Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.