126 години от смъртта на Капитан Петко войвода отбелязаха във Варна

Военен ритуал за отдаване на почит пред паметта на Капитан Петко войвода се проведе във Варна по повод 126 години от смъртта на героя. В тържественото честване пред паметника на войводата на централните варненски гробища се включиха представителният духов оркестър и почетен караул от Военноморските сили. 

Строят на почетния караул беше приет от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов. 

Свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия отслужиха заупокойна молитва, след което с военен ритуал на надгробния паметник бяха положени венци и цветя. 

Общоградското поклонение на гроба на войводата беше организирано от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” – Варна, със съдействието на Община Варна, Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните на България.

Капитан Петко войвода се заселва във Варна през 1880 г. и живее в града до смъртта си през 1900 г. От 1990 г. насам годишнината от кончината му се отбелязва официално на мястото, където е погребан.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.