Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Във Варна тържествено се отбелязва 141-вата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. С военен ритуал бяха положени венци и цветя пред паметната плоча на княз Александър Батенберг до сградата на Държавен архив Варна, след което Представителният духов оркестър поведе шествие по бул. "Мария Луиза" до "Паметник на приморци, загинали в Сръбско-българската война през 1885 г". 

Пред паметника командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, прие строя на почетния караул. Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите войни. Бяха положени венци и цветя и почетният караул премина в тържествен марш.

За поредна година Община Варна, доброволци и членове на патриотични съюзи организират историческа възстановка на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Точно във Варна, Съединението е официално обявено от княз Александър Батенберг.