Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.