Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Всяка година на Архангелова (мъжка) задушница Българската армия провежда военни ритуали в памет на загиналите във войните български вòйни. 

На този ден изразяваме своето преклонение пред паметта на героите и почитаме храброто българско войнство, което народът винаги, в мир и в бран, е уважавал и към което продължава да изразява своите чувства на признателност за достойната служба на Родината.

На 1 ноември, във Варна се проведе ритуал, организиран съвместно oт Командването на Военноморските сили, Варненска и Великопреславска Света митрополия и Община Варна, с участието на Представителния духов оркестър на флота, почетен караул и венценосци от Военноморските сили и офицери от Щаба на Военноморските сили.

В района на Старите гробища, пред "Паметника на загиналите офицери, подофицери и войници във войните 1912-1918 г.", свещеници от Митрополията отслужиха заупокойна молитва, след което бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната на Република България, началника на отбраната, от областния управител на Варненска област Андрияна Андреева, заместник-кмета на Община Варна Илия Коев, заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински, представители на военно-патриотични съюзи и организации.

Ритуалът по почитане паметта на загиналите за свободата на България е въведен през 1880 г., след което за известно време е прекъснат и отново възстановен през 1990 г. 

Почетена бе и паметта на починалия през 2013 г. Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, както и на митрополитите Йосиф (1937 – 1988) и Симеон (1872 - 1937), чиито мощи също почиват в Старите варненски гробища.