Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна

През ноември тази година се навършват 135 години от излизането на първия брой на Варненски общински вестник. Това е повод този петък в Музея за нова история на Варна да се проведе среща, посветена на този позабравен носител на информация.

Участниците ще научат и за други вестници и списания, излизали във Варна и страната и ще са се запознаят с любопитни статии и материали. Ще могат и да прочетат заедно брой 1 на вестник "Крайморска среща". Той има въображаем главен редактор – господин Амигов, герой от книгата "Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето". Статиите в него обаче са написани от реални автори.

Ето някои от въпросите, които ще бъдат засегнати: "Какво е важно за списването на вестник? Какви четива са забавлявали читателите в миналото? Как и за какво вестникът е бил използван като реклама? Какви грешки не трябва да се допускат в един вестник?", споделя Елена Владова, автор на книгата.

С още любопитни истории и интересни неща, свързани с вестникарството, ще можете да се запознаете на място в Музея за нова история на Варна, петък, 10 март 2023 г., от 17.30 до 19.00 часа. За да се върнете години назад е достатъчно да се качите на втория му етаж с вестник в ръка, там ще се потопите във възстановки на книжарница, магазин, кафене и други важни места за градския живот в недалечното минало. Срещата е организирана от Елена Владова, дългогодишен журналист, преводач, автор на книги и редактор на онлайн изданието "Градското списание" и Теодор Роков, уредник на Музея, домакин на събитието.

Бюст-паметник на Христина Хранова, революционерка, първата дипломирана акушерка във Варна и първата жена-воден спасител в България ще бъде издигнат в морската столица. Предложението бе утвърдено по време на заседание комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна.

Монументът ще бъде поставен на Алеята на Възраждането в Морската градина, а негов автор е известният варненски скулптор Живко Дончев.

Инициатор за издигането на паметника е Милка Кайкова – общественик и златен медалист на Български червен кръст – Варна, подкрепена от БЧК и други организации. Финансирането е осигурено от общинския бюджет чрез Програмата за поставяне на паметници и скулптури на Община Варна.

След одобрението на предложението от Общински съвет – Варна предстои окончателното съгласуване на проекта с Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство.

Христина Хранова е оставила дълбока следа в родната история.

Само на 18-годишна възраст, по заръка на Левски, тя става куриер на Софийския революционен комитет. По време на Освободителната война тя е в Шипченския отряд и участва в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението Христина Хранова става първата дипломирана практикуваща акушерка във Варна, а по-късно – първата жена-воден спасител в България.

Благодарение на нея на бял свят идват 3 462 деца и са спасени от удавяне 54 души.

Христина Хранова участва и като доброволка в Сръбско-българската и Междусъюзническите войни.

По време на заседанието на комисията по култура и духовно развитие към Общински съвет – Варна бе решено също улица в местността Малка чайка, район Аспарухово, да носи името на известния в цял свят с маратонските си плувания варненец Добри Динев, който е носител на шест рекорда, включени в Книгата на Гинес.

Динев остава в историята и с проявения героизъм през 1978 г., когато се обръща понтонният мост в Белослав и 65 души загиват. Тогава той спасява от студените води на езерото 43 души, за което е удостоен с орден "За гражданска заслуга и доблест". Динев, починал през 2015 г. в Монреал, е почетен гражданин на Варна.

Съветниците от комисията по култура решиха също две улици в с. Звездица да се казват "Лора" и "Плеяди", с което се продължава политиката на селото за именуване на улици на звезди и съзвездия.

По време на заседанието си съветниците от комисията по култура дадоха също съгласието си да се отпуснат средства за закупуване на гориво за Театрално-музикален продуцентски център и Държавен куклен театър за отоплителен сезон 2024/2025 г. За нормалната работа в сградите на ТМПЦ са необходими 120 000 литра дизелово гориво, а на Кукления театър – почти 21 500 литра.