Художествена среща, свързана с вестникарството, ще се проведе в Музея за нова история на Варна

През ноември тази година се навършват 135 години от излизането на първия брой на Варненски общински вестник. Това е повод този петък в Музея за нова история на Варна да се проведе среща, посветена на този позабравен носител на информация.

Участниците ще научат и за други вестници и списания, излизали във Варна и страната и ще са се запознаят с любопитни статии и материали. Ще могат и да прочетат заедно брой 1 на вестник "Крайморска среща". Той има въображаем главен редактор – господин Амигов, герой от книгата "Обикновените приключения на господин Амигов, който живее близо до морето". Статиите в него обаче са написани от реални автори.

Ето някои от въпросите, които ще бъдат засегнати: "Какво е важно за списването на вестник? Какви четива са забавлявали читателите в миналото? Как и за какво вестникът е бил използван като реклама? Какви грешки не трябва да се допускат в един вестник?", споделя Елена Владова, автор на книгата.

С още любопитни истории и интересни неща, свързани с вестникарството, ще можете да се запознаете на място в Музея за нова история на Варна, петък, 10 март 2023 г., от 17.30 до 19.00 часа. За да се върнете години назад е достатъчно да се качите на втория му етаж с вестник в ръка, там ще се потопите във възстановки на книжарница, магазин, кафене и други важни места за градския живот в недалечното минало. Срещата е организирана от Елена Владова, дългогодишен журналист, преводач, автор на книги и редактор на онлайн изданието "Градското списание" и Теодор Роков, уредник на Музея, домакин на събитието.

Във Варна отбелязаха Деня на народните будители с военен ритуал и церемония по полагане на венци и цветя пред паметника на Отец Паисий в Алеята на Възраждането в Морската градина. 

Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митропòлия. 

По време на празничната церемония бяха припомнени думите на странстващия монах Паисий от Света гора:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…".

Роден със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, с тояга в ръка и торба през рамо, Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "

…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

Основополагащото дело на Паисий Хилендарски и неговия епохален труд "История славянобългарска" приемаме за началото на българското Възраждането, но на днешния ден отдаваме признателност на цяла плеяда от славни исторически личности. Това превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

Припомнено бе още делото на поп Стойко Владиславов, когото днес историята познава като епископ Софроний Врачански и който пръв преписал Паисиевата "История", на Неофит Бозвели, княз Стефан Богориди, д-р Петър Берон, княз Александър Богориди, Гаврил Кръстевич и Георги Сава Раковски и още много личности, чиито житейски подвиг води българския народ поколения наред към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности.

Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.