрез танц“. Убедена е, че за варненската балетна трупа все повече ще се говори по цял свят, а предстоящата премиерна постановка на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ ще се нареди сред най-добрите заглавия на балетната компания.