Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.