111 години от първата българска морска победа отбелязаха във Варна

С военен ритуал пред Военноморския музей във Варна отбелязаха 111 години от първата българска морска победа – успешната атака на торпедоносеца „Дръзки” срещу турския крайцер „Хамидие”.

Строят на почетния караул от състава на Флотилия бойни и спомагателни кораби и Военноморска база Варна беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов. Представителният духов оркестър изпълни химна на Военноморските сили „Български моряк“.

На ритуала присъстваха заместник-областният управител на област Варна Огнян Рачев, новоизбраният кмет на Община Варна Благомир Коцев, както и заместник-кметът Пейчо Пейчев, началникът на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" флотилен адмирал Боян Медникаров, директорът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева, командири на военни формирования от гарнизона, представители на Съюза на ветераните от войните на България и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, много ветерани. На борда на кораба-музей бяха строени членове на Сдружение „Клуб миноносец „Дръзки“.

След словото на контраадмирал Кирил Михайлов пред Кораба-музей „Дръзки” и паметника на капитан І ранг Димитър Добрев, командвал отряда торпедоносци по време на бойните действия през 1912 година, бяха поднесени венци и цветя, съобщават от пресцентъра на ВМС.

Регионалният исторически музей във Варна представя най-старото обработено злато в света и други ценни находки от Варненския халколитен некропол в Общинския музей в Букурещ, Румъния. Изложбата ще остане в северната ни съседка до 29 март 2026 г.

Световноизвестният Варненски некропол I гостува за първи път Румъния. Част от експонатите никога не са напускали постоянната експозиция на музея във Варна, а други – като комплекса от Варненски некропол II, включително и най-старото обработено злато в света, в много редки случаи са пътували за представяне в чужбина. 

Експозицията включва находки от гробни комплекси от град Варна и региона. Концепцията на изложбата е да илюстрира представите за отвъдния живот, отразени в практикуваните през вековете погребални обреди от различните народи, населявали региона. Посетителите имат възможност да проследят развитието на разбиранията за задгробния живот през праисторическата, античната и средновековната епоха. Експонатите са свързани с проучвания, проведени при спасителни или редовни археологически разкопки, най-вече през втората половина на XX век. Античните некрополи на Одесос и Варненските енеолитни некрополи I и III , както и други обекти, се проучват и до ден днешен.

Погребалните обреди дават богата информация за религиозните възгледи, за обществения ред и организация, за различни социални аспекти. Данните за погребалните практики във Варненско сочат, че колкото по-назад във времето се проследяват, толкова повече, по-богати и по-ценни за епохата си са гробните дарове.

Пътешествието отвъд започва с мистериозните вярвания през каменно-медната епоха и завършва с християнските средновековни обичаи. Забележим е контрастът между отделните погребални практики и възприятия за задгробния живот, които явно не се обуславят от общия технологичен напредък на човечеството, а са продукт на собствени – понякога уникални, виждания и представи, съобщават от РИМ – Варна.