Ценни вещи на революционера Ташко Костов излагат в Музея за нова история на Варна 

Музеят за нова история на Варна ще представи в специална експозиция ценни вещи на революционера Ташко Костов. Изложбата ще бъде официално открита в 10 часа на 16 януари. Експозицията е осъществена благодарение на дарение, направено от наследниците на революционера в началото на 2025 година. Близките на Ташко Костов са предоставили за историческата експозиция сабята на войводата, негови лични вещи, ордени, снимки и автентичен негов портрет, информираха от ръководството на музея. По време на официалното откриване на изложбата, любителите на българската история ще имат възможност да се срещнат и лично с дарителите на музейните експонати. 

Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония (т.е. южна, българска Македония). Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. 

Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-а Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на "летящ" партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. 

Ташко Салашки е награден с български военен орден "За храброст“ IV степен.

Революционерът умира във Варна през 1975 г., а днес неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.