Със специална балетна гала във Варна: Отбелязват 30-годишния творчески юбилей на Анна Пампулова

Специална Балетна гала, посветена на 30 години творческа дейност на Анна Пампулова, ще представи Държавна опера Варна на 29 април 2024 г. от 19 часа, на Основна сцена. Значимостта на събитието се допълва от факта, че то ще се състои точно в международния ден на балета. 

Доц. д-р Анна Пампулова завършва Държавно хореографско училище със специалност „Класически балет“ и успоредно – експериментална театрална паралелка „4xC“ към 22-ра гимназия със специалност „Актьорско майсторство“ в София. 18 години е солистка в балетната трупа на Софийска опера и балет и гост-солистка в Държавен балет „Арабеск“. Бакалавър и магистър по „Балетна режисура“, НБУ, със специализация по Съвременни танцови техники във Виена. Анна Пампулова е автор на множество танцови спектакли, както и хореограф на редица театрални, оперни и мюзикълни проекти в Софийска опера и балет, Държавна опера Пловдив, Държавна опера Стара Загора, Държавна опера Бургас, Държавна опера Варна, Народен театър “Иван Вазов”, Театър София и др. Тя е доцент, доктор по Музикално и танцово изкуство към Нов български университет, където е преподавател и програмен директор на департамент „Театър”. 

Отличена с редица национални и международни награди за съвременна хореография и отличия за творчески екип към различни сценични проекти, сред които се открояват мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и операта „Хитрата лисичка“ на Варненската опера.

Балетният гала спектакъл за 30-годишната творческа дейност на Анна Пампулова, е изграден в три модула. Първата част съдържа предимно сола и дуети от награждавани творби на хореографката, включително от Варненския международен балетен конкурс. „Първата част е ретроспективна – започвам от по-миниатюрното, за да стигна до по-мащабното. В нея съм включила и цитат от мой спектакъл, в който ще участват 14 изпълнители от варненската балетна трупа. Солистичните номера също ще поверя на варненски танцьори, а един дует ще бъде поздрав от мои студенти в НБУ“, обяснява именитата хореографка.

„Тракийски танци“ от Петко Стайнов с хореография, танцова концепция и режисура на Анна Пампулова е вторият модул на Балетната гала. Целият цикъл се поставя хореографски за първи път и във Варна е първата му поява на голяма сцена след камерно изпълнение в софийска арт галерия. Транскрипцията на творбата за четири ръце на роял, дело на проф. Ромео Смилков, ще чуем в изпълнение на пианистите д-р Велислав Стоянов и Мартин Дафинов. Анна Пампулова споделя, че прави съвременна танцова интерпретация на „Тракийски танци“, с която показва, че тази музика е модерна, дълголетна, силно експресивна и изпълнена с красиви детайли. 

В третата част присъстват танцови откъси от мюзикълите „Калас и Онасис“, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“, по които Анна Пампулова работи във Варненската опера. Публиката ще им се наслади в съпровод на маестро Страцимир Павлов на рояла. Мотивът за репетицията и смяната на костюми присъства като обединяваща нишка между всички части на триптиха, изпълнен с чувство за хумор и изненади за публиката. 

„В последните години имам силно присъствие във Варненската опера и затова избрах точно тук да направя този спектакъл. Самата аз ще изляза на сцената, приятно ми е, чувствам се добре и искам да почета това, че живея чрез любимото си изкуство“, обобщава очакването за спектакъла Анна Пампулова.

Балетът "Катарина, или Дъщерята на разбойника" ще бъде представен за първи път в България, на сцената на "Опера в Летния театър", на 19 юни от 21 часа. Непоставяният повече от 100 години балет от средата на XIX век, е реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. Постановката на Сергей Бобров е номинирана в 10 категории за най-голямата руска награда "Златната маска".

В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

Премиерата на "Катарина, или Дъщерята на разбойника" е през 1846 г. в лондонския Royal Theater. След това "разбойничката от Абруцките планини" покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки "бандитската" тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата "Стратегически танц", който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век "Катарина" потъва в забвение.

"Съживена" от Сергей Бобров, специално за Варненската опера, хореографията на "Катарина" се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, оценявана подобаващо от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

За решението си да "съживи" "Катарина", Сергей Бобров разказва:

"Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано със значимите явления на балетния XIX век, се спряхме на "Катарина".

"Много неща привличат в този балет - той е бил сред най-популярните на XIX век. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино. Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата "разбойническа" картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият "Стратегически танц" е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата.

В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като "Жизел", "Силфида"). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не "музеен експонат".