155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязват с премиера на нова книга в Музея на Възраждането

На 6 юли отбелязваме 155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Новата книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“, посветена на близък съратник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще бъде представена в Музея на Възраждането във Варна днес, от 17.00 ч.

Заможният търговец Спиро Константинов, родом от Арбанаси - будна и харизматична личност, жертва цялото си състояние за свободата на България. Отдал целия си живот на тази кауза, участник в Кримската война, Спиро е човекът, който закупува прочутите саби с револвери на двамата войводи. Неговите спомени оживяват по страниците на най-новата книга, посветена на ярката му личност, която  е дело на д-р Красимира Лангхайнрих.

Нейната първа книга „Проф. Вакарелски, хроника на рода Вакарелски“ обръща внимание на герои, свързани с прословутия род. Новата й книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“ засяга темата кой стои зад героите и самоотвержените борци за свободата на България, хората от „втората“ линия, както самата авторка ги определя, без чиято подкрепа не би бил възможен подвигът и героичното дело на нашите революционери. Тези личности, с изключителни заслуги за нашето освобождение, са почти неизвестни. И това е особеното в новата й книга: да се осветли дейността на поборниците, останали десетки години в сянката на историята.

Днес в Музея на Възраждането се пази револверната сабя на Хаджи Димитър, която е била закупена първа. В своите следосвобожденски спомените старият Спиро припомня как самият Хаджи Димитър го завел в магазина на Ламбро Хаджи Данаилов, където купил сабята, а думите на воеводата дълго отеквали в съзнанието му; „Бае Спиро, тази сабя е благословена от милостива Бога!“

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.