Голям фестивал на средновековната култура ще се проведе в Историческия парк край Варна

"Средновековен събор – Ново начало" ще се проведе за трети пореден път в Историческия парк край варненското село Неофит Рилски на 24 и 25 юни. Проявата е по повод четвъртата годишнина от откриването на Историческия парк. Съорганизатор на големия фестивал на средновековната култура и начин на живот е „Българска школа за старинни воински изкуства – Величие“. 

Сред най-вълнуващите преживявания както за участниците, така и за зрителите, ще са мащабни реконструкторски битки, зрелищни двубои и воинската „Тризна“ – конни и пеши надборвания с оръжие, посветени на бойната слава на предците. 

Предвидени са още състезания за млади таланти и турнир по стрелба с лък за начинаещи.

Гости на фестивала ще бъдат сдружения за историческа реконструкция, свободни воини, майстори занаятчии, музиканти и творци от България, Сърбия, Гърция, Молдова, Румъния, Унгария, Словакия и Полша.

За автентичното изживяване по време на фестивала ще допринесат историческите щандове, работилниците и средновековният пазар. Фестивалните дни ще бъдат съпътствани с дегустации на храни и напитки, характерни за Средновековието и ще предоставят разнообразен поглед върху обичаите от миналото.

Силен акцент се поставя и във вечерната музикална програма. В нея са включени оригинални интерпретации на средновековна музика, модерен средновековен рок, танцови ансамбли, народни песни и шоу представления.

Зоната на фестивала в Историческия парк ще бъде отворена в събота, 24 юни, от 10 ч. до полунощ и в неделя, 25 юни, от 10 до 17,30 ч. Входът за деца над 4 години е 6 лева, а за възрастни - 12 лева. Посетителите, закупили билет за вход за Исторически парк, ще имат безплатен достъп до Фестивалната зона в рамите на двата дни.

Допълнителна информация, както и подробната програма на фестивала можете да намерите ТУК.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.