Мобилно меню

Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна

Повод за срещата под мотото "Из тайните на вестникарския занаят с господин Амигов" са книга на Елена Владова, издадена заедно с вестник "Крайморска среща" и 135-годишнината от излизането на първия брой на Варненски общински вестник
Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна
871

През ноември тази година се навършват 135 години от излизането на първия брой на Варненски общински вестник. Това е повод този петък в Музея за нова история на Варна да се проведе среща, посветена на този позабравен носител на информация.

Участниците ще научат и за други вестници и списания, излизали във Варна и страната и ще са се запознаят с любопитни статии и материали. Ще могат и да прочетат заедно брой 1 на вестник "Крайморска среща". Той има въображаем главен редактор – господин Амигов, герой от книгата "Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето". Статиите в него обаче са написани от реални автори.

Ето някои от въпросите, които ще бъдат засегнати: "Какво е важно за списването на вестник? Какви четива са забавлявали читателите в миналото? Как и за какво вестникът е бил използван като реклама? Какви грешки не трябва да се допускат в един вестник?", споделя Елена Владова, автор на книгата.

С още любопитни истории и интересни неща, свързани с вестникарството, ще можете да се запознаете на място в Музея за нова история на Варна, петък, 10 март 2023 г., от 17.30 до 19.00 часа. За да се върнете години назад е достатъчно да се качите на втория му етаж с вестник в ръка, там ще се потопите във възстановки на книжарница, магазин, кафене и други важни места за градския живот в недалечното минало. Срещата е организирана от Елена Владова, дългогодишен журналист, преводач, автор на книги и редактор на онлайн изданието "Градското списание" и Теодор Роков, уредник на Музея, домакин на събитието.

2023 © Варна е / снимки: Елена Владова

148 години от Освобождението на Варна отбелязаха с общоградско честване

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите 
148 години от Освобождението на Варна отбелязаха с общоградско честване

С общоградско честване бе отбелязана годишнината от Освобождението на Варна. В двора на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил” – мястото, където на същата дата преди 148 години с хляб и сол, много цветя и със сълзи на очи всички българи от местното население се събрали в очакване на освободителите си, днес бяха положени венци и цветя в знак на признателност към отдалите живота си за Освобождението на Варна. 

Свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха заупокойна молитва за загиналите и празничен благодарствен молебен по случай Деня на Освобождението на Варна. Присъстващите отдадоха заслужена почит за героите, загинали за свободата на България и Варна и сведоха глави в едноминутно мълчание.

В последния етап на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 год., личният състав на Българското опълчение наброява приблизително 13 000 души от различни народности. Над 100 от тях са изявените поборници, обрекли съдбата и делото си за благото на Варненския край. По време на празничното честване бяха почетени имената на част от тях и бяха припомнени интересни факти от живота им след 1878 год., когато се полагат основите на съвременна Варна. Мнозина от опълченците не доживяват да видят Освобождението и загиват в битки, за да постигнат свободата на бъдещите поколения.

27 юли е денят на символичното влизане на руските войници във варненската крепост.

Макар и само за няколко часа и без това реално да доведе до промяна на статута на властимащите, денят се запечатва в съзнанието на съвременниците. През годините датата се налага сред местната общественост като празник, почитан като Деня на Освобождението на Варна.

Надеждите за скорошно освобождение се породило във варненци през зимните месеци на 1878 г. заради бързото настъпване на ХІV Армейски корпус на генерал Цимерман в Североизточна България. Българите в града, въодушевени от идващите новини, захванали подготовка за посрещането на освободителите, но се наложило да изчакат още няколко месеца. 

Въпреки че договорът от Сан Стефано бил подписан и в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в османски ръце. Варна имала голямо военно и търговско значение и преговорите вървели мъчително. Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след като Бисмарк подкрепил руската позиция, Турция се съгласила да започне преговорите за изтегляне от Варна.

Ген. Столипин заминал за Цариград, за да вземе лично нареждането на турското правителство за предаването на градовете Шумен и Варна. На 26 юли той връчил на Фазлъ паша заповед от турското правителство с думите: „А сега напуснете Варна". На следващия ден, 27 юли, на мястото на днешното общоградско честване  в църквата бил отслужен благодарствен молебен, а учителят Димитър Станчев със слово изказал благодарността на сънародниците си.

Празничната програма на 27 юли продължи с тържествен концерт на  площад „Независимост“, посветен на Освобождението на Варна. Под диригентството на Кръстин Настев оркестърът на Варненската опера и солистите Линка Стоянова, Жана Костова, Вяра Железова, Артьом Арутюнов, Пламен Райков, Свилен Николов и Евгений Станимиров представиха богата програма с произведения от българската и световната музикална класика.

2026 © Варна е / снимки: Яков Шустов