139 години от Съединението отбелязаха във Варна

Варна празнува 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Събитието бе отбелязано с празнична програма в морската столица.

Честването започна с военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. "Независимост". Последва традиционното празнично шествие по бул. "Мария Луиза", до паметника на загиналите в Сръбско-българската война, където варненски и великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва за отдалите живота си за Родината българи. Честването на Съединението продължи с церемония по поднасяне на венци и цветя с военен ритуал на паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Като част от празничната програма от 11 часа на сцена "Раковина" в Морската градина започна и XVIII Областен празник на фолклорното изкуство "Песни на брега", с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005".

Традиционната за празника историческа възстановка на събитията от 1885 година се проведе на пл. "Независимост" в центъра на града.  И тази година актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След края на историческата възстановка кметът Благомир Коцев се включи в гражданското шествие за празника, което премина по пешеходната част на бул. "Княз Борис I" и завърши с българско хоро на входа на Морската градина.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.