Мобилно меню

155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязват с премиера на нова книга в Музея на Възраждането

В Музея се пази оригинална сабя на Хаджи Димитър
155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа отбелязват с премиера на нова книга в Музея на Възраждането
790

На 6 юли отбелязваме 155 години от подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Новата книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“, посветена на близък съратник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа ще бъде представена в Музея на Възраждането във Варна днес, от 17.00 ч.

Заможният търговец Спиро Константинов, родом от Арбанаси - будна и харизматична личност, жертва цялото си състояние за свободата на България. Отдал целия си живот на тази кауза, участник в Кримската война, Спиро е човекът, който закупува прочутите саби с револвери на двамата войводи. Неговите спомени оживяват по страниците на най-новата книга, посветена на ярката му личност, която  е дело на д-р Красимира Лангхайнрих.

Нейната първа книга „Проф. Вакарелски, хроника на рода Вакарелски“ обръща внимание на герои, свързани с прословутия род. Новата й книга „Поборникът Спиро Константинов и сабите на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа“ засяга темата кой стои зад героите и самоотвержените борци за свободата на България, хората от „втората“ линия, както самата авторка ги определя, без чиято подкрепа не би бил възможен подвигът и героичното дело на нашите революционери. Тези личности, с изключителни заслуги за нашето освобождение, са почти неизвестни. И това е особеното в новата й книга: да се осветли дейността на поборниците, останали десетки години в сянката на историята.

Днес в Музея на Възраждането се пази револверната сабя на Хаджи Димитър, която е била закупена първа. В своите следосвобожденски спомените старият Спиро припомня как самият Хаджи Димитър го завел в магазина на Ламбро Хаджи Данаилов, където купил сабята, а думите на воеводата дълго отеквали в съзнанието му; „Бае Спиро, тази сабя е благословена от милостива Бога!“

2023 © Варна е

Продължава археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос

Целта е да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна
Продължава археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос

Започна вторият етап на археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос в градинката между улиците "Цариброд", "Цар Симеон I", "Козлодуй" и "Д-р Людвиг Заменхоф". Проучването се извършва с разрешение, издадено от Съвет за теренни проучвания към Министерство на културата.

Изпълнението на втори етап на археологическо проучване вече е в ход и ще продължи 22 дни.

Резултатите от него и препоръките на комисията, която ще ги приема, ще бъдат отразени в техническата документация към дейност "Проектиране, ремонт и поддръжка на сектор от късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII в.)" към проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", чието изпълнение Община Варна започна през 2026 г.

Изготвено е и Техническо задание за проектиране на дейности по консервация, реставрация и експониране на разкритите структури, което е съгласувано с Министерство на културата с изискване да се извърши пълно проучване на парковата площ в участъка на север от разкритата крепостна стена.

При първия етап на археологическото проучване са разкрити Сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, Сектор от югозападната част на укрепителната система на Късноантичния Одесос и Военен склад (построен през 1832-1834 г.) и по-късно познат като "Беглишки хамбар" - "Държавен склад" с клон на "Българска търговска банка" до 1936 г.

Археологическите структури имат голяма научна, културна и експозиционна стойност, поради което необходимите за съхранението им мерки по консервация, реставрация и експониране са включени в проекта. Целта е  да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Община Варна