Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

С общоградско поклонение във Варна отбелязаха 150 години от подвига и гибелта на великия български поет и революционер Христо Ботев. Церемонията се проведе пред паметника на националния герой в Алеята на Възраждането в Морската градина в присъствието на представители на държавната и местната власт, обществени организации, ученици, студенти и граждани.

В знак на признателност към делото на своя патрон цветя положиха и децата от ДГ №8 "Христо Ботев" и представители на Народно читалище "Христо Ботев", както и представители на студентските съвети на Икономическия университет – Варна и Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов".

В памет на Христо Ботев и на всички български герои, отдали живота си за свободата на отечеството, беше отслужена заупокойна молитва от свещеници на Варненската и Великопреславска света митрополия.

В края на церемонията почетният караул на Военноморските сили премина в тържествен марш.

По време на поклонението беше подчертано, че и днес Ботев остава ярък нравствен ориентир за българското общество. Неговият живот и саможертва ни напомнят за силата на принципите, за смелостта да отстояваш истината и за непримиримостта към неправдата. 

"Днес, 150 години след гибелта на Христо Ботев, ние не просто отбелязваме годишнина. Ние подновяваме една клетва – клетвата да помним, да пазим историческата истина, да възпитаваме младите хора в уважение към героите и да не допускаме имената на великите българи да се превръщат в празни думи. Защото народът, който пази своите герои, пази и собственото си достойнство", беше казано още по време на церемонията.

В памет на Христо Ботев и на всички загинали за свободата на България, точно в 12:00 ч. в цялата страна прозвуча вой на сирени.