Фестивал в Девня възкреси живота в Древния Рим

Седмото издание на фестивала "Марцианопол - животът в Древния град" се проведе в амфитеатъра на Девня и събра групи за исторически възстановки от България и Румъния. Проявата беше открита от кмета Свилен Шитов. 

"Девня е скромен, но достоен наследник на Марцианопол и този фестивал е уважението и почитта, които даваме всяка година на хората, превърнали това място в истински притегателен център за цялата околност. Ние сме се събрали обаче не просто да покажем живота преди две хилядолетия, тук сме, за да научим нещо ново, да почувстваме вълнението на арената, да се възхитим на хубавата музика. Ако през останалата част от годината сме лекари, моряци, шофьори или хлебари, днес всички сме римляни."

За поредна година хиляди зрители се потопиха в магията на битките на римските легиони, притаиха дъх по време на гладиаторски дуели и екстремната езда на участниците във фестивала, възхитиха се на уменията на майсторите на древни занаяти, насладиха се на музиката на дуо KsANa и звука на античните инструменти, представени от дует "Фрея".

В духа на Древния Рим, фестивалът в Девня осигури на зрителите хляб и зрелища. Наред с атрактивната програма, гостите имаха възможност да се включат в състезанието по скоростно надяждане "Римски чревоугодник", а победителят в него си тръгна с награда от 100 лв.

Специален гост на фестивала тази година беше група "Хоризонт", която зарадва с изпълненията си гостите на проявата. След рок концерта, зрителите се насладиха и на огненото шоу на клуб "Дивинитас".

Варненци отбелязаха 111-ата годишнина от едно от най-трагичните събития в историята на ХХ век - Арменският геноцид от 1915 година. Събитието в знак на почит пред паметта на 1,5 милиона невинни жертви се състоя пред паметника в градинката на Регионалния исторически музей, издигнат през 2004 г. като знак на благодарност към българския народ за приемането на арменските бежанци след събитията от 1915 година.

По-рано през деня представители на арменска общност във Варна се събраха в църквата "Свети Саркиз", където по традиция беше произнесено възпоменателно слово и молитва за загиналите в геноцида. Последва и шествие, което премина по пешеходната част на булевард "Княз Борис I", бул. "Сливница" и достигна до Паметника на благодарността. 

Възпоменателните шествия и церемонии по традиция се състоят на 24 април, отбелязван като Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. На тази дата през 1915 г. в Истанбул (тогава Цариград) са арестувани и по-късно екзекутирани стотици арменски интелектуалци, духовници и общественици. Това се счита за началото на опитите за заличаване на арменската общност. На 24 април 2015 година, във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава "масовото изтребление" на арменци.

По време на възпоменателните събития бе отбелязано, че тази дата е и ден за дълбоко осмисляне на цената на човешкия живот, значението на историческата памет и отговорността на обществата подобни трагедии никога да не бъдат забравени или повторени. Изразена бе и искрена признателност към българския народ за проявеното състрадание и гостоприемство към арменците, намерили убежище в България в тежък исторически момент.