155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязват с премиера на нова книга в Музея на Възраждането

На 6 юли отбелязваме 155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Новата книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“, посветена на близък съратник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще бъде представена в Музея на Възраждането във Варна днес, от 17.00 ч.

Заможният търговец Спиро Константинов, родом от Арбанаси - будна и харизматична личност, жертва цялото си състояние за свободата на България. Отдал целия си живот на тази кауза, участник в Кримската война, Спиро е човекът, който закупува прочутите саби с револвери на двамата войводи. Неговите спомени оживяват по страниците на най-новата книга, посветена на ярката му личност, която  е дело на д-р Красимира Лангхайнрих.

Нейната първа книга „Проф. Вакарелски, хроника на рода Вакарелски“ обръща внимание на герои, свързани с прословутия род. Новата й книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“ засяга темата кой стои зад героите и самоотвержените борци за свободата на България, хората от „втората“ линия, както самата авторка ги определя, без чиято подкрепа не би бил възможен подвигът и героичното дело на нашите революционери. Тези личности, с изключителни заслуги за нашето освобождение, са почти неизвестни. И това е особеното в новата й книга: да се осветли дейността на поборниците, останали десетки години в сянката на историята.

Днес в Музея на Възраждането се пази револверната сабя на Хаджи Димитър, която е била закупена първа. В своите следосвобожденски спомените старият Спиро припомня как самият Хаджи Димитър го завел в магазина на Ламбро Хаджи Данаилов, където купил сабята, а думите на воеводата дълго отеквали в съзнанието му; „Бае Спиро, тази сабя е благословена от милостива Бога!“

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.