139 години от Съединението отбелязаха във Варна

Варна празнува 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Събитието бе отбелязано с празнична програма в морската столица.

Честването започна с военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. "Независимост". Последва традиционното празнично шествие по бул. "Мария Луиза", до паметника на загиналите в Сръбско-българската война, където варненски и великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва за отдалите живота си за Родината българи. Честването на Съединението продължи с церемония по поднасяне на венци и цветя с военен ритуал на паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Като част от празничната програма от 11 часа на сцена "Раковина" в Морската градина започна и XVIII Областен празник на фолклорното изкуство "Песни на брега", с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005".

Традиционната за празника историческа възстановка на събитията от 1885 година се проведе на пл. "Независимост" в центъра на града.  И тази година актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След края на историческата възстановка кметът Благомир Коцев се включи в гражданското шествие за празника, което премина по пешеходната част на бул. "Княз Борис I" и завърши с българско хоро на входа на Морската градина.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.