Фестивал в Девня възкреси живота в Древния Рим

Седмото издание на фестивала "Марцианопол - животът в Древния град" се проведе в амфитеатъра на Девня и събра групи за исторически възстановки от България и Румъния. Проявата беше открита от кмета Свилен Шитов. 

"Девня е скромен, но достоен наследник на Марцианопол и този фестивал е уважението и почитта, които даваме всяка година на хората, превърнали това място в истински притегателен център за цялата околност. Ние сме се събрали обаче не просто да покажем живота преди две хилядолетия, тук сме, за да научим нещо ново, да почувстваме вълнението на арената, да се възхитим на хубавата музика. Ако през останалата част от годината сме лекари, моряци, шофьори или хлебари, днес всички сме римляни."

За поредна година хиляди зрители се потопиха в магията на битките на римските легиони, притаиха дъх по време на гладиаторски дуели и екстремната езда на участниците във фестивала, възхитиха се на уменията на майсторите на древни занаяти, насладиха се на музиката на дуо KsANa и звука на античните инструменти, представени от дует "Фрея".

В духа на Древния Рим, фестивалът в Девня осигури на зрителите хляб и зрелища. Наред с атрактивната програма, гостите имаха възможност да се включат в състезанието по скоростно надяждане "Римски чревоугодник", а победителят в него си тръгна с награда от 100 лв.

Специален гост на фестивала тази година беше група "Хоризонт", която зарадва с изпълненията си гостите на проявата. След рок концерта, зрителите се насладиха и на огненото шоу на клуб "Дивинитас".

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.