Археологът Николай Овчаров представя новата си книга във Варна

Още с излизането си, втората книга от поредицата на популярния археолог проф. Николай Овчаров за живота в България през Средновековието – "Аристокрацията на Второто българско царство", се превърна в бестселър сред любителите на историята и се нареди на челните места в класациите в книжарниците.

След успешната премиера на книгата в София луксозното издание с твърди корици и над 40 страници цветни снимки предстои да бъде представено и пред публиката във Варна.

"Аристокрацията на Второто българско царство" ще очаква своите читатели на 12 май от 18:00 ч. в арт салон "Радио Варна" (бул. "Приморски" 22), а заедно с автора книгата ще представи Станислав Пенев.

Входът на събитието ще бъде свободен за посетителите. 

В "Аристокрацията на Второто българско царство" проф. Овчаров търси отговорите на множество въпроси, свързани с устройството на обществено-политическите и икономическите отношения в българското общество в периода XII – XIV век, а най-ключовият от тях е:

"Имало ли е феодализъм от западен тип в България?".

Проф. Овчаров подчертава, че знанията ни за аристократите в периода са изключително ограничени поради факта, че голяма част от документите са унищожени по време на османското нашествие. Но въпреки това в запазените хроники и документи от български, сръбски, византийски, западноевропейски, влашки и молдовски източници е скрита ключова и често пренебрегвана информация за българските аристократи преди и по време на османското владичество.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.