140 години от създаването на Осми приморски полк отбелязаха във Варна

140-ата годишнина от създаването на Осми приморски полк беше отбелязана с военен ритуал пред паметника портал във Варна. Събитието бе организирано от регионалният клон  "Осми пехотен Приморски полк" към Национално дружество "Традиция", Регионалния исторически музей във Варна и Военноморските сили на Република България, със съдействието на Община Варна.

Строят на почетния караул от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" беше приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

Пред паметника, на който са изписани имената на загиналите за Родината вòйни от полка, да отдадат своята почит и признателност към героизма им, бяха дошли кметът на Община Варна, председателят на Общинския съвет, заместник-областният управител на област Варна, кметове на райони, представители на областната и общинска администрации, членове на военно-патриотични и родолюбиви организации и съюзи, на политически партии, граждани.

Слово по случай годишнината и славния боен път на полка произнесе управителят на регионалния клон към Национално дружество "Традиция" инж. Христо Станев.

Свещеници от Варненска и Великопреславска Света митрополия отслужиха заупокойна молитва. Ритуалът продължи с едноминутно мълчание в памет на загиналите за България и поднасяне на венци и цветя.

След изпълнение на химна на Република България, почетният караул и оркестърът преминаха в тържествен марш пред паметника.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.