Мобилно меню

Последен ден на фестивала Moving Body във Варна

Вижте какво предвижда програмата за 9 юли
Последен ден на фестивала Moving Body във Варна

За осми пореден път във Варна се провежда фестивалът Moving Body. Днес е последният му ден, в който организаторите са предвидили публиката да се потопи в преживяване във виртуалната реалност, да участва в разговори с режисьорите и да закрие фестивала с прожекции и парти. Прожекциите на късометражните танцови филми се провеждат от 21:30 ч. в Рубик Арт Център срещу Морска администрация.

Инициативата Moving Body започва като фестивал за съвременен танц, за да придобие днес по-широки измерения, в които артисти от цел свят изследват движението като проява на духа, креативността и проводник на послания.

„Как се движим? Какво ни кара да се движим? Към какво се движим? Как да се превърнем от индивидуално тяло в колективно, оформяйки бъдещето? Как се движим по време на катастрофа?“

Това са само чат от въпросите, които фестивалът си поставя задача да изследва, навлизайки отвъд чистия танц и стигайки до проекти, които се определят като движенчески изкуства.

В рамките на осмото издание на Moving Body от 7 до 9 юли са включени прожекции на международна селекция от късометражни филми за 2023 г., работилница за танц и кино с международни ментори; дискусии с местни и международни журналисти, режисьори, хореографи и други специални гости на фестивала, както и изпълнения на живо на най-новите произведения на Виолета Витанова и Станислав Генадиев, както и на Жана Пенчева в сътрудничество с варненския музикант Цветан Момчилов.

За трите фестивални вечери са предвидени общо 13 танцови филма, създадени от артисти от 9 нации, сред които САЩ, Франция, Великобритания, България и др. Темите изглеждат на пръв поглед много различни - от антикапиталистически утопии, вътрешни походи на човека за възстановяване след трагични лични събития, оптимистични истории за това, че "с хората се живее", през тотално себеотдаване и себезаличаване от любов. Това на практика са все пак сходни истории, които създават от индивидуално, някакво специфично колективно съзнание и тяло. Според организаторите, селекцията на фестивала Moving Body е любопитна, както за запалените любители на кинематографията, така и за зрителите на сценични и танцови изкуства.

2023 © Варна е

Премиерен балет на сцената на "Опера в Летния театър" на 19 юни

60 балетисти ще участват в атрактивния спектакъл "Катарина, или Дъщерята на разбойника", който се поставя за първи път в България
Премиерен балет на сцената на "Опера в Летния театър" на 19 юни

Балетът "Катарина, или Дъщерята на разбойника" ще бъде представен за първи път в България, на сцената на "Опера в Летния театър", на 19 юни от 21 часа. Непоставяният повече от 100 години балет от средата на XIX век, е реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за най-голямата руска награда "Златната маска".

В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

Премиерата на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" е през 1846 г. в лондонския Royal Theater. След това "разбойничката от Абруцките планини" покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки "бандитската" тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата "Стратегически танц", който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век "Катарина" потъва в забвение.

"Съживена" от Сергей Бобров, специално за Варненската опера, хореографията на "Катарина" се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, оценявана подобаващо от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

За решението си да "съживи" "Катарина", Сергей Бобров разказва:

"Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано със значимите явления на балетния XIX век, се спряхме на "Катарина".

"Много неща привличат в този балет - той е бил сред най-популярните на XIX век. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино. Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата "разбойническа" картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият "Стратегически танц" е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата.

В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като "Жизел", "Силфида"). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не "музеен експонат".

2024 © Варна е / снимки: Държавна опера - Варна