Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

На 10 ноември (понеделник) Парк-музей "Владислав Варненчик", филиал на Националния военноисторически музей, ще отбележи 581 години от Битката при Варна с нова фотодокументална изложба.

Специално в деня на годишнината Парк-музеят ще бъде отворен извънредно за посетители от 10 до 17:30 часа.

Изложбата "Паметните знаци за Битката при Варна" за първи път представя хронологията и любопитната събитийност около изграждането и поставянето на паметни знаци, увековечили спомена за състоялата се през 1444 г. битка на народите. Богатият графичен материал илюстрира инициативите, които материализират стремежа да бъде показана значимостта на битката и личностите, определили хода на историята в  Европейския Югоизток през Средновековието. 

Разказът проследява пътя от създаването на мемориалния комплекс на мястото на битката, обогатяването му и поставянето на началото на музейната експозиция. Представена е решаващата роля на полк. Петър Димков за построяването на парка-мавзолей "Владислав Варненчик", както и усилията на членовете от Инициативния комитет. Не са пропуснати и първите реализирани мемориални свидетелства, сред които разрушеният паметник, положен през 1856 г. от полски войници, под командването на граф Владислав Замойски (1803 – 1868), с който монумент те дават израз на почитта на своя народ към крал Владислав III и загиналите с него полски рицари. 

В изложбата е отредено и специално място на личностите, вплели своята упоритост, талант и умения в художественото оформление и постигането на желаното естетическо внушение на знаците-символи за съхранената памет. По реализацията на творческите проекти, свързани с основните елементи от мемориалния комплекс работят изтъкнати и доказали се професионалисти като арх. Антон Новак, арх. Антон Франгя, арх. Камен Горанов, проф. Георги Богданов, проф. Михайло Парашчук, художникът Сами Биджерано и др. 

В изложбата "Паметните знаци за Битката при Варна" варненци и гостите на града ще имат възможност да проследят всички следи, нарочно оставени, за да не бъде забравена историята на битката и ще проследят работата на редица дейци и творци, успели да съхранят важна нишка от общото минало на народите от Балканите, Централна и Югоизточна Европа.