Археологът Николай Овчаров представя новата си книга във Варна

Още с излизането си, втората книга от поредицата на популярния археолог проф. Николай Овчаров за живота в България през Средновековието – "Аристокрацията на Второто българско царство", се превърна в бестселър сред любителите на историята и се нареди на челните места в класациите в книжарниците.

След успешната премиера на книгата в София луксозното издание с твърди корици и над 40 страници цветни снимки предстои да бъде представено и пред публиката във Варна.

"Аристокрацията на Второто българско царство" ще очаква своите читатели на 12 май от 18:00 ч. в арт салон "Радио Варна" (бул. "Приморски" 22), а заедно с автора книгата ще представи Станислав Пенев.

Входът на събитието ще бъде свободен за посетителите. 

В "Аристокрацията на Второто българско царство" проф. Овчаров търси отговорите на множество въпроси, свързани с устройството на обществено-политическите и икономическите отношения в българското общество в периода XII – XIV век, а най-ключовият от тях е:

"Имало ли е феодализъм от западен тип в България?".

Проф. Овчаров подчертава, че знанията ни за аристократите в периода са изключително ограничени поради факта, че голяма част от документите са унищожени по време на османското нашествие. Но въпреки това в запазените хроники и документи от български, сръбски, византийски, западноевропейски, влашки и молдовски източници е скрита ключова и често пренебрегвана информация за българските аристократи преди и по време на османското владичество.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.