Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна

През ноември тази година се навършват 135 години от излизането на първия брой на Варненски общински вестник. Това е повод този петък в Музея за нова история на Варна да се проведе среща, посветена на този позабравен носител на информация.

Участниците ще научат и за други вестници и списания, излизали във Варна и страната и ще са се запознаят с любопитни статии и материали. Ще могат и да прочетат заедно брой 1 на вестник "Крайморска среща". Той има въображаем главен редактор – господин Амигов, герой от книгата "Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето". Статиите в него обаче са написани от реални автори.

Ето някои от въпросите, които ще бъдат засегнати: "Какво е важно за списването на вестник? Какви четива са забавлявали читателите в миналото? Как и за какво вестникът е бил използван като реклама? Какви грешки не трябва да се допускат в един вестник?", споделя Елена Владова, автор на книгата.

С още любопитни истории и интересни неща, свързани с вестникарството, ще можете да се запознаете на място в Музея за нова история на Варна, петък, 10 март 2023 г., от 17.30 до 19.00 часа. За да се върнете години назад е достатъчно да се качите на втория му етаж с вестник в ръка, там ще се потопите във възстановки на книжарница, магазин, кафене и други важни места за градския живот в недалечното минало. Срещата е организирана от Елена Владова, дългогодишен журналист, преводач, автор на книги и редактор на онлайн изданието "Градското списание" и Теодор Роков, уредник на Музея, домакин на събитието.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.