139 години от Съединението отбелязаха във Варна

Варна празнува 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Събитието бе отбелязано с празнична програма в морската столица.

Честването започна с военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. "Независимост". Последва традиционното празнично шествие по бул. "Мария Луиза", до паметника на загиналите в Сръбско-българската война, където варненски и великопреславски митрополит Йоан отслужи заупокойна молитва за отдалите живота си за Родината българи. Честването на Съединението продължи с церемония по поднасяне на венци и цветя с военен ритуал на паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Като част от празничната програма от 11 часа на сцена "Раковина" в Морската градина започна и XVIII Областен празник на фолклорното изкуство "Песни на брега", с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005".

Традиционната за празника историческа възстановка на събитията от 1885 година се проведе на пл. "Независимост" в центъра на града.  И тази година актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След края на историческата възстановка кметът Благомир Коцев се включи в гражданското шествие за празника, което премина по пешеходната част на бул. "Княз Борис I" и завърши с българско хоро на входа на Морската градина.

На 10 ноември (понеделник) Парк-музей "Владислав Варненчик", филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи 581 години от Битката при Варна с нова фотодокументална изложба.

Специално в деня на годишнината Парк-музеят ще бъде отворен извънредно за посетители от 10 до 17:30 часа.

Изложбата "Паметните знаци за Битката при Варна" за първи път представя хронологията и любопитната събитийност около изграждането и поставянето на паметни знаци, увековечили спомена за състоялата се през 1444 г. битка на народите. Богатият графичен материал илюстрира инициативите, които материализират стремежа да бъде показана значимостта на битката и личностите, определили хода на историята в  Европейския Югоизток през Средновековието. 

Разказът проследява пътя от създаването на мемориалния комплекс на мястото на битката, обогатяването му и поставянето на началото на музейната експозиция. Представена е решаващата роля на полк. Петър Димков за построяването на парка-мавзолей "Владислав Варненчик", както и усилията на членовете от Инициативния комитет. Не са пропуснати и първите реализирани мемориални свидетелства, сред които разрушеният паметник, положен през 1856 г. от полски войници, под командването на граф Владислав Замойски (1803 – 1868), с който монумент те дават израз на почитта на своя народ към крал Владислав III и загиналите с него полски рицари. 

В изложбата е отредено и специално място на личностите, вплели своята упоритост, талант и умения в художественото оформление и постигането на желаното естетическо внушение на знаците-символи за съхранената памет. По реализацията на творческите проекти, свързани с основните елементи от мемориалния комплекс работят изтъкнати и доказали се професионалисти като арх. Антон Новак, арх. Антон Франгя, арх. Камен Горанов, проф. Георги Богданов, проф. Михайло Парашчук, художникът Сами Биджерано и др. 

В изложбата "Паметните знаци за Битката при Варна" варненци и гостите на града ще имат възможност да проследят всички следи, нарочно оставени, за да не бъде забравена историята на битката и ще проследят работата на редица дейци и творци, успели да съхранят важна нишка от общото минало на народите от Балканите, Централна и Югоизточна Европа.