Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна

През ноември тази година се навършват 135 години от излизането на първия брой на Варненски общински вестник. Това е повод този петък в Музея за нова история на Варна да се проведе среща, посветена на този позабравен носител на информация.

Участниците ще научат и за други вестници и списания, излизали във Варна и страната и ще са се запознаят с любопитни статии и материали. Ще могат и да прочетат заедно брой 1 на вестник "Крайморска среща". Той има въображаем главен редактор – господин Амигов, герой от книгата "Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето". Статиите в него обаче са написани от реални автори.

Ето някои от въпросите, които ще бъдат засегнати: "Какво е важно за списването на вестник? Какви четива са забавлявали читателите в миналото? Как и за какво вестникът е бил използван като реклама? Какви грешки не трябва да се допускат в един вестник?", споделя Елена Владова, автор на книгата.

С още любопитни истории и интересни неща, свързани с вестникарството, ще можете да се запознаете на място в Музея за нова история на Варна, петък, 10 март 2023 г., от 17.30 до 19.00 часа. За да се върнете години назад е достатъчно да се качите на втория му етаж с вестник в ръка, там ще се потопите във възстановки на книжарница, магазин, кафене и други важни места за градския живот в недалечното минало. Срещата е организирана от Елена Владова, дългогодишен журналист, преводач, автор на книги и редактор на онлайн изданието "Градското списание" и Теодор Роков, уредник на Музея, домакин на събитието.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.