Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Започна вторият етап на археологическото проучване на крепостната стена на Античния Одесос в градинката между улиците "Цариброд", "Цар Симеон I", "Козлодуй" и "Д-р Людвиг Заменхоф". Проучването се извършва с разрешение, издадено от Съвет за теренни проучвания към Министерство на културата.

Изпълнението на втори етап на археологическо проучване вече е в ход и ще продължи 22 дни.

Резултатите от него и препоръките на комисията, която ще ги приема, ще бъдат отразени в техническата документация към дейност "Проектиране, ремонт и поддръжка на сектор от късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII в.)" към проект "Варна - град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион", чието изпълнение Община Варна започна през 2026 г.

Изготвено е и Техническо задание за проектиране на дейности по консервация, реставрация и експониране на разкритите структури, което е съгласувано с Министерство на културата с изискване да се извърши пълно проучване на парковата площ в участъка на север от разкритата крепостна стена.

При първия етап на археологическото проучване са разкрити Сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, Сектор от югозападната част на укрепителната система на Късноантичния Одесос и Военен склад (построен през 1832-1834 г.) и по-късно познат като "Беглишки хамбар" - "Държавен склад" с клон на "Българска търговска банка" до 1936 г.

Археологическите структури имат голяма научна, културна и експозиционна стойност, поради което необходимите за съхранението им мерки по консервация, реставрация и експониране са включени в проекта. Целта е  да бъде съхранено и популяризирано културно-историческото наследство на Варна.