Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Пергамент, датиран от 1351 година, беше дарен на Държавния архив във Варна. Документът е най-старият, съхраняван в архивите у нас.

В продължение на векове той е предаван от поколение на поколение в семейството на дарителя Тони Хаджиев. Пергаментът е финансов документ за заем. Историята му започва в Марсилия, в дома на нотариуса Андреа де Кастан. Векове по-късно той е пренесен във Варна от наследничка на рода Кастан и съпруга ѝ Анж Дюрони – бъдещият испански консул във Варна, чийто пряк роднина е Тони Хаджиев. Документът е изписан на латински, като текстът е разчетен от проф. Александър Николов - специалист по средновековен латински.

"Този документ представлява пергамент, приблизително А4 формат. Написан е с мастило върху кожа. Палимпсест – това означава, че документът е преизползван. Имало е текст, след това текстът е заличен и върху него е оригиналният, който е в момента разчетен текст.", коментира началникът на Отдел "Държавен архив" - Варна Донка Николова пред камерата на БНТ.