Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Девня се готви за деветото издание на античния фестивал "Марцианопол – животът в древния град", което ще се проведе на 20 септември. 

"На прага на есента, когато преди две хилядолетия римските легиони са се завръщали от поход, започвал главният празник в империята Ludi Romani (Римски игри) – древен фестивал посветен на бог Юпитер, по време на който се организирали пиршества, гладиаторски игри, увеселения и забави за войската и народа. Нашият фестивал вече девет години пресъздава на живо празника на предците ни за жителите и гостите на града", разказа кметът на Девня Свилен Шитов по повод предстоящия празник.

В него ще вземат участие групи за исторически възстановки, които ще пристигнат за фестивала от различни краища на България и чужбина. Сдружението за възстановяване и съхранение на българските традиции "Авитохол" от Варна, Школата за исторически бойни изкуства на кон "Мадарски конник" от Обзор, сдруженията "Вила Аквила" от Свищов и "Виа Претория" от София, както и гостите от Румъния - Asociatia Culturala Tomis от Констанца и Nokors от Букурещ ще възкресят военното дело и древните традиции, съпътствали ежедневието и бита на народите, населявали територията на съвременна Девня.

Официалното откриване на фестивала е в 11 часа на 20 септември, но още от 10 часа участниците ще бъдат в Античния амфитеатър, готови да се срещнат с гостите, да отговарят на въпросите им и да се снимат с тях.

Както винаги, ВХОДЪТ за събитието е СВОБОДЕН!