140 години от Съединението на България отбелязаха във Варна

С тържествен военен ритуал и полагане на венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ във Варна започнаха честванията на 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

На церемонията присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, изпълняващият функциите кмет на Варна Павел Попов, началникът на щаба на Военноморските сили кап. I ранг Божидар Иванов, народни представители, районни кметове, представители на политически партии, духовници, дипломати, ветерани, представители на университети, обществени организации и граждани.

Под звуците на представителния духов оркестър на ВМС последва традиционното празнично шествие по бул. „Мария Луиза“, което стигна до паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

Там духовници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на героите, дали живота си за обединението на България. След това церемонията продължи с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Част от празничната програма във Варна по повод Деня на Съединението беше и XIX Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“. Той се проведе на сцена “Раковина” в Морската градина с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. 

Важна част от честванията беше и историческа възстановка на събитията от 1885 година.

На площад „Независимост“ в центъра на града актьори пресъздадоха момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. 

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.