155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязват с премиера на нова книга в Музея на Възраждането

На 6 юли отбелязваме 155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Новата книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“, посветена на близък съратник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще бъде представена в Музея на Възраждането във Варна днес, от 17.00 ч.

Заможният търговец Спиро Константинов, родом от Арбанаси - будна и харизматична личност, жертва цялото си състояние за свободата на България. Отдал целия си живот на тази кауза, участник в Кримската война, Спиро е човекът, който закупува прочутите саби с револвери на двамата войводи. Неговите спомени оживяват по страниците на най-новата книга, посветена на ярката му личност, която  е дело на д-р Красимира Лангхайнрих.

Нейната първа книга „Проф. Вакарелски, хроника на рода Вакарелски“ обръща внимание на герои, свързани с прословутия род. Новата й книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“ засяга темата кой стои зад героите и самоотвержените борци за свободата на България, хората от „втората“ линия, както самата авторка ги определя, без чиято подкрепа не би бил възможен подвигът и героичното дело на нашите революционери. Тези личности, с изключителни заслуги за нашето освобождение, са почти неизвестни. И това е особеното в новата й книга: да се осветли дейността на поборниците, останали десетки години в сянката на историята.

Днес в Музея на Възраждането се пази револверната сабя на Хаджи Димитър, която е била закупена първа. В своите следосвобожденски спомените старият Спиро припомня как самият Хаджи Димитър го завел в магазина на Ламбро Хаджи Данаилов, където купил сабята, а думите на воеводата дълго отеквали в съзнанието му; „Бае Спиро, тази сабя е благословена от милостива Бога!“

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.